Сънувах сън... Бях някъде във храм 
безлюден, тих, без никакъв народ. 
Сред здрача блед под храмовия свод 
видях един позорен стълб и там 
Христа с въжета свързан, прикован! 
Пред него бе изправен груб войник 
и шибаше телото Му с камшик. 
Във тишината някак страшно беше, 
кога камшикът яростно плющеше. 
Това бе бич, обкичен със ресни, 
нанизани със късчета олово, 
ръбати, остри, с грапави страни. 
При всяко ново шибане сурово 
те вбиваха се в страдащата плът 
на кроткия Христос... И всеки път 
когато пак камшикът заплющеше, 
Потръпваше Христос, но все мълчеше... 
А по измъченото Му лице 
струеше кръв. И двете Му ръце 
пробити бяха. В кротките очи 
блестяха сълзи в кървави лъчи. 
Венец от тръни кичеше главата, 
петна от кръв личаха по ребрата. 
Навред - по гръб, по рамене, гърди 
се виждаха все кървави бразди. 
Безжалостният и суров войник 
издигна пак разветия камшик 
и взе да шиба... Силно възмутен 
аз пламнах, обладан от гняв свещен, 
па спуснах се и викнах: "Зли човече! 
Що правиш? Спри! Хвърли камшика вече!"... 
В лицето исках тоя звяр да зърна. 
Войникът се във този миг обърна 
и ме погледна... Аз... се ужасих... 
че в него... своето лице открих!...

Архимандрит Серафим Алексиев (+ 1993)


Из сборника "Копнеж по вечността", публикуван в Интернет от 


"Всеки мой грях е за Него Велики петък.
Четири мои гряха — 
и вече съм разпънал Господа Иисуса
------------------------
"Страшна е участта Христова на земята и днес, братя. 
Всеки мой грях е за Него Велики петък.
Четири мои гряха — и вече съм разпънал Господа Иисуса.
Всеки твой грях, брате, е за Него по-голяма мъка,
отколкото за тебе и за мене. 
Вършейки грях, ти Го разпъваш. 
Всяка нечиста мисъл, всяко похотливо чувство реве и крещи: разпни, разпни Го! Не е ли целият наш живот на земята — незалязващ Велики петък за Господа Христа? 
Всеки мой грях е гвоздей, който аз забивам в ръката на кроткия Господ; всяка моя страст е трън; всички мои страсти — трънен венец, който турям на главата Христова. Нашето поругаване над Христа е по-страшно и от това на евреите. 
Евреите по-малко са могли да вярват в Христа, понеже Той още не е бил възкръснал.
А ние, пред които Христос вече двайсет века убедително свидетелствува, че е възкръснал — ние се надсмиваме над възкръсналия Христа, заплюваме възкръсналия Христос, отново разпъваме Христа и то възкръсналия Христос! — Понеже нима не разпъва възкръсналия Христа свещеникът, който чрез своя живот отблъсва от Христа своето паство? Нима не мъчи, нима не се надсмива над възкръсналия Христа професорът, учителят, който със своето богоборно учение изгонва Бога от душите на своите ученици? Мигар не позори Христа, мигар не заплюва възкръсналия Христа всеки християнин, който е само по име християнин?
Уви, ние непрестанно гоним възкръсналия Христа… Как, как гоним ние Христа, ще рече някой, когато Той не пребивава тялом с нас, когато не Го виждаме в плът?
Ох, ние гоним Христа, братя, когато гоним Неговия Дух, когато гоним Неговото учение, когато гоним Неговите светци, когато гоним Неговата Църква. Гоним ние Христа, когато гоним просяка: понеже Той е, Който проси в лицето на просяка. Ние гоним Христа, когато не обличаме голия, понеже в негово лице е лишен от одежди Христос. Ние гоним Христа, когато не нахранваме гладния, понеже в лицето на гладния гладува Христос. Ние гоним Христа, когато не спохождаме боледуващия, понеже в негово лице боледува Христос.
Във всеки страдалец страда Господ Христос, във всеки скърбящ скърби Господ Христос. От безкрайно човеколюбие Той непрестанно се въплъщава в тялото на всички гладни, всички болни, всички жадни, всички скърбящи, всички нещастни, всички презрени, всички осмени, всички унижени, всички оскърбени, всички голи, всички прогонени.
Той непрестанно приема върху Си човешко тяло, страда с него, мъчи се с него, мъчи се в него, скърби в него. Поради безмерно милосърдие той непрестанно се отъждествява с тях: «доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25:40). Доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили» (Мат. 25:45). 
Христос се въплъщава във всеки християнин. Чуй какво казва: «Савле, Савле, що Ме гониш?» (Деян. 9:4), понеже гонейки ония, които вярват в Мене, гониш Самия Мен; заплювайки ония, които вярват в Мене, заплюваш Мене; мъчейки ония, които вярват в мене, Мене мъчиш. Знайте – учи св. ап. Павел — «като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа» (1 Кор. 8:12).
Не само за Господа Христа, братя, но и за всички христоносци животът на земята е незалязващ Велики петък. Колкото повече от Христа имаш в себе си, толкова повече те гонят. Ако си Христов, смятай себе си за «измет на света» (1 Кор. 4:13), която всички тъпчат тъй, както тъпкаха Христа. Когато те кълнат, благославяй! Когато те бият, прощавай! Когато те мразят, люби! Чрез търпение побеждавай мъчителите както и Господ [е победил]! За злото връщай добро, бори се както се е борил Господ Христос; с гордостта се бори чрез смирение; с грубостта се бори чрез кротост; с омразата се бори чрез любов; с оскърбленията се бори чрез прошка; с клеветата се бори чрез молитва. 
Този е пътят към победата, пътят, който е прокарал веднъж завинаги Господ Иисус; чрез страданието той води към възкресение. 
Ние сме на тоя път, на едничкия път, който свършва с възкресение, ако благославяме ония, които ни проклинат, ако вършим добро на ония, които ни мразят, ако любим своите врагове, ако не се гневим, кога ни оскърбяват, ако се молим, кога ни хулят, ако с молитва понасяме заплюванията. Ние със сигурност сме на пътя, който завършва с тържествената победа над смъртта, ако и тогава, когато ни разпъват, по примера на Христа се молим за своите мъчители: «Отче! 
прости им, понеже не знаят, що правят»! 
Амин.
----
из Страшният съд над Бога
св.Юстин Попович

Разпети петък
Велики петък
Петък на Великата седмица

Днес виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите;
с венец от тръни се увенчава Този, Който е Цар на ангелите;
в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци,
с плесница приема Този, Който в Йордан освободи Адам;
с гвоздеи се приковава Женихът църковен;
с копие се пробожда Синът на Дева.

Покланяме се, Христе на Твоите страдания.
Покланяме се, Христе на Твоите страдания.
Покланяме се, Христе на Твоите страдания.
Покажи ни и славното Твое Възкресение.

Днесь висит на Древе, Иже на водах землю повесивый:
венцем от терния облагается, Иже Ангелов Царь:
в ложную багряницу облачается, Одеваяй небо облаки:
заушение прият, Иже во Иордане свободивый Адама:
гвоздьми пригвоздися Жених Церковный:
копием прободеся Сын Девы.

Покланяемся Страстем Твоим, Христе:
покланяемся Страстем Твоим, Христе:
покланяемся Страстем Твоим, Христе.
Покажи нам и славное Твое Воскресение.

Простить не значит забыть; простить это значит с состраданием, с болью в душе сказать: когда придет Страшный суд, я встану и скажу: не осуди его, Господи!
Митрополит Антоний Сурожский