И всичко се поизясни. Идеята е кой за какво се бори в основата си. Бориш се за Вярата си, за убежденията си, за това, заради което живееш. Или се бориш за няколко гроша хонорар от някоя медия. И на страниците на тази медия страстно и пламенно защитаваш позицията си на пръв поглед съвсем чистосърдечно и неопетнено, но въпросът за хоноруването си остава висящ и неясен.

Портал „Култура“ да махне от себе си католическата зависимост, тогава ще можем да си говорим равнопоставено. Сега ние тук си лафим на общо основание, нещо сякаш отстояваме, но сме просто един личен блог с лични мнения. Пред нас на по-челни позиции са по-големите сайтове и сайтовете на институциите в Църквата. Очертавам границите и фронтовете. Изправяме се срещу силен противник, защото католическата конфесия е най-богатата на този свят и може да си позволи да си купи всичко. Което не се купува с пари, се купува с много пари.

Аз не съм католик и никога няма да бъда. Католиците са сектанти. Да ми доказват по някакви сложни начини нещо различно е безсмислено. Но след като не мога да изляза срещу парите и влиянието им, какво ми остава освен да се уповавам на Бога? Между другото, тая теза я изказах още преди години пред моя приятел Деян Енев, когато ме предупреди да не пиша открито срещу Н. Робева, Св. Русев и В. Гущерова, защото били по-силни от мен, а срещу по-силен противник не е умно да се воюва.

И така, всичко е вече казано. Не съм ползвал думи като „глутница“, в обръщението си към К. Янакиев споменах някои негови лични черти, но винаги във връзка с неговата църковна ангажираност, така че не смятам, че съм прекрачил каквито и да било граници. Да, споменах, че културТрегерите папкат и слушкат години наред на католическата копанкя, че правят бузки като хамстерчета, но ще ми простите тия литературни сравнения, в боя е така, бият те, биеш, не се сърдиш. Не се сърдя на никого. Не смятам, че нещо лошо се е случило, както мнозина привиждат трагедии. Просто настъпи време за самоопределение.

Настъпи време за осмисляне и честност пред себе си. Кое ме движи, каква е мотивацията ми, каква е вярата ми, коя е Църквата ми? Всеки да си отговори и после ако му се бие, да излиза на ринга. На мене ми е все две, претръпнах. Предвиждах не съвсем осъзнато, че някой ден ще се превърна във „фанатик“ и „зилот“. Но ще ви кажа, че хич не ми пука. За мен лично истинската и голяма битка е другаде. А тая публичната се води заради другите, заради хората, които се чувстват объркани и не знаят правилно ли постъпи БПЦ, че не отиде на събранието или неправилно, папистите с право ли са убивали православни или е било някакво леко недоразумение, папата има ли грехове или няма, попът трябва ли да има своя жена или трябва да е като монасите. И така нататък. Само заради объркването е всичко.

И тези, които поддържат и подклаждат объркването, ще си носят отговорността. Тяхна си е.