---------------------------
В. Как е станало така, че Иисус Христос бил разпънат, 
когато Неговото учение и делата му би трябвало 
да възбудят у всички благоговение към Него?
О. Иудейските стареи и книжници Го ненавиждали за това, че Той изобличавал тяхното лъжовно учение и живот, и Му завиждали, защото народът, заради учението и чудесата, Го уважавал повече от тях; и поради това те Го наклеветили и осъдили на смърт.

В. Защо е казано, че Иисус Христос бил разпнат при Понтия Пилата?

О. За да се означи времето, когато той бил разпънат.

В. Кой бил Пилат Понтийски?

О. Римски управител на Иудея, която била покорена от римляните.
В. Защо това обстоятелство е достойно за отбелязване?

О. Защото в него се вижда изпълнението на Иаковото пророчество: Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят - от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите
(Бит. 49:10).

В. Защо в Символа не е казано само, че Иисус Христос е бил разпнат, но още е прибавено, че Той е страдал?

О. За да се покаже, че Неговото разпъване не било привидно страдание и смърт, както казвали някои лъжеучители, но било действително страдание и смърт.

В. Защо е споменато и това, че той е погребан?

О. Това също се отнася до удостоверението, че Той действително умрял и възкръснал; защото Неговите врагове даже поставили стража на Неговия гроб и запечатали гроба.

В. Как Иисус Христос е могъл да страда и да умре, като е бил Бог?

О. Той страдал и умрял не с Божеството, а с човешкото Си естество и не поради това, че не е можал да избегне страданията, а поради това, че е поискал да пострада.
Той сам е казал: Аз Си давам душата, за да я приема пак. Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема (Иоан. 10:17, 18).

В. В какъв смисъл е казано, че Иисус Христос е разпнат за нас?

О. В този смисъл, че със Своята кръстна смърт Той ни е избавил от греха, проклятието и смъртта.

В. Как говори за това избавление Свещеното Писание?

О. За избавлението от греха: в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата благодат (Еф. 1:7).
За избавлението от проклятието: Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва. (Гал. 3:13).

За избавлението от смъртта: А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, и да избави
ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство (Евр. 2:14, 15).

В. По какъв начин кръстната смърт на Иисус Христос ни избавя от греха, проклятието и смъртта?

О. За да можем по-лесно да повярваме в тази тайна, Божието слово ни я разкрива, доколкото можем да възприемем, като сравнява Иисуса Христа с Адам. Адам е естествено глава на цялото човечество, което съставя едно с него, според естествения произход от него. Иисус Христос, в Когото Божеството се съединило с човешкото естество, станал благодатно нова всемогъща глава на човеците, които съединява със Себе
си чрез вярата. Поради това както в Адам ние изпаднахме под греха, проклятието и смъртта, така се избавяме от греха, проклятието и смъртта в Иисуса Христа.
Неговото доброволно страдание и кръстна смърт за нас, имайки безкрайна цена и достойнство, като смърт на безгрешен и на Богочовек, са и съвършено удовлетворение на Божието правосъдие, което ни е осъдило за греха на смърт, и безмерна заслуга, която Му придобила правото, без оскърбление на правосъдието, да дава на нас, грешните, прощения на греховете и благодат за победа над греха и смъртта.
На светиите... Бог пожела да покаже, какво богатство на слава има за езичниците в тази тайна, именно,че Христос, упованието на славата, е във вас. (Кол. 1:26-27).

Защото, ако с престъплението на един човек смъртта царува чрез него единия, много повече ония,които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Едного Иисуса Христа (Рим. 5:17).
И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух,защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта. Онова, което законът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях,и Той осъди греха в плътта, та оправданието, изискано от закона, да се изпълни в нас, които живеем
не по плът, а по дух (Рим. 8:1-4).

В. За всички нас ли е пострадал Иисус Христос?

О. Той принесъл себе Си в жертва напълно за всички нас и придобил благодат и спасение за всички; но от това се ползват само тези между нас, които доброволно взимат участие в Неговите страдания, като се
уподобяват на Него в смъртта му (Фил. 3:10).

В. Как можем да участваме в страданията и смъртта на Иисуса Христа?

О. Ние участваме в страданията и смъртта на Иисуса Христа чрез живата сърдечна вяра, чрез тайнствата, в които е скрита и запечатана силата на спасителните, страдания и на смъртта на Иисуса Христа, и най-после
чрез разпъването на своята плът с нейните страсти и похоти.
Аз, казва апостолът, чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене (Гал. 2:19, 20).
Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме?(Рим. 6:3)
Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той (1 Кор. 11:26).
Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите (Гал. 5, 24).

В. Как можем да разпънем своята плът със страстите и похотите?

О. С въздържание от страсти и похоти и с действия, които са противоположни на тях. Например, когато гневът ни подбужда да злословим врага и да му правим зло, но ние се противим на това желание, като си спомняме, как Иисус Христос се е молил на кръста за Своите врагове, се молим и ние за своя, и по такъв начин разпъваме страстта на гнева.

Славянобългарски манастир, "Св. Вмчк Георги Зограф"
ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНСКО ВЕРОУЧЕНИЕ