Или недоуменията на Кирчо

Напоследък ме налегнаха едни недоумения… И нали затова са блоговете – да споделя.
***

Има една опорна точка, която мнозина повтарят. Съборът в Крит бил Всеправославен, защото всички били поканени и подписали проектодокументите в Шамбези. Пък, че не дошли на съборните заседания, си било тяхна работа. Може и така да е. Само недоумявам защо тогава същите тези хора се подиграваха с архим. Дионисий и неговата неслучила се хиротония. Той беше ли наречен за епископ – беше. Що за двоен стандарт тогава? Или може би най-добре е да казваме, че съборът в Крит е избран, утвърден и наречен за Велик, Свят и Всеправославен. Така и ще остане в историята…

***

И още за горкия архимандрит, който препати доста от враждата на един сайт с един митрополит. Преди хиротонията му нещата изглеждаха на принципна основа. Сайтът се показваше като защитник на чистото Православие. Особено популярна тогава беше статия със заглавие: „Архим. Дионисий в другата му църква“ (http://dveri.bg/9dx86). Много хора отидоха да се молят и да пеят пред сградата на Светия Синод на 9 декември 2014 г. (между които и аз), заради написаното в този материал. Сега около събора в Крит се разбра, че верно имало други „църкви“. Ами, какво е виновен тогава отец Дионисий? Що го преследвахте така яростно? А може би избраният, утвърден и наречен за събор оправда избрания, утвърден и наречен за епископ? По прилика и подразбиране!

Аз обаче вярвам, че има и последователни хора, които и преди, и сега мислят, че друга Църква, освен Едната Православна Църква няма.

***

В крайна сметка се разбра, че избраният, утвърден и наречен за Всеправославен събор в Крит е попроменил текста, в който се говореше за „други църкви“. И станало: „Православната църква приема историческото наименование на другите инославни християнски църкви и изповедания, които не са в общение с нея“. Т.е., не са „църкви“, ами така ще им викаме.

И в главата ми нахлуха спомени и въпроси… Например, като бяхме новобранци в казармата, старите бойци така ни тормозеха – питат младия войник как се казва. Например мен. А аз съм длъжен да отговоря: „Казвам се Владо, ама всички ми викат Кирчо.“ Сигурно сте чували, че в армията навремето на новобранците им викаха „киртаци“ или „кирове“. И когато трябва да те викнат по име, ти казват: „Ей, Кирчо, я ела!“ Мислех, че споменът за това е потънал в историята. И точно тук е капанът. Аз не се казвам Кирчо, ама отде да знам, че държавата няма да издаде някой документ, че приема да бъда наричан така. В исторически план така ми викали навремето. Примерно, някой от „старите кучета“ се овласти и реши да продължи майтапа. Иди после доказвай как се казваш. Тотална деперсонификация и измама.

***

И още нещо ми идва в ума. Имаше навремето една силова структура, която отговаряше за държавната сигурност. Тя обичаше да преименува сътрудниците си. И имам да кажем един приятел, да го наречем условно Жельо. Пък те го кръстили Ангел (хипотетична ситуация). И аз сега като се моля, как да го споменавам на светата Проскомидия? От една страна знам, че е Жельо, не Ангел. Но от друга не мога да подмина историческото съществуване на псевдонима. Как да призная, че католиците са църква, пък моя приятел не е Ангел на държавната сигурност? Въпроси, въпроси… А отговорите трудни!

***

Не ми донесе успокоение и великото „боголовско“ обяснение, че спорът за „църквата“ бил „безумен“, защото думата била взаимствана от гръцката езическа древност (http://dveri.bg/w89yx). Защото повечето думи, които използваме, са ги изричали езичниците преди нас. Включително и думата Бог. Това означава ли, че нямаме право да наричаме само Светата Троица Бог? Ако следваме логиката в обяснението – само православните ли имат „монопол“ над думата Бог? Отговорът е – не, но знаят Кой е Бог и кой не е. И са длъжни да го изповядват. А не да казват, че Църквата приема историческото наименование на други богове. „Знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога. Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци), – ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него” (1 Кор. 8:4-6).

Така утре някой „богослов“ ще ни докаже, че и Антихристът е бог и който не го признава, е зилот. Или няма да е утре? Да не се притеснявам, викате… Или?