- Какво е отношението на учениците в Кипър към вярата и как ги приобщавате към нея?

- Трябва посещение в църквата. Ние духовните служители можем и имаме право да правим посещение в училищата. Аз като епископ мога да ходя при децата и да разговарям с тях и да правя диалог с тях, да влизам в общение с тях. Със сигурност всичко това е много добро и е едно благословение от Бога. Доста гласове и в нашето пространство се чуват, че искат да прекъснат всичко това, и мисля че в определен момент ще успеят. За мен специално големият проблем в този момент не са тези, които присъстват в предмета по религия, но тези, които преподават вероучение. За нещастие държавната система отне от църквата думата за това, кой да преподава религия и вероучение. Имаме много такива случаи, при които учителите са невярващи, а преподават религия. И учителят казва: „Деца да знаете, че не вярвам в това, което ви преподавам, но ви го казвам, защото това ми е работата и така пише в учебника.“

В богословския университет, във философския факултет много от професорите и студентите са безбожници, това са хора, които са в заблуда, и които нямат нищо общо с вярата. Както виждате всякаква храна се предлага, но не винаги тя е здравословна. Затова и много пъти се получават много травми, които се отпечатват в съзнанието на децата. От начина, по който се преподава предметът религия или вероучение, произлиза проблем, че се избират такива катехизатори.

Много пъти си мисля дали не е по-добре да се спре преподаването, отколкото да ги има тези хора, не знам дали правилно разсъждавам. Но истинската работа е с душите на хората. Не става в училището, става от отците на църквата, които са в енорията ни. Ако имаме един добър пастир, един добър епископ във всяка епархия, въобще божии хора, около тях се събират много други духовни чеда.

Добре, нещо се случва в училищата, но нека да се надяваме да стане по-добро. Преподаването на този предмет в Гърция не е най-доброто, което може да се направи. Със сигурност е по-добре от нищото.

- За нас ще бъде много интересно да научим как функционират неделните училища във вашата епархия? Дали дейността им е централизирана или това е грижа на всяка отделна енория? Какви хора преподават в тях и накъде е насочена тяхната дейност? Какво е най-важното, което трябва да помни всеки един учител в такова училище?

- Мога да ви кажа това, което се случва в нашата света митрополия, приблизително същото се случва и в другите епархии. Във всички градски енории и в доста села с деца има катехизични събрания, където се събират деца от различна възраст и които се управляват от един център, който се намира в сградата на митрополията. Всички дейности, осъществявайки се през седмицата в удобни за децата часове, се регулират от митрополията. Имаме голям брой вероучители, които са преди всичко миряни, които обаче преди да станат вероучители в продължение на поне две години всяка седмица посещават специален семинар за катехизация. В рамките на този семинар те се научават на това, кои са истините на нашата вяра и как може тези истини на вярата ни да ги дадем на нашите деца, но не по детски начин, а като за деца. Това е една много важна основа, така че на децата трябва да говорим сериозно за всички сериозни въпроси на вярата. Ако по детскому говорим за вярата на децата, смешно или т.н. за истините на вярата, децата са способни всичко да карикатуризират.

Ще ви разкажа един случай, в който една майка каза на своето дете: „Отиди до свещеника да ти даде хлебче.“ Дойде детенцето и взе нафората, видя я добре и каза: „Сирене и масло не давате ли?“ Защото за едно много сериозно нещо му казваме по смешен начин: „Отиди да вземеш хлебче.“ Детето приема сериозно всичко това и казва: „Дадоха ми едно парче хляб, а не ми дадоха едно парче сирене!“ Ако майката обаче говори сериозно на детето, че това е благословение от Светата литургия, на която сме били, детето щеше да пристъпи с по-голяма сериозност. За това трябва да кажа, че катехизаторите трябва да научат първо да отговарят на всички въпроси, да не оставят нито един въпрос без отговор. По-добре е да каже, че не знае, отколкото да даде един грешен отговор.

Някога едно дете попитало стареца Софроний (Сахаров): „В рая ще имаме ли леки автомобили?” Старецът си е мислел: „Сега ако му кажа не, на детето няма да му хареса, защото момчетата харесват много колите.“ Той му казал: „Не знам, но има една голяма колесница на св. пр. Илия, с която Господ го е взел от земята и летейки, го занесъл на небето. Христос ще ни даде всичко, от което имаме нужда, и няма да ни остави без никаква празнота“ – отговорил на детето богословски без да го отчайва, но и без да го излъже.

Ние изключително много полагаме усилия да обучим нашите катехизатори. Разбира се, не всичко функционира по най-идеалния начин. Правим каквото можем.

Най-важното нещо, което учителите трябва да осъзнаят, преподавайки на децата за Бог, е, че именно Той им е възложил това дело, и че това е дело на Христовата Църква. И най-важното, не е да научат децата на разни истории, но да ги научат да обикнат Христос. Трябва да им дадем възможности, в които те да почувстват тази Христова любов. Например една баба в едно село искала да организира уроци по вероучение, не е знаела абсолютно нищо и й казали: „Бабо ти нищо не разбираш, какво ще им говориш на децата?“ „Няма значение, остави ме и аз ще си измисля какво да направя.“ Но тъй като не е имало други кандидати да бъдат вероучители , си казали – нека пък бабата да поеме ангажимента за вероучението в училище. Какво обаче направила бабата – водила селските деца в църквата и е почнала да ги учи да палят кандилата, да кадят иконите с малки кадилнички, да палят свещи и да четат акатист на Света Богородица. И тогава всички са правели поклони като част от урока и са казвали: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме.“  Това е най-хубавото вероучение от всички други. Всичките деца са намерили напредък и в живота, и в църквата.

- От каква възраст трябва децата да престъпват към изповед и как ние да ги подготвим като родители за изповедта?

- Първо трябва  родителите да се изповядват. Ако детето не види първо родителите да се изповядват, няма и то да иска да го направи. Не може да учим на нещо детето ни, което ние самите не правим, това ще бъде едно лицемерие. И когато детето порасне, то ще ни отхвърли, не нас, а това, на което сме го научили. От каква възраст трябва да се изповядва детето – мога да кажа от малкия ми опит като изповедник в продължение на 33-34 години. С Божията благодат изповядвам много хора, мисля че детето трябва да се научи да се изповядва от тогава, от когато може да говори, когато може да се изрази. Няма нужда да прави някаква голяма изповед, но да знае, че това е благословение за него, да почувства тайнството по-близо до себе си, да получи благодатта на Светия Дух и да се научи да осъзнава Божиите заповеди. Мога да ви кажа от опита си, че малките деца са ме удивили със сериозността, с която се изповядват. Много са сериозни, когато се изповядват. Разбира се, не трябва да присъстват бащата или майката, трябва да са сами при изповед. Много съм впечатлен от усещането, което ми създават тези деца, че правят нещо много сериозно. Ако родителите присъстват, може да се шегуват и да гледат на това по-детски. Когато детето остане само, тогава става много сериозно и с голяма сериозност приема молитвата и благословението на църквата.

източник:„ Седмица на православната книга“ – беседи, 2015