Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2016 08:09 - За истинското богатство
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 1366 Коментари: 3 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image
Св. Иоан Златоуст

Богатството, съчетано с добри дела, е добро.

В кои случаи то е добро? Когато принася радост в бедността, когато облекчава нищетата. Послушай какво казва Иов: "Аз бях очи на слепия и нозе на хромия; за сиромаси бях баща" (Иов 29:15). Ето това е богатство: то не е грях, а любов към бедните и страдащите.

"Странник не нощуваше на улицата; вратата си отварях на пътника" (Иов 31:32). Ето използване на богатството за добро - богатство не по наименование само, но най-вече - на дело!

Онова богатство (материалното - бел. прев.), е слуга на това (духовното). Първото само носи името богатство, без в действителност да е такова. А това и по име, и по дела е истинско богатство - богатството на добродетелта, богатството на милосърдието.

По какъв начин? Ще ви кажа.

Има богати, които похищават чуждото, а има богати, които дават от своето на бедните. Едните събират, а другите - раздават; едните сеят в земята, а другите разорават небето. Колкото небето е по-прекрасно от земята, толкова имането на едните е по-лошо от истинското богатство на другите. Защото едните се ползват от любовта на мнозина, а другите от всички се осъждат.

Странно е наистина - користният и хищният е ненавиждан не само от онези, които е засегнал, но и от такива, които не са претърпели от него никакво зло, а само съчувстват на потърпевшите. А милосърдният е обичан не само от онези, които е облагодетелствал, но и от много други, които не са получили лично благодеяния от него.

И така, братя, добродетелта е по-добра от порока. Чрез порока врагове за човека стават и онези, които не са го обиждали, а милосърдието спечелва любовта и на необлагодетелствани.

За милосърдния човек се казва: "Да го възнагради Бог!" - Но какво благодеяние си получил ти от него? - Не аз, но моят събрат; не аз, но моят съчлен (в Тялото Христово - бел. прев.); доброто, извършено нему, и аз отнасям със себе си."

Виждаме каква е добродетелта, колко тя е въжделена, колко е прекрасна.

Милосърдният човек е пристанище за всички, отец за всеки, опора за престарелите. Милосърдният, ако изпадне в беда, всички се молят за него: "Помилвай го, Боже, съхрани го, въздай му добро!"

Но отиди в дома на хищния, и ще чуеш какво се говори за него: "Негодник, коварен, нечестив!"

- Но каква обида ти си получил от него?

- Аз - никаква, но моят събрат."

И така, срещу него ежедневно се сипят оплаквания. А когато той е в беда, тогава всички още повече го нападат. Това ли е живот? Това ли е богатство?...
image
За покаянието

Св. Йоан Златоуст (347-407)

Покаянието, според учението на Църквата, е възвръщане на кръщението, втора благодат, очистване на съвестта, обещание към Бога за нов живот, примирение с Бога чрез добри дела. Неразкаянието води към духовна смърт. За неразкаялите се сам Господ казва: "...ако се не покаете, всички тъй ще загинете" (Лук. 13:3). Но и не всички от ония, които пристъпват към тайнството покаяние, се очистват, защото не са изпълнили всички условия, необходими за истинско покаяние.

Началото на покаянието е съзнание за греховете и съкрушението за тях. Някои хора, поради незнание или поради невнимание към своето спасение, смятат, че тайнството покаяние се състои само в изповедта. Те мислят, че устното изповядване на греховете пред духовника ги очиства напълно от тях. Но не такова покаяние очаква от нас Господ. Той иска да почувстваме цялата тежест на греховете си, да боледуваме заради тях, да ги умием със сълзи на сърдечно съкрушение и да дадем твърдо обещание да поправим живота си. Само тогава нашето покаяние е истинско и приятно на Бога. За образци на такова покаяние ни служат блудният син, митарят и много други споменати в светото Евангелие. С дълбока скръб трябва да кажа, че голяма част от вярващите не принасят необходимото покаяние и поради това не се поправя духовният им живот. Грехът властва над тези хора, страстите им не се укротяват и те, неочистени от вътрешните си духовни рани, завършват своето земно съществуване в робуване на греха, живеещ в тях.

Изповядването на греховете трябва да бъде чистосърдечно, без ни най-малко укриване или самооправдание. Ако някой скрие нещо на изповед, той приема двоен грях на душата си. Макар и да имаме големи грехове, не бива да се срамуваме да ги открием пред духовника, защото и той е човек със същите слабости, както мнозина, но е облечен в благодатна сила, за да връзва и развързва нашите съгрешения.

Има два недъга или два вида болести, които са причина за нашата неразкаяност и за постоянстването ни в някои грехове. Първият недъг е пълното отчаяние в спасението ни, а вторият - прекомерното упование на Божието милосърдие.

Отчаянието се състои в това, че човек, съзнавайки многото си грехове, вече не се надява да получи прощение от Бога и затова си позволява все повече и повече да затъва в бездната на беззаконията, а злите духове се възползват от това, за да доведат грешника до пълна погибел. До падението ни, казва св. Йоан Лествичник, демоните ни представят Бога като човеколюбив, а след падението ни - като неумолим. Светите отци ни съветват да отблъскваме този лукав помисъл на отчаяние с крепката надежда за Божието милосърдие. Ако сме победени, да станем и да започнем отново борба с противниците и така да продължаваме до края на живота си, като помним думите на пророка: "не се радвай за мене, моя неприятелко. Макар да съм паднал, но ще стана, макар да съм в мрак, но Господ е светлина за мене" (Мих. 7:8).

Старите навици, казва св. Йоан Лествичник, често измъчват и оногова, който плаче и желае да се избави от тях. В този случай демоните навяват печал в душата на каещия се и му внушават безнадеждност в покаянието. Тази зла мисъл ще отблъснем, като си припомним онези, които са съгрешили и след това са се покаяли.

Безброй много грешници изповядвали греховете си, падайки пред нозете на Спасителя и се сподобявали да получат прошка за тях. "Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо", казал Жизнодавецът на покаялия се болен (Иоан 5:14). "Прощават ти се греховете," извикал той, вдигайки грешницата, която оросявала със сълзи на покаяние пречистите Му нозе (Лук. 7:48).

Като разсъждаваме за това безмерно Божие милосърдие към ония, които се каят, нека прибегнем със сърдечно покаяние към Него, Който ни изкупи със Своята свята кръв и Той, Всеблагият, ще ни приеме с радост в Своите отечески обятия, както някога Блудния син, както заблудилата се овца, за която повече ще се възрадва, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние (Лука 15:7). Ако Той е заповядал на учениците Си да прощават грехове седемдесет пъти по седем (Мат.18:22), колко повече сам Той ще ни прости.

Всички грехове на човешкия род имат предел, като човешки, но Божието милосърдие няма граница. Господ прощава всички грехове на ония, които се разкайват, защото няма непростими грехове, освен неизповяданите. Според светите Отци и Юда-предателят би бил опростен, ако се бе покаял.
        image
Св.Йоан Златоуст

Не бива да се възхищаваме на богатите; защото и техният господар, както се оказва, не може ни най-малко да се приближи
до добродетелите на монаха. И така, когато видиш богат, украсен с одежда, обкичен със злато, возен на колесници, участващ в блестящи шествия, не облажавай този човек; защото богатството е временно и това,
което изглежда прекрасно, изтлява с този живот; а виждайки монаха, вървящ сам, смирен и кротък, спокоен и тих, съревнувай на този мъж, покажи се подражател на неговото благочестие и се моли да станеш подобен
на праведника; защото искайте, казва Писанието, и ще ви се даде (Мат. 7:7). Това наистина е прекрасно и спасително, и благонадеждно, по човеколюбието и промисъла на Христа, на Когото слава и царство във
вечни векове. Амин!
 



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sourteardrop - Събор на тримата велики вселенски учители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст
31.01.2016 08:25
30 януари

В царуването на благоверния и христолюбив цар Алексий Комнин*, който приел царската власт след Никифор Ботаниат, между най-изкусните в красноречието учители на мъдростта в Константинопол възникнал голям спор за тези трима светители. Едни поставяли Василий Велики по-високо от другите светители, наричайки го най-възвишен вития, тъй като той превъзхождал всички със словото и с делата си, при което виждал и в него мъж, съвсем малко отстъпващ на ангелите, с твърд нрав, не прощаващ лесно съгрешенията и чужд на всичко земно; по-ниско от него поставяли божествения Йоан Златоуст, тъй като имал качества, различни от посочените: той бил предразположен да помилва грешниците и бързо ги допускал към покаяние. Други пък обратно, възвисявали божествения Златоуст, като мъж най-човеколюбив, разбиращ слабостта на човешкото естество, и като красноречив вития, който наставлявал всички към покаяние с множеството си медоточиви слова; затова и го поставяли по-високо от Василий Велики и Григорий Богослов. И накрая, трети стоели зад свети Григорий Богослов, твърдейки, че с убедителността на речта си, с изкусното си изтълкуване на Свещеното Писание и с изяществото на езика и на стила си той надминал всички най-славни представители на елинската мъдрост - както живелите по-рано, така и неговите съвременници. Така едни възвисявали славата на свети Григорий, а други омаловажавали значението му. От това възникнали раздори между мнозина, при което едни се наричали йоанити, други - василиани, а трети - григориани. И най-изкусните в красноречието и в мъдростта мъже спорели за тези имена.
Известно време след като възникнали споровете, тези трима велики светии се явили, отначало поотделно, а след това и тримата заедно, при това не насън, а наяве, на Евхаитския епископ Йоан, мъж най-учен, дълбок познавач на елинската мъдрост (както свидетелстват за това и самите му съчинения), който се бил прославил и
цитирай
2. sourteardrop - -
31.01.2016 08:27
Известно време след като възникнали споровете, тези трима велики светии се явили, отначало поотделно, а след това и тримата заедно, при това не насън, а наяве, на Евхаитския епископ Йоан, мъж най-учен, дълбок познавач на елинската мъдрост (както свидетелстват за това и самите му съчинения), който се бил прославил и с добродетелния си живот*. Те му казали с едни уста:
- Както виждаш, ние сме равни пред Бога. При нас няма нито разделение, нито някакво противопоставяне един на друг. В своето време всеки от нас поотделно, подбуждан от Божествения Дух, е написал съответни поучения за спасение на хората. Това, което сме научили съкровено, сме предали на людете явно. Между нас няма нито първи, нито втори. Ако ти се позоваваш на единия, то и другите двама казват същото. Затова нареди на препиращите се по повод на нас да прекратят споровете, защото, както приживе, така и след кончината си, ние имаме грижата за това, да доведем краищата на вселената до мир и единомислие. Предвид на това, съедини в един ден паметта за нас и както ти прилича, състави ни празнична служба, а на другите предай, че пред Бога ние имаме равно достойнство. А ние ще бъдем помощници за спасението на тези, които празнуват нашата памет, тъй като се надяваме, че имаме някаква заслуга пред Бога.
Като казали това на епископа, те започнали да се издигат към небето, сияейки с неизказана светлина и назовавайки се един друг по име.
Блаженият епископ Йоан веднага възстановил мира между враждуващите, тъй като той бил мъж велик в добродетелта и бележит в любомъдрието. Той установил празника Свети Три светители, както му наредили светиите, и завещал на църквите да го празнуват с подобаващо тържество*. Тук ясно се проявила мъдростта на този велик мъж; тъй като забелязал, че през месец януари се чества паметта и на тримата светители, а именно: в първия ден - на Василий Велики, в двадесет и петия - на божествения Григорий, а в двадесет и седмия - на свети Златоуст, той ги съединил в тридесетия ден на същия месец, като
цитирай
3. sourteardrop - - като увенчал празнуването на паметта им с канони, тропари и похвали, както и подобавало.
31.01.2016 08:29
Нека да добавим за тях и това. Свети Василий Велики надминал в книжовната мъдрост не само учителите на своето време, но и древните: той не само преминал цялата наука на красноречието до последната дума, но изучил добре и философията, а наравно с тях овладял и тази наука, която учи на истинско християнско оделотворяване на вярата. След това, водейки добродетелен живот, изпълнен с нестяжение и целомъдрие, и възхождайки с ума си към богосъзерцание, на четиридесетата година от раждането си той бил възведен на архиерейския престол и в продължение на повече от осем години бил предстоятел на църквата.
Свети Григорий Богослов бил толкова велик, че ако би било възможно да се създаде човешки образ, съставен от всички добродетели, той би бил подобен на великия Григорий. Като просиял със светия си живот, той достигнал такава висота в областта на богословието, че побеждавал всички с мъдростта си както в словесните спорове, тъй и в тълкуването на догматите на вярата. Затова и бил наречен Богослов. Той бил светител в Константинопол, като утвърждавал православието. Като поживял след това малко време на патриаршеския престол (както пише за това в житието му), той оставил престола поради преклонната си възраст и бидейки на шейсет години, отишъл в небесните обители.
За божествения Златоуст справедливо може да се каже, че е надминал всички елински мъдреци с разума, с убедителността на словото и с изяществото на речта си. Той неподражаемо разяснил и изтълкувал Божественото Писание. По същия начин далеч надминал всички в добродетелния живот и в богопознанието. Той бил извор на милост и любов, бил изпълнен с ревността на учителството. Живял е общо шейсет години; през шест от тях е бил пастир на Христовата Църква. По молитвите на тия трима светители Христос, нашият Бог да премахне еретическите разпри, а нас да съхрани в мир и единомислие и да ни удостои с Небесното Си Царство, защото е благословен во веки.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чет
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4633713
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031