-------------------------
При много Свети отци, опитно преминали всичко
степени на духовната борба,
намираме много важни, тънки, проницателни забележки, разкриващи различните маски на страстите, техните прикрити с лукавство ходове и вратички, без познаването на които почти не е възможен успехът в духовната битка.
Или трябва да имаме опитен ръководител, добре познаващ всички тези вражески тънкости и хитрини, или сами, изучавайки писанията на Светите отци, трябва да имаме предвид всички тези възможни уловки на нашите врагове - страстите и демоните, иначе не е възможно да не паднем в мрежите им. Така в духовния живот е важно да следваме Светите отци, постоянно, внимателно да се обучаваме в тази наука от техните аскетични опити, описани в много душеполезни писания.

Например от книгата на свети Иоан Лествичник научаваме следните много важни неща: научаваме, че обикновено бесовете изравят за нас три ями. Първо - борят се да възпрепятстват нашето добро дело. Второ, когато при този пръв опит биват победени, стараят се стореното да не бъде по волята Божия. А ако и в това нямат успех, тогава вече тихо пристъпвайки към душата ни, ни облажават, като живеещи във всичко богоугодно (4, сл. 26, ст. 8).
Както когато вземайки вода от извора, понякога без да искаме загребваме и някоя жаба, така често, извършвайки дела на добродетелта, ние тайно изпълняваме преплетените с тях страсти. Например - със страннолюбието се преплита преяждане, с любовта - блуд, с разсъждението - коварство, с мъдростта - хитрост, с кротостта - тънко лукавство, бавност и леност, прекословие, самочиние и непослушание; с мълчанието се преплита горделивостта на учителството, с радостта - превъзнасяне, с надеждата - разслабване, с любовта - пак осъждане на ближните, с безмълвието - униние и леност, с чистотата - чувството на огорчение, със смиреномъдрието - дързостта. Към всички тези добродетели като отрова се прилепя тщеславието (4, сл. 26, ст. 58).

Духът на тщеславието се радва, когато види умножаване на добродетелите, понеже врата към тщеславието е умножаването на трудовете (4, сл. 22, ст. 5). Ние се тщеславим, когато постим, но когато оставяме поста, за да скрием от хората своето въздържание - пак се тщеславим, като се смятаме за мъдри. Побеждавани сме от тщеславието, когато се обличаме в хубави дрехи, но и обличайки се в прости, пак се тщеславим. Ако започнем да говорим - побеждавани сме от тщеславието, ако замълчим - пак се побеждаваме от него. Както и да хвърлим този тризъбец, все единият рог ще остане отгоре (4, сл. 22, ст.5).
Скверното тщеславие ни научава да изобразяваме добродетел, която в нас няма, убеждавайки, че това е необходимо за полза на ближните, както е казано: "Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела" (Мат. 5:16) (4, сл. 22, ст. 37). Тщеславието прави гневливите кротки пред хората. То удобно се прилепя към естествените дарования и чрез тях нерядко низвергва окаяните си раби (4, сл. 226, ст. 26). Гордостта често дори благодари на Бога и в тази благодарност намира храна за себе си, тъй като тя поначало не явно отхвърля от Бога, но под маската на такова благодарение оправдава своето превъзнасяне.

Мнозина от гордите, без да познават сами себе си, мислят, че са постигнали безстрастие и само при напущането на този свят виждат убожеството си (4, сл. 23, ст. 3, 36). Понякога човек, намиращ се в света, страстите не го безпокоят затова, защото той вече им се е наситил, виждайки и чувайки греховното; или пък затова, защото бесовете преднамерено отстъпват, оставяйки духа на гордостта, който успешно сам замества всички останали (4, сл. 15, сл. 62). Но има и лъжливо смирение, когато някои наричат себе си грешници, дори може би се мислят за такива, но изобличаването им от други показва, че вътре в себе си те имат високо мнение за себе си (4, сл. 25, ст. 34).

Бесовете често се преобразяват в ангел на светлината и в образи на светци и мъченици и насън ни явяват, че уж достигаме до тях, а като се пробудим, ни дават чувството на радост и превъзнасяне поради впечатленията от съня (4, сл. 7, ст. 48). Също от често псалмопеене и насън идват на ум думите на псалмите, но понякога и бесовете ги представят на нашето въображение, за да ни накарат да чувстваме гордост (4, сл. 20, ст. 20). Бесовете са пророци в съня ни: понеже са изобретателни, от обстоятелствата те правят заключения за бъдещето и ни откриват това насън, така че когато се изпълни видяното от нас, да се учудим и да мислим, че вече сме станали прозорливи (4, сл. 3, ст. 27). Понякога пък бесът на тщеславието внушава на някой брат някакви помисли, а на друг открива тези помисли и го подтиква да каже на другия какво има в сърцето му, и така го облажава като прозорливец (4, сл. 22, ст. 22). 
Понякога страстта на тщеславието внушава да покажем добродетел с въздържане от храна, а страстта към преяждане ни подтиква да я нарушим - и между тях става истинска битка заради бедния човек (4, сл. 14, ст. 9).
След отричането от света бесовете често донасят на монаха помисли, облажаващи онези, които в света извършват подвига на състраданието и милосърдието, а живота в манастира им представят като лишен от тези добродетели и затова нищожен: и чрез такова измамно смирение ги тласкат към света (4, сл. 2, ст. 3). Или пък идва лукав помисъл човек да не се оттегля от света, но там, сред изкушенията, без обаче да им се поддава, да живее честно - това уж е подвиг по-висок от монашеския и достоен за голяма награда (целта на врага е сред съблазните по-скоро да погуби човека) (4, сл. 36, ст. 10). 
Когато монахът за година или повече се отдалечи от своите роднини, познати и придобие известно умиление, благоговение, въздържание, тогава при него идват суетни помисли - той отива в отечеството си да назидава онези, които по-рано са виждали неговото съблазнително поведение, за да ги учи и спасява сега с примера си, а всъщност отново да изпадне в същите страсти - такова е намерението на дявола (4, сл. 3, ст. 11, 26). Също така и насън демоните често му показват страдащи роднини или пък болни, за да привлекат монаха в света, за да отнемат вниманието в живота му (4, сл. 7, ст. 68). А при някои монаси, когато отиват в градовете, сред мълвата се възбуждат сълзите им на умиление - и това им дават бесовете, за да си мислят те, че и там могат прекрасно да се молят и да нямат вреда, и без страх да се сближават със света (4, сл. 4, ст. 118).
Блудните бесове нападат безмълвника с особена сила, като му внушават, че той няма никаква полза от своята пустиня, но от намиращия се в света монах те често се отдръпват, за да предпочете той да остане в света, понеже се вижда свободен от бран (4, сл. 5, с. 61). На послушниците дяволът внушава желание за безмълвие, пълно нетщеславие, необикновена памет за смъртта, постоянно умиление, превъзходна чистота и ги тласка да прескочат предварителните степани, за да търсят съвършенства преждевременно и поради това да не ги получат навреме.

А през безмълстващия прелъстителят облажава страннолюбието на послушниците, техните служения, братолюбието, служенето на болните и т. н., за да може с това да го направи нетърпелив (4, ст. 4, ст. 118). Когато някой, като живее в общежитие, изпадне в изкушение, бесовете започват незабавно да му внушават помисли за безмълвие. Намиращите се в подчинение те понякога оскверняват с телесни нечистоти, правят сърцата им каменни и тревожни, навеждат сухост и безплодие, леност в молитвата, сънливост, омрачение, за да им внушат, че те не получават никаква полза от своето послушание, а точно обратното - че погиват, за да ги отстранят от подвига на послушанието. А на ония, които благодарение на своето послушание са се изпълнили със сърдечно умиление, станали са кротки, въздържани, усърдни, свободни от битките и страстите, ревностни - на онези, които са станали такива чрез покрова на своя отец, бесовете внушават мисълта, че те вече са достатъчно силни за безмълвие и могат чрез него да постигнат съвършенство и безстрастие. По такъв начин от пристанището те ги отвеждат в бурно море и ги хвърлят на дъното му (4, сл. 4, ст. 69, 57, 58).

Бесовете често ни забраняват да правим най-лекото и полезното, а ни подтикват да предприемем най-трудното (4, сл. 26, ст. 164), но онзи, който е познал себе си, никога не бива поруган, като предприеме дело, по-голямо от силата му (4, сл. 25, ст. 50). Многообразно и непостижимо е лукавството на нечистите духове, и малцина го виждат, пък и те не напълно, например: защо се случва, че понякога ние се наслаждаваме, насищаме и бдим трезвено, а в пост и злострадание се предаваме на съня? Защо в безмълвието чувстваме сърдечна сухота, а ако сме сред други, се изпълваме с умиление? Защо когато сме гладни, търпим изкушения насън, а като се насищаме, сме свободни от тези изкушения? Защо, в недоимък и въздържание сме мрачни и без умиление, докато напротив - когато пием вино, сме радостни и лесно се умиляваме?.. (4, сл. 26, ст. 127).

По време на молитви лукавият дух ни напомня за нужни дела и се старае да ни отвлече от събеседването с Господа под всякакъв благовиден предлог или ни кара да треперим, да усещаме болки в главата, жар, болки в корема. Когато свърши времето за молитва - всичко изчезва. (4, сл. 13, ст. 7-8). Изкушавания от блуда този вълк мами, като довежда в душата му безсловесна радост, сълзи и утешение, и онзи мисли, че това е благодат, а не суета и прелест. При псалмопението понякога идва сладост не от словата на Духа, а от беса на блуда. Някои от душа се молят за възлюбените си, бидейки движими от духа на блуда, а мислят, че изпълняват дълга на паметта и закона на любовта. Склонните към сладострастие често биват състрадателни и милостиви, бързо добиват сълзи и са нежни, но онези, които се грижат за чистотата не са такива (4, сл. 15, ст. 42, 48, 49, 46).
Понякога бесовете отстъпват от душата, за да я склонят към безгрижност, и след това внезапно нападат бедната душа, разхищават я и до такава степен я научават на пороци, че след това тя вече сама клевети и противоборства (4, сл. 26, ст. 64). Често дяволът насочва цялото си старание и усилие към това монасите да бъдат нападани от противоестествени страсти. Затова някои от тях, общувайки с женския пол и ненападани при това от похотни помисли, се облажават, като не разбират, че там, където има голяма пагуба, няма нужда от по-малка. Още бесът на плътското сладострастие доста често се скрива съвсем, навежда на инока голямо благоговение, дава източник на сълзи, когато той седи сред жени или беседва с тях, подстрекава го да ги учи за паметта за смъртта, за последния съд, за опазването на целомъдрието, за да ги привлече към него като пастир, но след това, след по-близко запознанство, получил дръзновение и възпламенен внезапно от страстта, той накрая пада с жестоко падение. Понякога, когато седи сред жени или се намира в женско общество, монахът няма никакъв лош помисъл, но когато след това, верен в себе си, мечтаещ, че вече има "мир и твърдост",отива в килията си, неочаквано пада в грях, уловен от дявола (4, сл. 15, ст. 29, 63, 50).

Случва се, че когато се наситим, бесовете възбуждат в нас умиление, а когато постим ни ожесточават, горчиво надсмивайки ни се, за да се предадем на наслаждението, прелъстени от лъжливи сълзи (4, сл. 7, ст. 48). Под предлога, че скриваме добродетелта на поста бесовете ни карат да ядем и пием без мяра, когато при нас идват други хора (4, сл. 14, ст. 8. Когато видят, че чувайки смехотворна реч, искаме по-скоро да се отстраним от вредния разказвач, тогава те влагат в нас лъжливо смирени мисли: "Не го натъжавай" - внушават те, или "Не се показвай по-боголюбив от другите" и т. н., но не бива да им вярваме, а по-скоро трябва да се отстраним (4, сл. 12, ст. 5.) До нашето падение бесовете ни представят Бога човеколюбив, а след падението - жесток (4, сл. 5, ст. 31).

Понякога, когато се гневим, лукавите бесове бързо си отиват от нас, за да не радеем за тази вредна страст, както някои казват: "Аз може и да съм избухлив, но бързо ми минава" и така тази болест може да остане неизцелена (4, сл. 8, ст. 9, 21).

Така също на много такива дяволът дава сила усърдно да се упражняват в бдението, поста и безмълвието и под маската на покаяние и плач им предлага неща, които подхранват страстта им (4, сл. 15, ст. 62). Сребролюбието често започва като раздаване на милостиня на нищите, а завършва с ненавист към тях и т. н.
Между нечистите духове има и такива, които в началото на нашия духовен живот ни тълкуват Божествените писания. Те обикновено правят това в сърцата на тщеславните и най-вече на познаващите външните науки, за да могат да ги прелъстят и малко по малко да ги тласнат накрая към ереси и хули. Ние можем да разпознаваме това бесовско богословие или по-добре е да се каже - богоборство, по смущението, по нестройната и нечиста радост, която идва в душата по време на тези тълкувания... (4, сл. 26, стр. 151).
Такива и много други подобни разобличения на демонските примки често научаваме от писанията на Светите отци на Църквата. Ето защо е толкова важно изучаването и познаването на светоотеческата аскетична наука, разбира се, за най-пряко практическо ползване в наши дни. Колко дълбоко се заблуждават онези, които смятат, че изучаването на Отците, животът по техните ръководства вече не подхожда на нашето време. Но без това знание ние сме по-жалки от слепец, озовал се сред гъста гора без придружител. Друг въпрос е, че да приложим правилно това учение не е така просто. Отново е необходимо голямо внимание и разсъдливост. Светите отци в съветите си и наставленията си често като че ли си противоречат един на друг, говорят и съветват различно, дори противоположно, ала това не е така. Точно да се определи и да се посочи пътят на всеки отделен човек с общи съвети не е възможно: пътят на духовния живот е индивидуален за всеки, но Светите отци определят за нас посоката, очертават границите на безопасната местност, посочват ни пропастите и блатата. Понякога с гръмки призиви ту към едно направление, ту към друго, те ни ограждат сякаш безопасен коридор, предпазвайки ни както от едната крайност, така и от другата. Изборът на самия път и на различните начини за пътуване остава в ръцете на търсещия - според особеностите и способностите му. Но без този опит на Отците ние непременно ще се изгубим!
"Никой не е толкова опасен за нас, колкото нас самите!" (9, т. 4, писмо 7).
------------------------------
За тайните недъзи на душата
Архимандрит Лазар Абашидзе