В името на Отца и Сина и Светия Дух! С днешното вечерно богослужение ние встъпваме в попрището на Великия пост. Смисълът на поста се заключава в изменение на човешкия ум и сърце. Всеки от нас се нуждае от такава промяна, защото главното обстоятелство и главната причина, от която са обусловени влошаването на нашето вътрешно състояние, появата на духовни болести, е грехът. А промяната към по-добро вътрешно състояние на човека означава освобождаване от греха.

Именно затова светите отци и посочват, че смисълът на поста е в покаянието. Когато ние се разкайваме пред Бога чистосърдечно, когато ние получаваме опрощение на греховете в Тайнството на изповедта и Светата Евхаристия, ние се освобождаваме от своите грехове и настъпва истинска промяна към по-добро. Но има непременно условие за действеността на покаянието и в днешното евангелско четиво, което Църквата ни предложи сутринта по време на Божествената литургия, се съдържат удивителните по сила думи: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви” (Мат. 6:14-15). Иначе казано,непременно условие за покаянието е прошката, която ние изпросваме от другите хора.

Непременно условие за покаянието е също нашата способност да простим на другия човек. Всеки от опит знае, че това не е просто. Просто е, когато няма реален конфликт, когато не са засегнати разума и чувствата, когато не са възбудени отрицателни емоции, - тогава това изглежда като обмяна на приветствия или любезности. Ние казваме един на друг: „Прости заради Христа!” И с лекота отговаряме: „Бог да прости!” Но съвсем друго чувство ни обхваща, когато ние се срещаме с този, който реално ни е обидил или когото сме обидили. Ето тогава и трябва да извършим духовен подвиг, престъпвайки през своята горделивост, през своето разбиране за правдата, често лъжовно, да изпълним това, към което днес ни призовава с евангелските думи Сам Господ.

Чинът на прошката след вечерното богослужение в Неделя Сиропустна е изабележителен призив на Църквата към всички хора да простят на обидилия ги и сами да измолят прошка от този, когото са обидили. Но съвсем не е лошо, че ние се обръщаме с подобни думи за прошка и към този, с когото нямаме явен конфликт. Това е добре, защото не е известно, какво става в съзнанието на този човек, когото ние съвсем не считаме за свой противник, за враг, към когото не изпитваме отрицателни чувства. Нали може да се окаже, че другият човек, незнайно за нас, изпитва такива чувства. Затова, измолвайки прошка от хората, с които сякаш не се намираме в кавга или в конфликт, ние им помагаме да се освободим от такива мисли.

Църквата придава особено значение на чина на прошката и призовава тази прошка да не бъде формална, тя действително да е съзнателен акт на нашето свободно волеизявление, насочено към това да изпълним волята Божия и да простим на другия, та и Господ да ни прости.

Аз бих желал да изпрося от всички вас прошка, защото, може би, някои мои думи и действия се възприемат от някого като нещо нанасящо рана и скръб. Аз никога не съм имал, няма и да имам помисли съзнателно да нанеса някому рана или скръб, но, може би, именно така се възприемат моите думи и действия. Затова от всеки от вас и от цялата Църква сега измолвам прошка. Простете мене, грешния!

Превод: Иконом Йоан Карамихалев