НАДГРОБЕН ПЛАЧ   Похвални погребални песни, които се пеят на Велики Петък вечерта около св. Плащеница       Превели от църковно-славянски: Архмандрит Серафим, Змей Горянин, Борислав Бодър   СИНОДАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО СОФИЯ - 1957    ЗА ПРЕВОДА   Този превод на трите песни, които се изпълняват на Велики петък вечерта окло св. Плащаница, си поставя за цел, покрай задоволението на практическата нужда от товото им издаване, да покаже на новобългарски език колкото е възможно повече красотата, съдържаща се в тях, и голямото вдъхновение на неизвестния поет, който ги е създал. Така дотолкова, доколкото целта е постигната, те биха представлявали, независимо от богослужебното им изпълнение, едно възвисяващо религиозно художествено четиво.  Преводачите   I Статия   1. Ти, Христе си Живот, Сам, Христе, слезе в гроб; ангелските войнства в ужас тръпнеха, славейки снижението Ти до нас!   2. Ти, Предвечен Живот, как във гроба лежиш? Но тъй на смъртта си царството сразил и от ада жертвите й си спасил!   3. О, Иисусе Царю, пред разкрития гроб с почит величаем Твойта кръстна смърт, чрез която ни изкупи от смъртта!   4. На безкрайния свят  Ти размери си дал, а Сам, Всецарю, си слязъл в тесен гроб, та из гроба мъртвите да изведеш!   5. Мой Иисусе Христе, Цар на всичко в света, не човека ли от ада да спасиш в бездните му мрачни, Боже, слезе Ти?   6. Сякаш мъртъв е Ттой, Който всичко владей и като мъртвец се слага в нов гроб днес, а пък Сам из гроб изгони мъртвите!   7. Ти, Христе, си живот,  а положи се в гроб;  ала със смъртта Си порази смъртта -  извор на живота вечен стана Ти!   8. Приобщил си се Сам към злодеи без срам -  нас да оправдаеш от злодействата на лукавия, що примки ни плете!   9. Най-прекрасен в света, несравним в доброта, Който не всемира е украса Сам, ето: в гроб лежи невзрачен, глух и ням!   10. Как ще, Спасе, изтрай Тебе мрачният ад? Той за своя мрак ще страда, ослепен, от светлика Ти прекрасен озарен!   11. О, преблаги Христе! О, спасителен Лъч! Как тъй си се скрил във гробната тъма?! О, търпение неописуемо!   12. И разумният свят,  и безплътният мир чудят се пред Твойто погребение: тайнството невиждано ги порази!...   13. О, предивни дела! О, безброй чудеса! Йосиф днес погребва бездиханен Теб, Небе, Който с дъх живота си ми дал!   14. Колко дивно е то и преславно, Христе: Ти като човек си падал в гробен мрак, а останал си единосъщ с Отца!   15. И от тесния гроб, в Който слязъл си Сам, пак на тварите си правдата открил:  че си Цар на небеси и на земли!   16. Щом земята прие Теб - Твореца, Христе, адът из основи цял се разлюла и гробовете разкриха се тогаз!   17. Този, Който държи в длан небе и земя, е убит по плът и в гроба задържан,  та държаните във ада да спаси!   18. Ти - Самият Живот -  мъртъв в гроба си бил, но нетлен възкръснал си из мъртвите и ключалките на ада си разбил!   19. Както свещта гори и под крина дори, в мрака гробен свети Божето тело и из ада гони тежката тъма!   20. Ангелски мнозинства и Йосиф и Никодим идват да погребат в гроба тесен Теб, за Когото малка е вселената!   21. Жизнодавче, Христе, мой Спасител и Бог, Ти по Своя воля земна смърт прие -  мен мъртвеца грешен за да оживиш!   22. Пред смъртта Ти, Христе, всички ужас обзе; Теб в страданията състрадаваха и признаваха Те за Владетел свой!   23. Ненаситният ад щом погълна със стръв Тебе - на живота Камъка безцен, върна вси погълнати от век веков!   24. Боголепно, Христе, бе положен в нов гроб нашата пирода за да обновиш с боголепното Си възкресение!   25. В плът, Христе, се яви, та Адам да спасиш, но щом го не найде между живите, спусна се във ада да го дириш Ти!   26. Твърдта земна от страх се разтърси, Христе, и пред в гроба скритата Ти светлина сяйната Денница угаси лъчи!   27. Ти си Сам пожелал земна смърт на човек, а като могъш Бог дигна мъртвите из гробове и греховни дълбини!   28. Майка Ти Пречиста, съкрушена над Теб, Теб обливайки със сълзи, плачеше: "Как ще Те положа в гроба, Сине мой?"   29. Като житно зърно влезе в земна плът и в клас многозърнест, Спасе, изкласи, като всички люде от смъртта спаси!   30. Като слънце в нощта под земята се скри и Самин се, Спасе, с тъмна нощ покри, -  а сега по-лъчезарен възсияй!   31. Както по някой път  месецът слаб и блед хвърля сянка върху слънчевия лик, тъй и Тебе скри във гроба земна смърт!   32. Щом Животът - Христос вкуси земна смърт, смъртните помилва и спаси от смърт, като ги с живота вечен обдари!   33. Чрез смъртта Си, Христе, за живот възроди пак Адам - от завист в древле поразен -  и за нас си, Боже нов Адам във плът!   34. Покрай Тебе, Христе, легнал в гроба за нас, ангелите мъдри в ужас тръпнеха и лицата си закриваха с криле!   35. Йосиф от кръста сне с почит Твойто тело и като мъртвец Те в гроб положи той, -  но стани, Спасителю и Боже наш!   36. Както радост си бил за небесния свят, тъй за ангелите днеска си печал, като гледат мъртъв в гроба да лежиш!   37. Щом на смъртния кръст си възлязъл, Христе, людете до Теб си, Спасе, възвисил, а погребан - мъртвите си възкресил!   38. Като немощен лъв, спящ в пустиня си бил, ала като младо лъвче скачаш ти и отмахваш старческите немощи!   39. От Адам взе ребро и Жена сътвори, а сега в ребрата бе прободен Сам и източи очистителни струи!   40. Агнецът тайно се жертвопринасяше, а Ти, Незлобивий, явно бе разпнат и очистил си от злото всяка твар!   41. Как да се изрече, туй що става край нас; Този, Който е на цял свят Властелин, днес за нас страдалческа приема смърт!   42. Сам Животът безцен мъртъв в гроба лежи! Ангелите в ужас възридаваха: "Как тъй в гроб заключи се Самият Бог ?!"   43. Из ребра Ти, що войн с копие порази бликна на живота вечният поток, с който ме, Христе, спаси и оживи!   44. Върху кръста прострян, Ти народите сбра, а сразен в ребрата Източник стана на живителното опрощение!   45. Благоликият мъж страшно дело твори: с почит той погребва Те като мъртвец и пред образа Ти тръпне ужасен! 46. Под земята Самин мъртъв слезе, Христе, мъртвите да вдигнеш към небето Ти, откъдето нявга паднали са те!   47. Мъртъв в гроба си бил,  ала жив като Бог, от земята вдигаш към небето Ти всички люде, паднали от там, Христе!   48. Мъртъв бе за света, ала жив като Бог, мъртвите в живота Ти си оживил, а и моя умъртвител - умъртвил!   48 (а). О, наслади безброй!  Радост чудна без край! Бездните на ада си изпълнил с тях, щом е грейнала там Твойта светлина!   49. Пред Твойта мощ, Христе, и страдалческа смърт кланям се и с песни величая Те, че чрез тях от тленни страсти се спасих!   50. Враг над Теб връхлете с меч обнажен, Христе, но на силния се меча претъпи и Едемският се меч обръща веч!   51. Като гледа сега своя Агнец под нож, остър нож пронизва майчино сърце и ридае тя, а с нея - всяка твар!   52. И във гроб, и във ад -  Сам си влязъл, Христе, но гробовете си Ти обезлюдил и на ада голотата си разкрил!   53. Ти по воля, Христе, под земята си бил; мъртвите спасил си и с любов въвел в незалязващата слава на Отца!   54. От Триличния Бог плът облече Синът и на кръст изстрада горко Той за нас. Слънце и земя от ужас се тресят!   55. О, на извор горчив -  вий, изчадия зли, вий, чеда на Юда, хвърлихте във ров Този, Който с манна ви насищаше!   56. Съдещият света бе привлечен на съд; и неправдата осъди Съдника чрез Понтиеца Пилат на кръстна смърт!   57. Горд Израилев род -  ти, убиец, злодей, зло ли ти бе сторил Бог та Го разпна, а разбойника Варава пусна с мир!   58. Твойте пръсти от пръст сътвориха човек, затова човешка плът облече Ти и по Своя воля кръстна смърт прие!   59. Ти синовно смирен си послушал Отца: слязал си на ада в мрачните недра и си възкресил човеческия род!   60. "О, горко ми, горко, мой светлик възжелан! На света Светлик си, Сине мой, Христе!" -  Девата нареждаше и плачеше.   61. Вий, убийци без срам, горделиви и зли, засрамете се от плащаницата, що остана в гроба след Възкръсналия!   62. Приближи, скверна твар, ученико-злодей, -  покажи, убиец, злобния си нрав, че Христов предател с него стана Ти1   63. Ти, неверник злочест, с лицемерие скрит, уж човеколюбец, гинещ в слепота, Мирото небесно даде за злато!   64.Нищелюбец лъжлив, щом си тъй поскъпил мирото що лей се за спасение, как взе злато ти за Светозарния?   65. "Радост моя и бог, Боже Слово, Христе, как изтрая три дни в гроба да лежиш?" -  къса се сърцето майчино от скръб.    67. Богоневестната Дева ридаеше: "Кой сълзи би дал и извори - кристал, та достойно да оплача своя Син ?!"   68. "О, поля, планини! О, народи безброй! всички заридайте, заплачете с мен -  Майката на Бога - вашия Господ!"   69. "Ах, кога, Спасе мой, Светлина, що не мре, ще те видя, сладост на сърцето ми?" -  горко тъй Светата Дева плачеше.   70. Ти Сам, Спасе, прие Камък дялан да си, Камък, чиито страни дяла каменар, но източи на живота извор жив!   71. Като из извор благ, днес из Твоите ребра лей ръка сугуба сладостни води и безсмъртен е тоз, който пий ох тях!   72. Боже Слово, Ти Сам смърт човешка прие, но възкръсна както бе предрекъл Сам и въздигаш рода человечески!   Слава...   73. Славим Теб, Боже наш, Всевладетел с Отца и със Пресветия Дух Животворящ, славим днес и Твойто погребение!   И нине...   74. О, Дево Пречиста, Майка блажена си на Спасителя и Бога наш Христос и Чието погребение тачим днес!   Двата хора заедно:   75. Ти, Който си Живот, Сам, Христе, слезе в гроб; ангелските войнства в ужас тръпнеха, славейки снижението Ти до нас!   Възглас: Яко благословися Твое имя, и прославися Твое царство, Отца и Сина и Светаго Духа, нине и присно, и во веки веков.