Постинг
29.04.2016 10:29 -
Опело Христово - 2
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 1119 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 01.05.2016 15:35
Прочетен: 1119 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 01.05.2016 15:35
II СТАТИЯ
1. Как достойно е, Тебе Жизнодавеца да славим, Теб - прострелия на кръста Своите ръце, Тебе - адовата сила съкрушил!
2. Как достойно е Тебе Всесъздателя да славим: чрез страданията Твои се пречистихме и от гибел се спасихме, Боже наш!
3. В ужас бе светът, и небето, Господи, стъмни се, щом Ти - Незалязващата Светлина - умря и угасна в гроба чистата Ти плът!
4. Ти прие, Христе, да заспиш като човек във гроба, и от тежкия греховен сън въздигна Ти человеческия, страдащия род!
5. "Аз едничка Теб съм родила без родилни мъки, а сега ме мъчат Твоите страдания!" - плачейки говореше Пречистата.
6. Серафимите гледат Те, Христе, във ужас страшен, Тебе - в небесата неразлъчен от Отца, на земята долу - разпнат, умъртвен!
7. О, във храма там шумно се завесата раздира, светилата скриват в ужас свойта светлина, щом се Ти, о Слънце, под земята скри!
8. Ти с един замах сътворил си, Господи, земята, а сега залязваш в нея като человек: помръкни от туй видение, небе!
9. О Ти, Който Сам си създал с ръката Си човека, Ти във гроба слезе, Боже, да ни възродиш със божествената Си всесилна власт!
10. Нека с плач свещен да възпеем Мъртвия Иисуса, както пели са жените мироносици, та и "Радвайте се" с тях да чуем ний!
11. Миро Ти си нам миро Господи неизтощимо, и затуй на Тебе, Боже, като на мъртвец, мироносиците миро носеха!
12. Ти Спасителю, царството на ада съкрушаваш, със смъртта Си умъртвяваш Ти самата смърт, и от гибел дигаш земнородните!
13. Мъдрост Божия, дето жизнени струи разливаш, слизайки във гроба тъмен, съживяваш Ти чезнещите в адовите тъмнини!
14. "За да обновя на човека естеството смъртно, от смъртта приех да бъде плътски уязвен: о Пречиста Моя Майко, не ридай!"
15. Ти на правдата светлината дето носиш, Боже, следе в гроба и от сън въздигна мъртвите, гонейки от ада всяка тъмнина!
16. С две стъбла дърво във недрата земни се засажда, а кога изникне - във сълзи обляно днес - то света безкрайно ще зарадва!
17. Страх смрази Адам щом видя Господ да ходи в рая, но възрадва се когато в ада Бог дойде от падението му да го спаси!
18. Сълзи, Боже, лей върху Твоето пречисто тяло и ридае горко тази дето Те роди: "Както бе предрекъл, Чедо, възкръсни!"
19. В гроба Теб, Христе, Йосиф със благоговение скрива, и с примесени от сълзи песни на уста, боголепно Те възпява, Боже мой!
20. Таз що Те роди гвоздеи на горката скръб разкъсват, гледайки Те там на кръста горко пригвозден, - и стрели пронизват нейната душа!
21. О Ти, Който бе наслаждение за всички, Боже, днес в уста приемаш най-горчивото питие, - как е цяла в сълзи Майка Ти сега!
22. "Колко клета съм, как се къса моята утроба при неправедното Твое заколение!" - в своя плач говореше Пречистата.
23. "Сладките очи, устните Ти, Боже, как да сключа; мога ли достойно, Боже, Теб да погреба!"- тъй във ужас Йосиф горко викаше.
24. Мъртвия Христа Никодим и Йосиф днес погребват и надгробни песни пеят с умиление, пеят с тях ведно и Серафимите!
25. О Спасителю, о на правдата Пресветло Слънце, Ти се скриваш под земята и тъмней без Теб на луната, дето Те роди, ликът!
26. Как се ужаси адът виждайки Те в него слязъл да унищожиш богатството му адово, мъртвите от века да животвориш!
27. Слънцето, Христе, след нощта отново възсияна; тъй и Ти от Своя гроб възкръснал след смъртта, в чудна светлина изгряваш, Господи!
28. Цялата земя, о Създателю, се в страх разтърси и пробуди мъртвите от вечния им сън, Теб, Твореца щом в недрата си прие!
29. С миро, Боже мой, Никодим и благообразни Йосиф днес благоговейно като Те помазваха, "Ужаси се, цяла земьо!? - викаха.
30. О, залезе Ти, и залезе слънцето със Тебе, и от трепет всяка земна твар обхваната, величае Те като творец, Христе!
31. "Ето, тук съм аз с Твоя ученик любим, Иисусе, о, поне едничко сладко слово отрони!" - молеше се, плачейки, Пречистата.
33. Разпнат, умъртвен, Ти - Безсмъртният Животодател - даже Своите мъчители на умъртви, а от гроба мъртвите им възкреси!
34. Нямал си, Христе, красота, ни вид кога си страдал, но възкръсвайки от гроба, ярко възсия и с лъчи небесни украси света!
35. О Негаснещ Ден, Ти по плът залезе под земята, ала слънцето да гледа туй не изтърпя и насред деня угасна, пътмня!
36. Бледата луна, заедно със слънцето помръкна, и така като слуги добри и предани, те в одежди черни се облякоха!
37. "Мъртъв си, Христе, ала стотиникът видя в Теб Бога; как с ръцете ки ще Те докосна, Боже мой?" - питаше се Йосиф в ужас и във плач.
38. Ти заспал си днес, както в древността Адам заспал бе, но смъртта извел бе той от своите ребра, а от Твоите ребра струи живот!
39. Три дни си заспал, но на мъртвите живот си вдъхнал, и възкръсвайки си възкресил, о Господи, спящите от века своя вечен сън!
40. Слязъл в дън земя, ти като лозница животворна си източил, Боже, нашето спасение: славя Твоите страдания и кръст!
41. Как разумните небожители възпяват, Боже, Теб - Осъдения, Разпнатия, Голия и на злите как понасят дързостта?
42. Знаел си добре, извратен, жесток еврейски роде, знаел си, че в три дни храма ще въздигне Бог, - о, защо тогаз осъдил си Христа?
43. И облякъл си Иисуса в присмехулна дреха, Иисуса - на небето Утвърдителя, Украсителя на грешната земя!
44. Като пеликан, о Ти Боже наранен в ребрата, Своите деца умрели днеска съживи, като им преля живителни струи!
45. Слънцето е спрял друговерците кога прогонил някога Навин, а Ти, Христе, залязвайки, адовата тъмнина прогони днес!
46. Ти Спасителю, Който от Отца си неразделен, о, приел си Ти да вземеш человеческата плът. и да слезеш в ада си приел, Христе!
47. Ти залязъл си чрез Разпятието във земята, що си сътворил, и лягаш в нея, Боже, днес, и тресе се тя във ужас цялата!
48."О, горко на мен - Честата говореше през сълзи - Тоз, Комуто се надявах аз като на Цър, днеска виждам Го на кръста прикован!"
49. "Туй ми Гавриил възвести при мен когато слезе, - каза ми, че непреходно, че безкрайно е царството на Иисуса - моя Син!"
50. "Сбъдни се - уви - Симеоновото предсказание: Твоят меч, Емануиле, ме прониза днес и ранява люто моето сърце!"
51. Засрамете се, о юдеи, поне от мъртъвците - тез, които възкреси Животодавецът, дето Го убихте в завистта си вий!
52. В страшен ужас днес помрачи се слънцето в небето, виждайки във гроб да Те полагат, Господи, Тебе - Светлината вечна на света!
53. Горко плочеше Твоята пренепорочна Майка, като виждаше във гръб положен, ням и блед, наизказания, безначален Бог!
54. Теб Умрелия гледаше пречистата Ти Майка и със глас в сълзи удавен Те зовеше тя: "Не бави се при умрелите, Христе!"
55. Разтрепера се щом видя Те в свойто царство адът, Тебе, Слънцето на славата, Безсмъртния, - и затворниците свои пусна той!
56. Колко страшно е, колко е велико туй видение: Този, от Когото е животът, смърт прие, искайки живот на всички да даде!
57. Пригвоздяваш се и пробождаш се в ребрата, Боже, но в ребрата на Адама язвата цериш, и цериш невъздържаността му Ти!
58. Всички в древността плакали са за Сина Рахилин, а пък днес Сина на Девта оплакаха Майка Му и верните апостоли!
59. Удар със ръка на Иисуса е ръка нанесла, Нему - человека със ръка Създалия, и на звяра челюстта Строшилия!
60. Всички верни днес Твойта смърт и Твойто погребение, чрез които се, Христе, от смърт избавихме - всички верни славим и празнуваме!
Слава...
61. Боже Троичен, Безначални Отче, Слове, Душе, укрепи на нашия народ десницата, направи го силен Ти във труд и бран!
И нине...
62. О пречиста ти, о ти Дева, що роди Живота, премахни, о Майко, в Църквата съблазните и дарувай ти, всеблага, мир на вас!
Двата хора заедно:
63. Как достойно е Тебе Жизнодавеца да славим, Теб- прострелия на кръста Своите ръце, Тебе - адовата сила съкрушил!
Малка ектения Възглас: Яко свят еси, Боже наш, иже на престоле, слави херувимстем почиваяй, и Тебе славу возсилаем, со безначалним Твоим Отцем и с пресвятим и благим, и животворящим Твоим Духому нина и присно, и но неки веков.
В тоя ден
всички смърти на хора любими
се събират във мен.
Олиселите черепи
с подголготския череп Адамов
се сливат
и тежи от мълчание болката
и от вяра прелива…
В тоя ден
прародителски тръпне земята
в кожух от зелено очакване;
под мъглите утихнал е вятъра,
а от златните кътища
на далечното детство донасят се
като листи, отдавна окапали,
гласове незабравени
и от тях,
под сплъстения мрак,
лъха толкова много любов!
В тоя ден
от смъртта всички хора любими
се завръщат във мен
и пред Кръста
се скланяме
с вяра.
Богатово, 29 април 2016 г.
цитирайвсички смърти на хора любими
се събират във мен.
Олиселите черепи
с подголготския череп Адамов
се сливат
и тежи от мълчание болката
и от вяра прелива…
В тоя ден
прародителски тръпне земята
в кожух от зелено очакване;
под мъглите утихнал е вятъра,
а от златните кътища
на далечното детство донасят се
като листи, отдавна окапали,
гласове незабравени
и от тях,
под сплъстения мрак,
лъха толкова много любов!
В тоя ден
от смъртта всички хора любими
се завръщат във мен
и пред Кръста
се скланяме
с вяра.
Богатово, 29 април 2016 г.
На Разпети петък птичката гнездо не вие
На Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, през деня не се служи Света литургия. На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт - изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от песнопенията, което е прието да се изпълнява на службата на Велики петък, се нарича "Плачът на Богородица". Тази молитва се чете в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя син, произнасяйки скръбни слова. По време на богослужението от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста.
Извършва се опелото му сред бели цветя. След като се изнесе плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на службата свещеникът взима плащеницата от престола и я полага в "гроба" - в центъра на храма.
цитирайНа Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, през деня не се служи Света литургия. На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт - изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от песнопенията, което е прието да се изпълнява на службата на Велики петък, се нарича "Плачът на Богородица". Тази молитва се чете в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя син, произнасяйки скръбни слова. По време на богослужението от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста.
Извършва се опелото му сред бели цветя. След като се изнесе плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на службата свещеникът взима плащеницата от престола и я полага в "гроба" - в центъра на храма.
Търсене
За този блог
Гласове: 1234
Блогрол
1. тавор - читалня
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие