Уединението, постът и молитвата са особено силно средство за очистване на душата и следователно, на ума, волята и чувствата на човека. И даже ако ние живеем там, в света, а не в скит накрай света, трябва да намерим време за уединение, за да концентрираме мислите си, да помислим за живота си, да помислим за живота на своята страна, на своя народ, на целия човешки род, да съотнесем това, което виждаме, което вършим, на което сме свидетели, с тази Божествена правда, която ни се открива в Словото Божие и в молитвата.

Ето и днешното евангелско четиво (Мат. 17:14-23), добре известно на църковните хора, е неголям откъс от 17-та глава на Евангелието от Матея, в което се говори за изцелението на лунатика, обладан от зъл дух, ни помага да разберем какво означават поста и молитвата. Когато Господ изцелил нещастника, апостолите пристъпили към Него и попитали: а защо ние не можахме да направим това? Отговаряйки, Господ казал: „Този род (т. е. тъмната сила) се изгонва само с молитва и пост”.

Бесноватостта - това действително е господство на другата, нефизическа, духовно зла сила над човека. Не е задължително бесноватостта да се проявява във физическа болест. В дадения случай, за който свидетелства апостол Матей, тази бесноватост се проявила във физическа болест. Но много често това не става: човек физически, ментално, психически е абсолютно здрав, но се намира във властта на тъмната сила.

В нашия църковен бит е прието да се счита, че изкушенията от дявола са свързани с плътски грехове: не устоял човекът, паднал, съгрешил; и нерядко, анализирайки своето поведение, човек казва: дяволът ме изкуси. Така става, когато ние невнимателно произнасяме някакви думи, някого обиждаме. Ние считаме, че това е резултат от дяволско изкушение и, навярно, в някакъв смисъл това е така, защото не винаги човек е инициатор на греха, който той извършва. Грехът сякаш се причинява отстрани, и ако на тези мисли не се поставя предел, ако някакъв прилог, както казват светите отци, не се прегражда с усилие на волята, това може да доведе към грехове, породени, несъмнено, от изкушение, идващо отвън.

Но ще е заблуда да считаме, че изкушението – това е провокация само за плътски грехове. Изкушенията от дявола – това е някакво влияние, което се оказва върху всеки човек - не само върху неговата нервна система, не само върху неговото инстинктивно начало, но и върху неговия разум, върху неговото съзнание. Понякога хората усвояват страшни идеи, формират ги във вид на философски учения, разпространяват тези учения по целия свят, използвайки средствата за масова информация. А в основата на всичко е дяволското изкушение, помрачението на ума, гордостта човешка, която е производна от гордостта дяволска. И колко страдания на света е донесла и донася тази гордост, това безумие, това дяволско изкушение, поробването на човешкия ум!

И днес, както и вчера, и завчера, и в древността възникват идеи, мисли, убеждения, философски възгледи, които се пораждат от това дяволско изкушение. А резултатът от въплъщението на тези идеи е кръв, страдание, смърт, когато дяволът невидимо тържествува, измамил силните на този свят, на които им се е струвало, че те сами са извели на светлина тези идеи, тази политика, която завършва с човешки страдания и смърт. Това изкушение е от дявола, това е безумство, породено от дяволската сила,бесноватост, която излиза зад пределите на бесноватостта на личността и придобива огромен, понякога почти глобален мащаб. И ние знаем: когато дяволът завладее света, когато мнозинството хора са нападани от това дяволско безумие и бесноватост, тогава и ще настъпи края на света.

А как можем да се справим с тази бесноватост? Как може дяволското учение или причиненото от дяволската сила да се отличи от това, което произтича от човешкия ум и способности, от това, което е вдъхновено от силата Божия? Може да се прокара граница и да се различават духовете, ако ние живеем с Бога, ако се храним с божествената мъдрост. Ето защо и Господ казва, че е невъзможно да се преодолее бесноватостта, освен с молитва и пост (Мат. 17:21), защото по време на поста ние съсредоточаваме своята природа, ние отправяме предизвикателство на инстинктите, ние управляваме своите чувства, побеждаваме плътското начало и не даваме възможност на дявола да свири на този тънък и чувствителен инструмент, разрушавайки нашата душа. Но ние също разчистваме пространство в своя ум от всякакъв род наносни идеи - чужди, греховни, пагубни, защото, като съединяваме поста с молитвата, ние призоваваме Господа в своя живот и Той Самият участва със Своята благодат в нашия живот, помага, в това число, да се предпазим от бесноватостта и да се укрепим в Неговата божествена правда.

Не е лесно в нашия всекидневен, така динамичен, понякога безумно динамичен живот хората да вършат това и поради тази причина Църквата по особен начин подхранва и поддържа подвига на молитвата и поста, подвига на физическа борба с изкушението, който се концентрира в светците. Ние сме призвани да ограждаме с пост и молитва не само себе си, не само своя разум, своите чувства и своята воля, но и да се молим за всички да запазят чистотата на вярата, да се предпазят от бесноватост, да не се поддават на лъжливи, натрапчиви изкушения, които днес се поддържат и от силата на политиката, и от финансовата сила, и от силата на средствата за масова информация. Никога човечеството не е било така слабо и уязвимо, както сега, и затова днес, както никога, трябва да бъде усилен подвигът на поста и молитвата, трябва да се молим за всички, в това число и за тези, които не разбират какво означават днешните евангелски думи. Вярваме, че Господ, по молитвите на Църквата, ще удължи дните на човешката история, няма да даде на бащата на лъжата да погълне целия човешки род и да го пороби, защото в този човешки род няма да угасне огнището на поста и молитвата. Амин.

Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев