Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2016 06:38 - Православные, без фанатизма!
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 7529 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 25.08.2016 08:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  СВЯЩЕННИК АНТОНИЙ СКРЫННИКОВ | 
Любой опрос показывает, что большинство граждан в России считают себя православными. Однако священники видят в храме таких людей едва ли три раза в год. Успевают ли они за эти короткие встречи рассказать о Христе? Что нужно сказать на исповеди, чтобы человек пришел хотя бы еще один раз? Размышляет священник Антоний Скрынников, преподаватель Ставропольской духовной семинарии, кандидат философских наук.

image         Деньги через порог

Мы все, так или иначе, живем в мире мифов. Их громадное множество, они тиражируются и распространяются подобно морской волне. Один из таких добрых мифов основан на социологических данных, согласно которым более 80% процентов населения страны являются людьми православными.

С точки зрения чистой социологии так оно и есть, ведь цифры основаны на ответах многочисленных респондентов при серьезной выборке. Но если углубиться в статистику, то окажется, что из этих 80% – 80% верят в приметы, стучат по дереву, сплевывают через левое плечо, боятся передавать деньги через порог или читают гороскопы, что никак не совместимо с верой во Христа.

image

Священник Антоний Скрынников

То есть более 80% населения страны являются людьми крещеными, невоцерковленными, не практикующими регулярную молитву и участие в Таинствах. При этом, безусловно, они считают себя верующими и ассоциируют свои религиозные взгляды с православием.

Большинство из них посещают храм несколько раз в году, а кто-то и несколько раз в жизни (крещение-венчание-отпевание), попадая таким образом в разряд захожан. И нам, я имею в виду духовенство и воцерковленных прихожан, важно не упустить этот момент и попытаться не просто продать им свечечку, но рассказать о Христе и Его Таинствах.

Уголовный кодекс не поможет

Чаще всего такие люди практикуют обрядоверие, знают, кому и где поставить свечу, а также обязательно хранят дома бутылочку святой воды. Для них понятие греха ассоциируется исключительно с тяжелыми преступлениями: убийство, воровство и так далее. И тут мы должны объяснить человеку, что деление грехов на смертельные и не очень – весьма и весьма условно. Если один всю жизнь крадет, а другой лишь осуждает близких, то они оба погубят свою душу, если не покаются, хотя с точки зрения уголовного кодекса их вина неравноценна. И здесь порою нужны терпение и даже смирение, потому что приходится объяснять человеку одно и то же много раз.

Пришла как-то на исповедь женщина. Вначале перечисляла множество «мелких» грехов: обида, зависть и тому подобное. Как бы между слов проскользнула у нее фраза: «Давно не ходила в храм». Спросил ее: насколько давно – месяц-два? Ответила: «Лет двадцать». Вот это да! С этого и надо было начинать! В этом и причина всех остальных грехов. Пришлось другим постоять в очереди, пока с этой женщиной обстоятельно говорил…

Я помню другой пример: мужчина постоянно приходил на исповедь и просто молчал, ожидая прочтения положенной молитвы. На все увещевания и мои предположения, что он мог согрешить в тех или иных ситуациях, отрицательно качал головой. И только мое предположение, что он уже достиг святости и может больше не приходить на исповедь, заставило его начать вспоминать «мелкие», «ничего не значащие» грехи.

Масло – причина уныния

От новоначальных христиан во время исповеди часто приходится слышать слово «дай» – люди просят у Бога здоровья, счастья, благополучия. И вроде бы в этом ничего нет плохого, но возникает ощущение потребительского отношения к Господу. А ведь на исповеди нужно, наверное, употреблять не глагол «дай», а совершенно другой: «прости».

Многие из нас готовы говорить обо всём, кроме своей души. Например, может подойти женщина и рассказывать о страшном грехе. Оказывается, накануне съела ложку пюре, а потом узнала, что там было растительное масло. Это же насколько нужно очерстветь, исказить смысл покаяния, чтобы капля растительного масла могла повергнуть в уныние?!

Есть фантастическая готовность покаяться во всём что угодно. И редко услышишь раскаяние в неверии своих детей, в незнании веры и учения Церкви.

Без фанатизма

Другая проблема, с которой часто сталкиваются пастыри, – это так называемые «гражданские браки», а по сути – блудное сожительство без оформления государственной регистрации и церковного благословения. Но и такие люди нуждаются в поддержке и понимании. Нельзя оправдывать их сожительство, но невозможно и лишать их доброго общения с пастырем, посещения служб.

В свое время архиепископ Орловский Пантелеимон (ныне митрополит Красноярский) в одном из интервью сказал о таком сожительстве следующие слова: «В каждом случае нужно разбираться отдельно. В этом сожительстве иные хранят верность друг другу, рождают детей, ведут общее хозяйство, разделяют радость и скорбь, как истинные супруги». И если один из них начинает идти к Богу, то ему нужно помочь, не ставя для него категоричное условие – или храм, или вторая половинка, которая пока не готова вступить в узаконенные отношения. А вдруг выберет ее? Постепенно он сам придет к пониманию своего греха и постарается исправить ситуацию.

Для людей, которые впервые приходят в храм, вера – это часто рудимент прошлого, добрая, благочестивая традиция, ей нужно следовать поверхностно, «без фанатизма». Каким же удивлением для них становится тот факт, что есть верующие христиане, которые ходят в храм не только на Пасху, но 2-3 раза в неделю, соблюдают посты, и для которых Евангелие не великий памятник мировой литературы, а Книга, по которой нужно жить в реальности.

После того как я стал священником, одна моя знакомая несколько лет подряд при встрече спрашивала, как у меня дела и не поменял ли я работу, воспринимая служение Церкви как очередной этап биографии и помня мои прошлые трудовые перемещения по разным редакциям. Ей было сложно осознать, что вера, служение Богу может быть серьезным и окончательным выбором человека.

Наша цель – показать впервые переступившим порог храма красоту православной веры, ее жизненность, ее спасительную силу.

Именно об этом говорил Святейший Патриарх на открытии IV Всецерковного съезда епархиальных миссионеров Русской Православной Церкви: «Нужно, чтобы вера, которая часто присутствует в сердце даже невоцерковленных людей, становилась очень сильным мотивом, определяющим реальное поведение людей, их мироощущение, их мировоззрение. Ведь очень часто бывает так, что люди, по убеждениям верующие, живут так, будто никакой веры не существует, и становятся легкой добычей разрушительных языческих соблазнов, которые сегодня обрушиваются не только на наш народ, но и на весь род человеческий».

превод с гугъл преводач:)


Православен, без фанатизъм!
Всяка анкета показва, че по-голямата част от хората в Русия смятат, че са православни. Въпреки това, свещениците в храма виждат такива хора само три пъти в годината. Дали те имат възможност за това кратко време, да се поговорят за Христос? Какво ще кажеш в изповед, ако един човек дойде  най-малко още един път?

Отразява свещеник Антоний Skrynnikov, учител Ставропол Theological Seminary, PhD.
Православен, без фанатизъм!
Протойерей Fedor Бородин: "Мисионерът" - кръстоска между конкистадор, кардинал или пират
  В циркулярното писмо не ги нарязвайте, там zemelku, магии - как да се справят с "ортодоксални" суеверия?
  Отвратителна грешка до иконата на листа на Девата наредена до един хороскоп и тясната врата към небето
  Нехристиянско покаяние
Парите на прага
  Ние сме всички, по един или друг начин, живеем в един свят на митове. които в огромния си набор, се реплицира и се разпространява като вълна от морето. Един от този вид  митове, се базира на социологически данни, според които повече от 80% процента от населението са православни хора.   От гледна точка на чистата социология, по този начин е, защото цифрите са базирани на отговорите на много от респондентите със сериозен подбор. Но ако се порови в статистиката, се оказва, че от тези 80% - 80% вярват в знаци, чукане на дърво, плюят през лявото си рамо, и се страхуват да се прехвърлят пари над прага или четатхороскопи, което не съответства на вярата в Христос.   Priest Анатолий Skrynnikov Priest Антъни Skrynnikov
  Това е повече от 80% от населението са хора кръстени, но невцърковени, не практикуват редовна молитва и не участват в тайнствата. В същото време, разбира се, те смятат, че са вярващи и техните религиозни възгледи са свързани с православието.   Повечето от тях отиват в храма на няколко пъти в годината, а някой, само няколко пъти през живота си (кръщение, сватба, погребение), като по този начин попадат в категорията на захожан. И ние, имам предвид духовенството и енориашите на църквата-разбираме ли, че е важно да не се пропусне този момент, а не просто да се опитваме да им продадем свещички но да кажем за Христос и Неговите тайнства.   Наказателният кодекс не помага

Повечето от тези хора практикуват oбрядничене знаят от кого и къде да се сложи свещта, и не забравят да се запасят  у дома си бутилка със светена вода. За тях, концепцията за греха е свързана изключително с тежки престъпления: убийство, кражба и така нататък. И тогава ние трябва да обясним на човека, че разделението на греховете на смъртни и не е много - много, много условно. Ако един краде цял живот, а другият е осъдителен към братята си и двамата от тях ще унищожат душата си, ако не се покаят, макар че от гледна точка на Наказателния кодекс вината не е равномерна. И тук понякога има нужда от търпение и дори смирение, защото трябва да се обясни на човека, едно и също нещо много пъти.   Аз дойдох веднъж на изповедта на една жена. Първоначално тя изброява редица "малки" грехове: негодувание, завист и други подобни. Докато и се изплъзна от устата фразата между думите: ". За дълго време, аз не ходя на църква" Попитах я кот колко отдавна - един или два месеца? Тя отговори: "Двадесет години." Уау! От ттам трябва да се започне! Това е причината, поради която са направени всички други грехове. Доста голяма стана опашката от енориарши които чакаха докато тази жена заговори в подробности ...   Спомням си още един пример: един човек постоянно идваше на изповед, а просто мълчеше, и чакаше да му прочета молитвата. На всички призиви и предположения, че той може да има грях в определени ситуации, той клатеше  глава.  Едва при моето предположение че той вече е постигнал святост и няма нужда да идва на изповед се принуди да си спомня своите малки и безсмислени грехове.
---
l - причина за депресия От християни да начинаещи по време на изповед често чуваме думата "даде" - хората питат Бога за здраве, щастие, благополучие. И като че ли това е нищо лошо, но чувството на отношенията на потребителите към Господа. Но това е необходимо, може би, не глагола "даде" да се използва в изповедалнята, а съвсем различно: "Съжалявам."   Много от нас са склонни да се говори за всичко с изключение на душата му. Например, една жена може да дойде и да се говори за ужасния грях. Оказва се, че в деня преди беше ял една супена лъжица картофено пюре, а след това научих, че е имало масло. Това е начина, по който трябва да се втвърди, да наруши смисъла на покаяние, до спад на растително масло може да се потопите в депресия?!   Има фантастична желание да се покаят около нещо. И рядко чувам угризенията невярващо на децата си, в невежеството на вярата и учението на Църквата.   Без да се фанатизъм Друг проблем, който често се сблъскват с пастори - така наречените "граждански бракове", а в действителност - прелюбодейка съжителство без издаване на държавна регистрация и църковна благословия. Но тези хора се нуждаят от подкрепа и разбиране. Вие не може да оправдае тяхното съжителство, но това е невъзможно, и да ги лиши от по-добра комуникация с овчаря, посещение на услуги.   По времето, архиепископ Пантелеймон от Орел (сега митрополит Красноярск) в интервю, каза на такова съжителство следните думи: "Във всеки случай трябва да се разглежда отделно. Това съжителство други са лоялни един към друг, раждат деца, които имат общо домакинство, споделена радост и тъга, тъй като истинската жена. " И ако един от тях започва да отиде при Бога, а след това той се нуждае от помощ, не се поставят категорично условие за него - или храм, или втората половина, която все още не е готова да се присъедини към институционализирани отношения. Какво става, ако го избира? Постепенно той идва за разбирането на греха си, и ще се опита да поправи ситуацията.   За хората, които идват в храма за първи път, вярата - това е често последната следа, вид, благочестива традиция, е необходимо да се следват повърхността, "без фанатизъм." Каква изненада за тях се превръща в действителност, че има верни християни, които ходят на църква не само на Великден, но 2-3 пъти седмично, спазва пости, и за когото Евангелието не е голям паметник на световната литература, и книга, за която искате да живеят в реалността.   След това станах свещеник, един мой приятел в продължение на няколко години, по време на среща с молба как се прави и дали аз работя е променило, възприемане на услугата на Църквата като на следващия етап от биографията и си спомни миналите ми движения на труда в различни издания. Трудно беше да се разбере, че вярата, служба на Бога може да бъде сериозен и окончателен избор на лицето.   Нашата цел - да се покаже за първи път прекрачих прага на храма на красотата на православната вяра, своята жизненост, нейното пестене на енергия.   Това е, което Негово Светейшество патриарх, каза при откриването на IV конгрес на Vsetserkovnogo епархийски мисионери на Руската православна църква: "Необходимо е да се вяра, която често присъства в сърцето, дори unchurched хората стават много силен мотив за определяне на действителното поведение на хората, тяхното поведение, техния мироглед. Много често се случва, че хората, на убеждението вярващите живеят като че ли няма никаква вяра, и стават лесна плячка за опустошенията на езическите изкушенията, които смирят днес не само за нашите хора, но и за целия човешки род. "  



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sourteardrop - превод с гугъл преводач:)
25.08.2016 08:43
Православен, без фанатизъм!

Всяка анкета показва, че по-голямата част от хората в Русия смятат, че са православни. Въпреки това, свещениците в храма виждат такива хора само три пъти в годината. Дали те имат възможност за това кратко време, да се поговорят за Христос? Какво ще кажеш в изповед, ако един човек дойде най-малко още един път?Нехристиянско покаяние
Парите на прага
Ние сме всички, по един или друг начин, живеем в един свят на митове. които в огромния си набор, се реплицира и се разпространява като вълна от морето. Един от този вид митове, се базира на социологически данни, според които повече от 80% процента от населението са православни хора.

От гледна точка на чистата социология, по този начин е, защото цифрите са базирани на отговорите на много от респондентите със сериозен подбор. Но ако се порови в статистиката, се оказва, че от тези 80% - 80% вярват в знаци, чукане на дърво, плюят през лявото си рамо, и се страхуват да се прехвърлят пари над прага или четатхороскопи, което не съответства на вярата в Христос.
Това е повече от 80% от населението са хора кръстени, но невцърковени, не практикуват редовна молитва и не участват в тайнствата. В същото време, разбира се, те смятат, че са вярващи и техните религиозни възгледи са свързани с православието.
Повечето от тях отиват в храма на няколко пъти в годината, а някой, само няколко пъти през живота си (кръщение, сватба, погребение), като по този начин попадат в категорията на захожан. И ние, имам предвид духовенството и енориашите на църквата-разбираме ли, че е важно да не се пропусне този момент, а не просто да се опитваме да им продадем свещички но да кажем за Христос и Неговите тайнства.
Наказателният кодекс не помага
Повечето от тези хора практикуват oбрядничене знаят от кого и къде да се сложи свещта, и не забравят да се запасят у дома си бутилка със светена вода. За тях, концепцията за греха е свързана изключително с тежки престъпния: убийство, кражба и така нататък.
цитирай
2. sourteardrop - ---
25.08.2016 08:44
И тогава ние трябва да обясним на човека, че разделението на греховете на смъртни и не е много - много, много условно. Ако един краде цял живот, а другият е осъдителен към братята си и двамата от тях ще унищожат душата си, ако не се покаят, макар че от гледна точка на Наказателния кодекс вината не е равномерна. И тук понякога има нужда от търпение и дори смирение, защото трябва да се обясни на човека, едно и също нещо много пъти.

Аз дойдох веднъж на изповедта на една жена. Първоначално тя изброява редица "малки" грехове: негодувание, завист и други подобни. Докато и се изплъзна от устата фразата между думите: ". За дълго време, аз не ходя на църква" Попитах я кот колко отдавна - един или два месеца? Тя отговори: "Двадесет години." Уау! От ттам трябва да се започне! Това е причината, поради която са направени всички други грехове. Доста голяма стана опашката от енориарши които чакаха докато тази жена заговори в подробности ...

Спомням си още един пример: един човек постоянно идваше на изповед, а просто мълчеше, и чакаше да му прочета молитвата. На всички призиви и предположения, че той може да има грях в определени ситуации, той клатеше глава. Едва при моето предположение че той вече е постигнал святост и няма нужда да идва на изповед се принуди да си спомня своите малки и безсмислени грехове.
---
цитирай
3. ivoki - Много лош превод !
25.08.2016 11:22
Много лош превод !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4633194
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031