Човекът така е устроен да се стреми към Бога. Може да се каже че е като слънчогледа - стреми се към Създателя си. Но човешките пътища са много и често въпреки най-добрите намерения водят до крушение. Това е защото човекът лесно се заблуждава и има склонност да приема желаното за реално. Пък и каква е тази мяра човешка, която може да отсъди правилно кое е добро и кое зло? Като слепци се лутаме в лабиринт от страсти и добри намерения... За злите намерения изобщо не искам да коментирам. Човек наистина е немощен и безсилен да се справи духовете на злобата. Ако не беше така нямаше Божият Син да се въплъти, да бъде разпнат и да възкръсне за да ни избави от смъртта. Но човек трудно осъзнава присъствието на Спасителя в живота си докато не се сблъска лично със смъртта. Тогава, когато няма как да я заобиколиш се изправяш и пред Бога /или поне осъзнаваш че стоиш пред Него, че Той те вижда и че чете в сърцето ти като в отворена книга/. Срещата с Бога изпепелява всичко ненужно, страстите угасват и остава копнежът по Божията благодат. Само, който е изпитал дори и за части от секундата колко безбрежна е Божията любов може да разбере какво означава "Нека сами себе си, един другиму и целия си живот на Христа Бога да отдадем". Бог е любов, но Бог е и огън и нетварна светлина. Страшно е да стоиш пред Бога но и велико е да осъзнаеш, че Бог е Вседържител и че да, сега, в тази минута те държи, държи всички ни, държи и тези в Рая и тези в Ада и тези, тук които сме. - Бог е Всемогъщ, Всеподател и Вседържител!
Когато осмисляме какво значи Всеподател тогава се смиряваме в страх Божи. А когато въпреки нашето очевидно безумие и немощ Бог ни спасява - тогава душата ни пее Алилуя! и разбираме Божието Всемогъщество. Слава Тебе Боже, слава Тебе! Амин!
http://sourteardrop.blog.bg/izkustvo/2015/01/14/bog-e-vsemogysht-vsepodatel-i-vsedyrjitel.1330264
Душата ми жадува за живия Бог. Душата ми отново търси да се наслади до насита на Господа. О, непостижима Божия милост: Господ създаде човека от прах, вдъхна му жизнено дихание и човешката душа стана родна на Бога.
Господ дотолкова възлюби Своето създание, че даде на човека Светия Дух и човекът позна своя Създател и обикна своя Господ.
Светият Дух е любов и сладост за душата, ума и тялото. Но когато душата изгуби благодат или когато благодатта намалее, тогава душата отново търси със сълзи Светия Дух, скърби по Бога и говори:
„Душата ми тъгува по Бога и със сълзи Го търся.
Как да не Те търся, Господи? Преди това Ти Сам ме потърси и ми даде да се насладя на Светия Дух. И сега душата ми скърби за Тебе. Сърцето ми Те възлюби и Те моля: дай ми заради Твоята любов да претърпя всички скърби и болки.“
на Св. Ефрем Сирин
Господи и Владико на моя живот,
не ми давай дух на безделие, униние,
властолюбие и празнословие.
Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие,
търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб.
Ей, Господи Царю!
дарувай ми да виждам моите прегрешения
и да не осъждам моя брат,
защото си благословен во веки веков.
Амин.
http://www.pravoslavieto.com/molitvoslov/docs/molitva_sv_Efrem_Sirin.htm#1
Тази молитва на светия наш отец Ефрем Сирин, подвизавал се в Сирия преди повече от хиляда и петстотин години, в V век, се повтаря през целия Велик пост.
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие