Изминаха 40 дни от загубата на скъпия ни син, брат, вуйчо и сродник

МИТКО ЖЕЛЯЗКОВ МАНОЛОВ

Който е влязъл в покоището Му, той и сам е починал от делата си, както Бог от Своите.
/Евр. 43:10/

Панихидата ще се отслужи на 18.02.2017 г. от 10.30 ч. в храма Света Троица кв. Гео Милев



Бог да прости и упокои със светиите дъщеричката ми Виктория, брат ми Митко, баща ми Желязко, съпругът ми Димитър и всички отминали сродници по плът, както и покойните ми приятели Радостина, Анатолий, Кръстю и Орлин.  
Амин

Месопустна задушница

Молитва за покойниците
Боже на духовете и на всяка плът, 
Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят!
Сам Ти, Господи, упокой душата на починалите Твои раби 
в място светло, в място злачно, в място прохладно, 
където няма никаква болка, скръб и въздишка.
Всяко съгрешение, което са сторили с думи, или дело, или мисъл, прости, като благ и човеколюбив Бог, 
тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши.
Един Ти, Господи, си без грях: 
Твоята правда е правда вечна, и Твоето слово е истина.
Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби, Христе Боже наш, 
и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и пресвятия, благ и животворящ Твой Дух, 
сега и всякога и във вечни векове. Поклон. 
Амин.

 ЗА ЗАДУШНИЦА
Тази задушница е в събота пред Неделя Месопустна
(Месни заговезни). 
Окончателното определение съдбата на човека, съобразно живота и делата му на земята, ще бъде в края на вековете - при Второто Христово пришествие. Църквата затова се моли за починалите от векове с вяра свои чеда и е определила нарочни дни за това - съботите в спомен на Великата събота преди Възкресение и задушниците, каквато е тая пред Великия пост. На тая събота е задушница, защото на следващия ден, Неделя на Месни заговезни, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. Великият пост се започва от понеделник след сиропустната неделя - Сирни заговезни.
СМЪРТТА Е ЕДНА КРАТКОВРЕМЕННА РАЗДЯЛА
МОЛИТВИТЕ И ПОМЕНИТЕ ЗА ПОЧИНАЛИ
ЗАДУШНИЦА ПРЕДИ ВЕЛИКИЯ ПОСТ
---------------------------
СМЪРТТА Е ЕДНА КРАТКОВРЕМЕННА РАЗДЯЛА

МОЛИТВИТЕ И ПОМЕНИТЕ ЗА ПОЧИНАЛИ
Трябва да разберем, че всъщност човек не умира. Смъртта е просто преход от единия живот към другия. Това е една кратковременна раздяла. Както ако някой например отиде в чужбина за една година, близките тъгуват,
защото ще се разделят с него за една година, или ако ще отсъства десет години, тъгуват за десетгодишната раздяла, така трябва да гледаме и на раздялата с любимите ни хора при смъртта. Например, ако някой
умре и близките му са възрастни, нека си кажат: “След около петнадесет години пак ще се срещнем”. Ако са по-млади, да си кажат: “След петдесетина години ще се срещнем отново”. Естествено, човек тъгува за
смъртта на някоя любима личност, но е необходимо да възприема по духовен начин нещата. Какво казва свети апостол Павел? “За да не скърбите, както и другите, които нямат надежда” (1 Сол. 4:13). Колко пъти
би го виждал тук, на земята? Всеки месец? Нека си помисли, че там ще го вижда постоянно. Единствено ако този, който си отива, не е имал добър живот, тогава сме оправдани да се безпокоим. Ако, да речем, е
бил коравосърдечен, тогава, ако действително го обичаме и искаме да се срещнем в другия живот, трябва
много да се молим за него.
-----------------------------
ЗАДУШНИЦА
"По време на всяка Св. Литургия, на Проскомидията, свещеникът споменава също имената на починалите в Христа. Тамянът символизира чистата ни молитва, която възлиза до Бога, запалването на църковната свещ - горещата ни вяра, а пламъчетата й напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Но молитвената грижа за починалите наши близки не се изчерпва с това. Църквата е определила специални дни в тяхна памет на починалите. Те винаги са в съботен ден, защото тогава Господ Иисус Христос е бил също Покойник, с тялото Си в гроба.В тези дни във всеки православен храм се извършва специално богослужение - Литургия за упокой и Обща панахида, която отбелязваме като Задушница. Преди определения час занасяме в храма това, което според възможностите си сме приготвили за раздаване (виж по-долу) и записваме имената на нашите покойници за молитвено поменаване (за предпочитане както по време на Литургията за упокой, така и на Общата панахида). След богослужението молитвени възпоменания за тях правим и на техните гробове, като ги почистим, прикадим и украсим с цветя, красиви като добродетелите на починалия, като свещеникът прелее гроба с вода и червено вино за спомен на Христовата жертва за нас, като запалим църковната свещ и като раздадем малък дар на колкото се може повече познати и непознати, за да могат и те молитвено да поменат с "Бог да прости!" нашите сродници. Починалите в Христа не изпитват ревност помежду си. Затова посещаваме гробовете и на други починали християни и се молим и за тях. Те всички имат нужда от свидетелството и застъпничеството ни    



 

http://www.pravoslavieto/…/prehod_bolest_smurt_posle.htm