Бог е любов :: ''Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете. '' (Марк 2:5)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.03.2016 16:17 - ''Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете.'' (Марк 2:5)

Автор: sourteardrop Категория: Изкуство

Прочетен: 531 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.03.2016 18:29

""Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете.""
(Марк 2:5)

Втора Неделя на Великия пост – св. Григорий Палама

Тълкувание на неделното Евангелие в Неделя на св. Григорий Палама

Чудесни изцеления в Христовото име стават и днес, и винаги ще стават. Но какво казва Христос на излекувания? Вместо да постави диагноза, вместо да напише епикриза, Той простичко изрича: "Прощават ти се греховете!" А книжниците, макар и враждебни, неволно изповядват: "Кой може да прощава грехове, освен един Бог?"

Причината за болестта бил грехът. Какъв, Свещеното Писание не пояснява. Ала грехът в корените си е един и същ болест на духа. И причините за нея са едни и същи непослушание към Бога, отдалечаване от Неговата благодат, безверие и гордост.

Човешката логика е готова да заключи, че телесните страдания тогава идват като наказание, понякога твърде сурово. Мнозина даже бързат да обвинят Бога в жестокост и несправедливост.

Ала погледнато през вярата, более ли духът и тялото ще заболее. Защото просто такава е човешката същност духовно-телесна.

Нещо повече, за вярващия болестта е напомняне за греха и повик към покаяние. За всеки, който е избрал да бъде християнин, думите "излекуван си" не стигат. Копнежът ни е най-вече да чуем онзи благ глас: "Чедо, прощават ти се греховете!"

Чудесното изцеление от свидетелството на св. евангелист Марк насочва вниманието ни не само към разказаното събитие, но и към изповядването на Христа като един от темелите на православната вяра.

"Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове." Сиреч, Синът Божи заради нашето спасение е станал Син Човечески. Или, според учението на св. отци, Божието Слово се въплъти и стана Човек. И оттук изцеление и опрощение, благодат и сродяване с Бога, спасение и вечен живот.

Колкото до чудото не е необходимо винаги да го очакваме, едва ли не да го изискваме от Бога. Понякога то става просто и незабележимо, присъства в ежедневието, съпътства ни в бита. А същината му невидимо се съдържа дълбоко във вярата.

Нагоре