Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03.2016 16:13 - Християнските обичаи за погребение и почит към починалите
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 656 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 05.03.2016 16:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image 

Християнските обичаи, свързани с погребението и почитта към починалите, са пряко свързани с вярата в задгробния живот и възкресението. Според християнското учение животът е пътуване към небесното отечество, а смъртта – заспиване, в очакване на всеобщото възкресение. Денят на смъртта християните възприемат като ден на ново раждане в Божието царство за вечен и блажен живот. Затова паметта на християнските светци най-често се отбелязва в деня на тяхната смърт, т.е. на раждането им за вечността.


Това схващане на Църквата за смъртта и вярата във възкресението са намерили отражение и в погребалните обичаи. Почитта, която християните отдават на мъртвото тяло е следствие на разбирането, че тялото е „телесна хижа” (2 Петр. 1:13), в която обитава безсмъртна душа – то е храм на Св. Дух. След смъртта душата се връща при Бога, Който я е дал, а тялото се връща в земята, от която е взето. В основата на обичаите при християнско погребение е почитта към тялото, осветено още приживе чрез тайнствата на Църквата и отредено за възкресение. Почит към безсмъртната душа на починалия се отдава чрез молитви и ходатайство за облекчаване задгробната му участ до деня на всеобщото възкресение.

В основата си погребалните обичаи на християните са близки до тези у езическите народи. Те включват няколко ритуални действия: подготовка тялото на починалия със затваряне на очите му, умиване на тялото му, обличане в чиста дреха, полагане в ковчег, погребване в земята и даване на поменни трапези в деня на погребението и в специалните възпоменателни дни през годината.

И все пак, погребалните обичаи при християните имат някои съществени разлики от езическите. Блажени Августин посочва причината - „Имаме нещо общо с езичниците, но целта ни е различна”. Поради съществените различия във вярванията, християните отхвърлили някои езически обичаи свързани с погребението. Вместо ритуалното оплакване на покойника от оплаквачки, в християнския чин на погребение преобладават молитви и псалми, в които няма и сянка от отчаяние, а твърда вяра в Христос и бъдещото възкресение: Христос е Победителят над смъртта и подобно на Него всички ще възкръснат, като придобият спасение от Бога чрез прошка на греховете им. Вярата и надеждата са характерни за християнските погребения. Те са отразени в надгробните надписи, както и в ритуалните действия, които съпътстват всяко погребение. Християните полагали покойника в най-важното помещение на къщата, а не в предверието на дома, като езичниците. Те не бързали да погребат мъртвия, подобно на иудеите, които считали мъртвото тяло и всичко докоснало се до него за нечисто. Над починалия се извършвало бдение и се давала прощална целувка до новата среща във вечността.

Древните автори разказват следното за погребалните обичаи на християните: затваряли очите на покойника, измивали го, помазвали го с благовония, кадели го с тамян, пеели химни и псалми, и с тържествени шествия, със запалени факли в ръце, го отнасяли в т.нар. усипалници, където ги оставяли в очакване на възкресението.

Службата, която се извършва за покойниците, т. нар. „панихида” има характер на утреня. Четивата, молитвите и песнопенията имат дълбоко съдържание. През вековете чинът на опелото и панихидата са претърпели много изменения, за да достигнат сегашния си вид. Днес различаваме няколко чина на опело – на миряни, на монаси, на свещеници (епископи, презвитери и дякони) и на деца. Има отделен чин на опело, което се извършва през Светлата седмица, а също и чин на т. нар. „панихиди” (помени).

Грижата на Църквата за отминаващите във вечността започва още преди часа на тяхната смърт. При леглото на смъртно болен християнин идва свещеник, за да го изповяда и да прочете молебен канон при разлъка на душа от тяло. В случай, че смъртта е близо, свещеникът прочита само молитвата от канона.

След смъртта в дома на починалия се извършва т.нар. трисагий, който съдържа тропари, кратка заупокойна ектения и молитва. 
В храма внасят покойника при пеенето на „Святий Боже” и се поставя началото на т.нар. опело. Чинът на опелото следва реда на утринната служба – четат се псалми, изпява се 118 псалом, в който се говори за блаженството на ония, които в земния си живот са следвали Божия закон. Прочита се апостол (1 Сол. 4:13-17) и евангелие (Иоан. 5:24-30). Накрая всички пристъпват за последно целувание с покойния. 

На гроба също се извършва трисагий. 
Трисагият се извършва както на погребение, така и в поменни дни. В деня на погребението той се извършва в дома на покойния и при гроба, а при помените – над гроба и в храма. Когато се извършва над гроба, свещеникът изсипва кръстообразно жито и вино на гроба, при пеенето на„Вечная памят”. Житото и виното имат важно символично значение за християните. За житното зърно в Евангелието се казва, че „ако ли умре, принася много плод” (Иоан. 12:24), то напомня за възкресението, затова ап. Павел казва: „сее се в тление, възкръсва в нетление”Виното напомня за веселието в царството Божие, което се постига не без страдание, така както гроздето преминава през преса и ферментация, за да се получи вино. 

Когато опелото се извършва през Светлата седмица, то има напълно пасхален характер. Пасхално опело се извършва и в сряда преди Възнесение Господне (Спасовден), когато е Отдание на Пасха.

В Православната Църква освен на опело, панихида и трисагий, починалите се споменават и в т. нар. диптихи. Имената им се поменават по време на евхаристийната молитва, а също и на проскомидийния чин. 

Наред с чисто християнските обичаи и вярвания, съществуват и редица привнесени от езически времена и почиващи на суеверия практики. Вярно е, че на много от езическите обичаи християнската Църква е предала свое, чисто християнско значение. Трябва да се прави разлика между тях и откровените суеверия. Напр. характерното и за езическите погребения раздаване на храна при християните придобива значение на милостиня, дадена за душата на починалите. Украсяването на ковчега с цветя няма просто естетическо значение, а напомня нетрайността на човешкия живот - „Дните на човека са като трева; като полски цвят – тъй цъфти той; понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава” (Пс. 102: 15-16). Цветята са и символ на добродетелите, които са истинското украшение на човека. При сбогуването с починалия са дава последно целувание, което не е просто обичай, а съвсем естествен и необходим жест. Християнската практика е върху гърдите на покойника да се поставя икона на Спасителя и на Божията Майка. Сбогувайки се с покойния, християните се покланят и целуват св. икони, като с това възлагат своята надежда на Бога за милост в задгробния живот. Така скръбта на християнина не остава безплодна, а се излива в молитва за душата на починалия. Обичаят да се съблюдава траур от близките на починалия съществува както у езическите народи, така и у християните. Разликата е тази, че при християните скръбта не е безутешна и не се акцентира толкова върху външния й израз. Зрелищността, така характерна за езичниците, няма място при християните. Църквата не изисква от своите верни показност – тъмни дрехи, траурни ленти, затова и не съществуват строги норми във връзка с траура. Той се съобразява с личното усещане на всеки човек. 

image

Докато Църквата проявява търпимост към някои привнесени от езичеството обичаи при християнските погребения и им придава християнски смисъл, то тя не толерира онези от тях, които са плод на маловерие, невежество и езически страх от смъртта. Тя строго осъжда всички „бабешки басни”, които се предават по „предание” от уста на уста. Поставянето в ковчега на покойния предмети, които да го „откупят” в отвъдния свят; поставянето храна върху гроба за мъртвия „за път” или омотаването му с разни прежди и кълчища „срещу вампирясване” строго се осъждат от Църквата, както и всякакви магии, заклинания и символични действия с неясен (езически) произход. Оплаквачките на гроба, недопустимата пищност на погребенията, духовата музика и пиршествата, са несъвместими с християнския дух на простота и смирение. Недопустимо е на поменните трапези да присъстват богати ястия, особено във време на пост. Надписите на християнските гробове и некролози трябва да съответстват на вярата във възкресението – т.е. да изразяват надежда във вечния живот, а не безутешна печал.





Гласувай:
2
0



1. sourteardrop - Старецът Амфилохий (Макрис)
05.03.2016 16:21
"С Божията благодат човек достига до духовен подем, преобразява се, става друг човек и страхът го напуска. Той не се страхува от смъртта и смята за плен живота, колкото и хубав да изглежда той."
цитирай
2. sourteardrop - Свети Йоан Златоуст
05.03.2016 20:45
В това се състои същината на християнската вяра – да очакваш истинския живот след смъртта.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 2740941
Постинги: 5071
Коментари: 2681
Гласове: 1074
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728