Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2016 14:13 - За тайните недъзи на душата
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 582 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 image За тайните недъзи на душата

Архимандрит Лазар Абашидзе

 

Какво е особено важно в началото на духовния живот Къде и как да се научим на светото покаяние Бързо ли се изцелява душата Какви са особеностите на нашето време Боят ли се от ада ревностните християни Как може самоунижението да се съчетава с вътрешния мир Как демоните, предлагайки наглед добро, могат да ни улавят в мрежите си По какво се различава евангелското от човешкото добро Кога нашата ревност към християнски подвизи не е угодна на Бога Как външното християнско дело е свързано с вътрешното Как можем да се заблуждаваме, като мислим, че имаме в себе си истинска любов към Бога Как можем да се заблуждаваме, като мислим, че обичаме ближния Как душевната, плътската ревност може външно да се представя за ревност свята и благочестива Полезно ли е за начинаещия християнин да учи ближните по въпросите на вярата Полезно ли е за начинаещия християнин да размишлява за високи духовни въпроси Кога послушанието не е угодно Богу Какви прелести застрашават упражняването в молитвата Защо идват сълзите и кога те са правилни Какво значи "да се трудим безразсъдно" Как смирението може да се окаже измамно Как да се научим да разпознаваме хитроумията на страстите и коварството на лукавите духове Заключение Примери за покайно самонаблюдение Молитва за дара на покаянието на свети Игнатий (Брянчанинов) Из псалмите на преподобни Ефрем Сирин :: Псалом 10. Христе, не мога да се справя със себе си - дарувай ми дух на покаяние :: Псалом 11. Няма да се справя със себе си и врага - Ти, Господи, ми помогни! :: Псалом 66. Врагът ме увлече и аз много нагреших: изповядвам си греховете - помилвай ме! Псалом 10. Христе, не мога да се справя със себе си - дарувай ми дух на покаяние Псалом 11. Няма да се справя със себе си и врага - Ти, Господи, ми помогни! Псалом 66. Врагът ме увлече и аз много нагреших: изповядвам си греховете - помилвай ме! Литература

 

Какво е особено важно в началото на духовния живот

"Всяка загриженост за Небето, ако не е въодушевена от покаяние, е мъртва и неистинска". Свети Игнатий (Брянчанинов)

"Кой ще съгледа своите грешки?
От моите тайни грехове ме очисти".
(Пс.18:13)

Който внимателно е чел наставленията на Светите отци на Църквата, безусловно е забелязал, че повече от всичко в тези учения се говори за покаянието, смирението, плача пред Бога заради греховете ни. За това Отците са писали толкова много, че почти във всяка светоотеческа книга и на всяка нейна страница може да се намери подобно наставление. Но колкото и да е странно, в наши дни християните най-много се отклоняват именно от това учение, изопачават и нарушават този най-важен закон на духовния живот. И това не е случайно! С приближаването на края на този век настъпва и времето на всеобщото отстъпление от истината, на пълното прелъстяване на света от дявола и всеобщата прелест - хората все по-дълбоко потъват във всички свои страсти, във всички грехове и заблуждения.

Първата сред болестите на този век - гордостта - надига все по-високо глава. За последните времена това ясно е предсказал апостол Павел: "Защото човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли" (2 Тим. 3:2-5) и т. н. И сега вече всеки духовник, стараещ се да помогне на идващите при него вярващи да излекуват душевните си недъзи, знае колко трудно дело е това днес, как са се сраснали тези болести с душите на хората, как всички от мало до голямо са дълбоко поразени от безумна гордост, тщеславие, самолюбие, колко са многословни, надменни, колко всички са своеволни, непокорни, непослушни, недоверчиви. А в духовния живот това е най-лошото. Сега вече рядко някой се доверява на своите наставници, повече следва разсъдъка си, а към духовниците се обръща само формално, понеже така е прието, а всъщност във всяко нещо разчита на себе си.

Изобщо картината на духовния живот днес е бедствена и ако някой от древните Отци би  погледнал с очистения си взор, сигурно не би понесъл тази гледка и горчиво би ридал за нашите души. Пахомий Велики, живял още през IV век, е имал от Бога видение за това как ще живеят последните монаси. След видението той дълго е плакал и скърбял, отказвал е да се храни (житие на преподобния Пахомий, 15 май). Но ние вече така сме свикнали с подобно положение, че дори не виждаме бедственото си състояние. Много страсти открито се ширят днес в християнските среди, към тях се отнасят като към най-безобидни и дори забавни черти на характера, никой не се ужасява от тях, не ги пресича, макар че много от тези "лудории" направо убиват душата и сеят духовна смърт около този, който носи тази страст и заразява с нея другите.

 

Това бедствено състояние - поради изоставянето на правилното учение на Отците на Църквата, поради липсата на верни учители в покаянието, поради липсата на опитен и внимателен пастирски надзор над вярващите - води до гибелно отклонение от спасителния път и, разбира се, то преди всичко се изразява в това, че християните губят (или изобщо не намират) верния дух на покаянието, верния поглед върху своята греховност, върху своето падение. Казано по-просто: не знаем със сигурност кои сме, какво е отношението ни към Бога, какви изглеждаме пред Него и какво е Неговото величие, какво е нашето безобразие.

Православието дава отговор на това! Самата тази свята дума вече казва много неща: право да се слави Бога, т. е. правилно, вярно да се осъзнава величието и славата Божия, достойно на това величие да се въздава хвала, да се славослови Вседържителят, Творецът на небето и земята, на видимото и невидимото. Но това познание е неразривно свързано и с това правилно и вярно да осъзнаваме нашето собствено падение, нищожество, недостойнство и със страх да произнасяме името Божие. Да възвеличаваме непрестанно Бога и да унижаваме непрестанно себе си - ето това е Православието!

Нашата гордост, нашият горд разум - ако не започнем веднага да го душим и потъпкваме, както по иконите Архангел Михаил потъпква змея, сатаната (според израза на свети Теофан Затворник) - непременно ще посегне да изопачи този правилен възглед върху себе си и да ни представи нашето падение съвсем не толкова страшно, а нашите добри свойства - много по-прекрасни и надеждни, отколкото са те всъщност. Оттук произтича и безобразното изкривяване на духовното зрение, окото ни става тъмно, а в душата се настанява непрогледен мрак. Колко беди идват оттук!

Вглеждайки се внимателно в учението на всеки еретик и разколник, ние можем да видим, че най-голямото им отклонение е в покаянието, в разбирането за това как Бог гледа в сърцата ни, доколко е взискателен към нас и колко е снизходителен. Така католиците мислят, че могат да се спасят единствено с външни дела, и като че ли купуват спасението си, без да очистят дълбините на сърцето. Протестантите, обратно, смятат, че е достатъчна само вярата, а делата на покаянието не са важни, че вече всичките ни грехове са изкупени от Иисус Христос на Кръста: само вярвай и изповядвай вярата си със слово - и това е достатъчно. В същата посока се умножават все повече и повече отклоненията от истинското разбиране за това кои сме ние, как да живеем, за да придобием милост от Бога, какво е необходимо за спасението ни.

 

Пътят на духовния живот е изключително сложен: както например не е лесно да се научи човек на живопис и музика. Колко труд е необходим, колко познания, навици, различни упражнения и при това много от навиците в изкуствата се развиват някак интуитивно, те дори не могат да бъдат изразени и постигнати от ума. Освен това много неща зависят от учителя, от школата.

Но духовният живот не е ли по-сложен, не е ли по-тайнствен? Тук всичко е велика тайна, тук почти всичко е невидимо. Та това е наука на науките, изкуството на изкуствата! Как тогава може да се заема човек с духовния живот необмислено, самонадеяно, поради някакъв смътен зов на душата да се отдава във властта на неизвестни чувства, да съди за вътрешните движения и настроения само по вкуса, който ни дават те вътрешно. В духовния живот и опасностите са много по-ужасни, тук можем да изгубим не името и състоянието си, както в занятията с изкуството - можем да изгубим вечността, живота. Тук се сблъскваме и с най-силните противодействия на злите сили - и вътре в нас, и навън; тук поелият по този път среща коварството на враговете, хитрост след хитрост, капан след капан.

И ето печалната картина  - огромно множество от прелъстени християни. Някои от тях губят разсъдъка си, извършват страшни постъпки, учат, проповядват безсмислици. Понеже истинското, светоотеческо, православно, смирено учение започва да се изопачава и забравя, цялата тази прелест сега се приема като нормално явление, дори всевъзможните прояви на възторженост, разгорещеност, фанатизъм, основани на самоизмамата, се приемат за действия на благодатта, като "възраждане на вярата", начало на "нова ера".

image

 

 

 




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4633567
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031