На мястото, където е погребан и възкръснал Господ Иисус Христос, всяка година на Велика събота от векове до днес се появява небесен огън. За да датират началото му, църковните историци се осланят на писанията на светите отци Григорий Нисийски (IV век) и Йоан Дамаскин (VIII век), които лично са били в Йерусалим и станали свидетели на това чудно явление. За Благодатния огън говорят и кръстоносците и всички поклонници, отишли на този ден на Голгота. Тъй като получаването на Благодатния огън се удава само на православни патриарси, католиците демонстративно са се оттеглили от участие в това тържество.
Хиляди хора от цял свят, от всякаква народност и религия се стичат в храма “Възкресение Христово” на хълма Голгота в навечерието на Великден. В този храм се намира пещерата с празния гроб на Христос.
Подготовката за посрещането на Благодатния огън започва още от предния ден Велики петък, под строгия надзор на полицията. Гасят се всички свещи и кандила в храма, над плочата на гроба се поставят незапалени кандила и парченца вата, след което гробната камера се затваря и запечатва.
На Велика събота, след тържественото богослужение Йерусалимският патриарх сваля тържествените си одежди и остава по подрасник. Полицаи щателно проверяват дали няма по себе си нещо възпламенително. Тогава разпечатват пещерата на Живоносния гроб и го пускат вътре, за да получи Благодатния огън. В целия храм се въдворява пълна тишина. В малката пещера, в тъмното, патриархът се моли на Спасителя понякога 5-10 и повече минути. И изведнъж всички кандила в храма се запалват. В тъмнината на гробната камера като тънка зигзагообразна мълния се спуска светлина и на плочата на Гроба Господен се посипват ярки сини бисери, които стават все повече и повече, докато се превърнат в синкав огън. Патриархът бързо запалва два снопа от по 33 свещи и излиза от пещерата. Изтощен от голямото напрежение и покрит с капки пот, той вече не е в състояние да върви и двама полицаи го пренасят на ръце до олтара на храма. Свещенослужители взимат запалените кандила и горящата вата и потушават огъня на гробната плоча. В огромния храм се разнася радостен шум и възторг, богомолци палят свещи и скоро всичко се изпълва със светлина.
В продължение на 10-15 минути този огън въобще не пари и не изгаря. При такова стълпотворение от хора, ако огънят би бил обикновен, неминуемо би възникнал пожар. Но през годините това никога не се е случвало.
Йерусалимци и чужденци отнасят този огън по храмовете и домовете си, за да запалят угасените на Велики четвъртък кандила. Цяла година ще поддържат свещения огън на Христос в кандилата и душите си. Разказват, че веднъж забранили достъп на православните християни до храма. Патриархът с народа стоял навън, плачели и се молели. В този момент, когато инославните чакали Благодатния огън, колоната, до която стояли православните, със силен гръм се разцепила и от нея лумнал Неръкотворният огън. Тази разполовена и обгоряла колона и до днес стои на това място.
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие