Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2015 17:58 - В памет на светите четиринадесет хиляди младенци, избити от Ирод във Витлеем
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 3231 Коментари: 13 Гласове:
1

Последна промяна: 29.12.2015 19:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image
29 ДЕКЕМВРИ
------------------------------
Ирод, като се видял подигран от мъдреците, твърде много се разгневил[1]. А на кого се разгневил? 
От една страна - на мъдреците, които му се подиграли, а от друга - на новородения Цар Иудейски. На мъдреците се разгневил за това, че те не се върнали при него и не го известили за Младенеца; а на Христа се разгневил поради страх, да не би Той да му отнеме царството, защото, не знаейки, че царството Христово “не е от тоя свят”[2], Ирод предполагал, че Христос ще владее земно царство. И какво сторил окаяният Ирод, не бидейки в състояние нито да отмъсти на мъдреците, защото те вече си били заминали, нито да убие Христа, защото не би могъл да Го намери? Той излял гнева си върху невинни младенци. Както хищният звяр, когато е ранен, често не гледа този, който го е ранил, но се хвърля направо върху това, което е пред очите му, и в ярост го разкъсва, като че ли то е виновник за раната му, така и Ирод, измъчван от гняв и не намирайки виновници за гнева си, обърнал яростта си към младенци, които в нищо не били виновни пред него. Той изпратил въоръжени като за война войници, за да “изби(ят) всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което б(ил) точно узнал от мъдреците”[3]. Ирод помнел посоченото от мъдреците време на поява на звездата, която съгласно тълкуванието на свети Златоуст и на свети Теофилакт се появила още преди Рождество Христово. Но преди колко време точно? Ако тя се е появила в самия час на Благовещението, то от Благовещението на Пресвета Богородица до Рождество Христово са изминали девет месеца. Но мъдреците дошли в Иерусалим в самия ден на Рождеството и се поклонили на Христа във Витлеем и отишли в страната си по друг път. Затова Ирод не разбрал веднага, че е подигран от тях, но отначало предполагал, че те, като не намерили търсения младенец и като се срамували от грешката си, не посмели да се явят пред него и тайно, със срам, се върнали у дома си. След това, след четиридесет дни, в Соломоновия храм станало славно събитие: старецът Симеон и Анна пророчица[4] посрещнали тук Божествения Младенец, донесен от Божията Майка в деня на очистването[5], и свидетелствали за Христа и много и явно благовестели за Него на народа. Слухът за това, което се случило в храма по време на Сретение Господне, се разпространил из цял Иерусалим и достигнал до царя. Тогава Ирод разбрал, че това е наистина търсеният Младенец и че е било справедливо казаното от мъдреците за новородения Цар, Когото те намерили във Витлеем, но не се върнали при Ирод, като презрели властта му. Беззаконният Ирод се разгневил извънредно. Той веднага започнал да се опитва да намери Младенеца с помощта на коварство и на тайни хитрини, но не могъл, защото Иосиф избягал с Него в Египет веднага след явилото му се видение. Опитите на Ирод да намери Христа продължили една година. След това по някаква причина му се наложило да отиде в Рим при Кесаря и Ирод бил в голямо смущение, че още не е намерил търсения Младенец, защото се боял да не би в негово отсъствие да се намери и да се прослави в народа нов цар и да не би той да отнеме от него Иудейското царство. Затова той веднага решил в ума си да избие всички витлеемски деца, за да погуби по този начин заедно с тях и родилия се Цар. И това беззаконно детеубийство се извършило на 29 декември в първата година след Рождество Христово; в този ден е и прието от Църквата да се празнува паметта на избитите младенци. От времето на появата на звездата до тогава били изминали една година и девет месеца. А това, че Ирод е избил младенците от две години и надолу, той сторил поради страх и за по-голяма сигурност. Свети Златоуст казва така: “Не се чуди, че Ирод заповядал да се избият младенците от две години и надолу: яростта и страхът се събрали в мъчителя; затова Ирод станал твърде предпазлив и поради големия си страх обрекъл на убийство и по-големи младенци.” Съгласно с това говори и Евтимий[6]: “Ирод предполагал, че звездата не се е появила веднага на влъхвите, но че Младенецът се родил дълго преди появата ѝ. И за по-голяма сигурност той наредил да изпреварят времето с две години.”
image
Младенците били избивани по различен начин: едни убивали с меч, други разбивали в камъни и стени, трети хвърляли на земята и тъпчели с нозе, душели с ръце, разкъсвали и раздирали на части, пробождали, разсичали на половина. Майките горчиво ридаели; силният им вопъл стигал до небесата; те скубели косите си, разкъсвали дрехите си и раздирали плътта си, тъй че се изпълнили думите на пророк Иеремия: “глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма”[7]. Рама бил град, разположен на хълм в пределите на Вениаминовото коляно. А някои наричали Витлеем Рахил, защото там била погребана Рахил, съпруга на патриарх Иаков и майка на Вениамин. От нейната гробница и Витлеем получил името Рахил. И така, когато избивали младенците в Рахил, тоест във Витлеем, в град Рама, който отстоял не много далеч от Витлеем, се чували плачът, риданието и силният писък на майките, плачещи за убитите си чеда.
image

Този плач описват отчасти двама светии, носещи името Иоан: Златоуст и Дамаскин. Първият от тях повествува следното:

“Като видели това, майките попитали убийците:

- Защо убивате децата ни? Каква обида са причинили те на царя или на вас?

И нямало никой, който да отговори защо се извършва това напразно убийство, нямало никой, който да ги утеши в това голямо нещастие. А те с вопли викали към войниците:

- Пощадете ни, пощадете! Нима самите вие нямате майки? Нима не познавате майчината любов? Нима нямате жени? Нима не сте били обичани от майките си? Нима не се страхувате, че и с децата ви може да се случи същото? Съжалете се над нас! Не ни лишавайте от децата ни, но първо избийте самите нас, защото ние нямаме сила да понесем смъртта на децата си! Пронижете самите нас! Ако децата ни са ви причинили някакво зло, то нека и ние да умрем заедно с тях!

Така викали те в сърдечната си мъка и като обезумели от печал, забравяйки срама, раздирали дрехите върху себе си, от скръб се биели в гърдите, дерели лицата си, скубели косите си и призовавали за свидетели небесата, викайки към Бога:

- О, Владико наш, Господи! Какво означава тази голяма жестокост на царя? Той въстава срещу творението Ти: Ти Си създал, а той убива; Ти ни даде деца, а той ги отнема от нас! Защо родихме момчета, след като младенците ни трябва да бъдат подложени на такава мъчителна смърт?”

Свети Иоан Дамаскин повествува за този плач така:

“Майките, претърпели страдания при раждането на децата си, седели при труповете на убитите младенци, с разпуснати коси, издигайки ръце към небето, скубели косите си, посипвали главите си с пепел, призовавали небесата за свидетели и обливайки се със сълзи, говорели на отсъстващия Ирод така, все едно че е там:

- Царю, какво означава тази твоя заповед, насочена против нас? Нима ти не си баща на децата си? Нима не знаеш колко е голяма любовта на родителите към децата? Звездата ли те оскърби? Но защо тогава не насочиш стрелите си към небето, а пресушаваш млякото в гърдите ни? Влъхвите ли ти причиниха зло? Но тогава защо не воюваш с Персия, а лишаваш Витлеем от деца? Ако се е родил нов цар и ти си узнал за това от книгите, тогава хвани Гавриил и го прати в затвора!”

Скоро след избиването на светите младенци, броят на които бил четиринадесет хиляди, Божие наказание постигнало и самия убиец - цар Ирод. Жесток бил краят на живота му, както повествува за това свети Теофилакт: обхванат от треска, болки във вътрешностите, оток на нозете, запушване на ноздрите, треперене на цялото тяло и разпадане на всички членове, лукавият цар, изяждан от червеи, изпуснал духа си в страшни мъчения. Повествува се също, че не му било достатъчно да избие витлеемските младенци, но при самата си кончина предал на смърт мнозина от най-знатните и най-славните граждани на Иерусалим: така той умъртвил иудейският първосвещеник Хиркан, а също всички тези първосвещеници и народни книжници, които по-рано попитал: “Къде трябва да се роди Христос?” - и които му отговорили: “Във Витлеем иудейски”.

Впоследствие той умъртвил всички с меч. И това било за тях праведен съд Божий, така че всички те заедно с Ирод умрели в жестоки мъчения, както възвестил за това ангелът на Иосиф в Египет:

- Измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.

Очевидно търсел е не само Ирод, но и всичките му съветници, първосвещениците и книжниците. Затова и умрял не само Ирод, но и всички, които заедно с него търсели душата на Младенеца. Той бил умъртвен от Самия Бог, а те били избити от Ирод, на когото съчувствали, от него и приели жестока кончина. А че всички те са търсели Христа, за да Го убият и са били единодушни с Ирод, се вижда ето откъде: когато починал праведният старец Симеон Богоприимец, който свидетелствал за Христа в храма и пред целия народ, тогава, заради това, те не го сподобили с достойно погребение, което би приличало на толкова свят мъж, премъдър учител, прозорлив пророк и уважаван от всички старец. Те предали на смърт и свети пророк Захария за това, че той поставил Пречистата Дева, влязла с Младенеца в храма за очистване, на мястото за девици, където омъжени жени не трябвало да стоят. За това споменават светите Григорий Нисийски, Кирил Александрийски и Андрей Критски.

Когато книжниците и фарисеите видели това, възнегодували. А Захария им се противопоставил, като удостоверил, че тази Майка и след раждането останала чиста Дева. Те не му повярвали и тогава светецът казал, че човешката природа заедно с всяко друго създание е подчинена на своя Създател и че в Неговата всесилна воля е да устройва Своята твар според Своето произволение и да направи така, че Дева да роди и след рождеството да си остане пак Дева.

- Затова и допуснах тази Майка до мястото за девици - казал той, - защото тя е истинска Дева.

Книжниците се разярили в сърцата си срещу Захария, който според тях бил явен законопрестъпник, и изяждани от завист, се гневели както за това, че Майката на Младенеца била поставена на мястото за девици, така и за това, че се възгласявали такива свидетелства за Младенеца. Те не скрили чувствата си пред Ирод, но му ги изказали и незабавно почнали да търсят Младенеца, но не Го намерили, защото през това време Иосиф избягал с Мария в Египет. Оттогава книжниците започнали силно да се гневят срещу свети Захария, а заедно с него и срещу стареца Симеон. Симеон скоро починал и те не го сподобили с достойно погребение. А Захария впоследствие, по тяхно настояване, бил осъден от Ирод на смърт. По време на избиването на витлеемските младенци свети Захария бил убит между църквата и олтара за това, че не дал сина си Иоан да бъде убит. Така книжниците и фарисеите му отмъстили за свидетелството му за Пречистата Дева и за това, че я поставил в храма на мястото за девици. Скоро и самите те приели заслужено смъртно наказание от ръката на своя цар Ирод. С каквато мярка мерили, с такава им било отмерено. Отделно от тях били посечени от Ирод и седемдесет от най-мъдрите мъже, чието събрание се наричало Синедрион[8]. Той оставил жив само един от тях, но и него заповядал да ослепят. По това време в Иерусалим имало двама премъдри, знаменити и обичани от всички учители: Иуда, наричан Аврифей, и Матей Гаргулоти. Ирод наредил да ги изгорят живи заедно с неколцина техни другари. Но още преди това Ирод свирепо въстанал срещу собствения си дом: екзекутирал брат си Ферор, сестра си Саломия и мъжа ѝ, който произхождал от Давидовото коляно, своята жена Мариамна - също от Давидовото коляно[9], родения от нея свой син Антипатър, след това още двама свои сина - Аристовул и Александър, и мнозина други невинни предал на смърт. Накрая, намирайки се вече близо до смъртта, Ирод завещал на най-верните от воините си какво да сторят с другите славни иудейски мъже, каквито останали не малко на брой при него, държани в окови; той наредил, когато изпусне духа си, воините незабавно да убият всички тези затворници, за да не се възрадват иудеите за смъртта му, но по-скоро да заплачат при вида на толкова много убити свои мъже[10]. Така злият загинал от зла смърт, като погубил мнозина заедно със себе си. Той се поселил в ада заедно със своите съмишленици. А светите младенци, избити за Христа, се въдворили с ангелите на небесата, защото наистина на такива деца е царството небесно[11] в Христа, нашия Господ, Комуто слава во веки. Амин.

[1] Мат. 2:16.

[2] Иоан. 18:36.

[3] Мат. 2:16

[4] Паметта им се празнува от Църквата на 3 февруари.

[5] Според Моисеевия закон (Левит, гл. 12), жената след 40 дни от раждането на младенеца (ако младенецът е от мъжки пол, и след 60 дни, ако младенецът бил от женски пол) била длъжна да дойде в храма при свещеника и да принесе в жертва на Бога едногодишно агне (шиле) или два гълъба. Този обред се наричал очистване.

[6] Евтимий Зигабен, византийски богослов от ХII век, написал история на ересите и тълкувания на Четириевангелието, на псалмите и на книгата “Песен на песните”.

[7] Мат. 2:18; Иерем. 31:15.

[8] Синедрион - върховното иудейско съдилище, водещо и държавните дела; състояло се от 70-72 члена и се събирало под главенството на първосвещеника.

[9] На Ирод били известени пророчествата за раждането на Месия от семето Давидово. Затова той се стараел да изтреби цялото съвременно нему потомство на Давид, без да щади дори своите роднини. 3За щастие, тази заповед не била изпълнена.

[10] За щастие, тази заповед не била изпълнена.

image

image

Св. 14 хиляди младенци-мъченици, избити от Ирод във Витлеем

Пещерата под камена стена, където са запазени части от мощите на 14,000 деца, убити от Ирод във Витлеем , заедно с мощите на монаси мъченици от персите през 614 година.
Близо до костница в мазето на пещерата има малък параклис, посветен на младенците -мъченици .

image

image

 



Гласувай:
1



1. sourteardrop - !
29.12.2015 18:04
Мощи на светите деца, избити от Ирод има в Ротондата (София).
Те се изнасят за поклонение и целувание всеки ден след Св.Литургия и след Вечерното богослужение
цитирай
2. sourteardrop - -
29.12.2015 18:14
Св. 14 000младенци-мъченици,
избити от Ирод във Витлеем
Стихири, тропар
Из "Вечерното богослужение" в навечерието на
Св. четиринадесет хиляди младенци-мъченици,избити от Ирод във Витлеем
Честват се на 29 Декември
Старинен храм "Св.Петка"- https://www.facebook/100009578920370/videos/1515344632128153/?theater
цитирай
3. sourteardrop - ИСТОРИЧЕСКИЯТ ОБРАЗ НА ЦАР ИРОД ВЕЛИКИ И ЗАВРЪЩАНЕТО НА СВЕТÒТО СЕМЕЙСТВО В ПАЛЕСТИНА
29.12.2015 18:46
--------------------------------
Когато звездата на Спасителя изгряла над Витлеемската пещера и известила за Неговото идване на земята в човешки образ, Юдея била управлявана на цар Ирод Велики. Това име той не заслужил и ние го употребяваме само в условен смисъл за различаването на този юдейски управител от останалите членове на неговата династия, които също се наричат иродовци. В евангелията Ирод Велики е представен като жесток и кръвожаден тирании и името му навеки е свързано с желанието му да убие божествения Младенец, поради което той заповядал да бъдат избити всички деца до двегодишна възраст във Витлеем и пределите му[106]. По цялата обширна област се разнасял горък плач на майките, които загубили свидните си рожби и не можели да ги прежалят. След смъртта на цар Ирод светòто семейство се завърнало от Египет. Но благочестивият Иосиф като чул, че в Юдея царува Архелай, синът на Ирод, уплашил се да отиде там; по Божие указание той отвел семейството си в Галилея – в малкия градец Назарет. Там отраснал и бил възпитан Иисус Христос, откъдето идват и названията му „Галилеянин” и „Назарянин”. Образът на Цар Ирод, както и целия политически живот през време на неговото управление в Юдея са обрисувани само с няколко щрихи в евангелията. Съвременните исторически изследвания ги потвърждават в пълнота, което е пряк аргумент за тяхната историческа достоверност, от една страна, и косвен аргумент за историческия характер на Христовата личност, от друга страна.
Историческият образ на цар Ирод Велики е запечатан за вечни времена в съзнанието на човечеството чрез летописните трудове на историка Иосиф Флавий. Ирод бил идумеянин по произход. Благодарение на негови всенни и политически способности и най-вече на хитростта, подкупничеството и ласкателството му той твърде млад бил назначен през 40-та година преди началото на християнската ера от римския сенат за юдейски цар.
цитирай
4. sourteardrop - -
29.12.2015 18:47
Юдеите още от самото начало на управлението му го ненавиждали, защото той бил чужденец, римски агент, узурпатор и похитител на Давидовия престол. За да се сроди с юдейския народ, да свърже кръвно себе си и династията си с царския Давидов род и да утвърди престола си, Ирод се оженил за Мариамна, внучка на авторитетния първосвещеник Хиркан ІІ. Нищо обаче не било в състояние да смекчи народната ненавист и да сломи опозицията срещу него. Това го озлобявало и озверявало още повече, защото и без това той по природа бил склонен към тирания и жестокост и притежавал див нрав. Така той се оформил като подозрителен и кръвожаден деспот, който жестоко унищожавал всички свои действителни и предполагаеми врагове. Той избил почти всички no-близки и по-далечни членове на асмонейската династия, защото били потомци на законните управители на юдейския народ.
Образът на човека и управителя цар Ирод Велики е обрисуван най-подробно от Иосиф Флавий: „Той не бе цар, но най-свирепият тиран, достигал някога до управлението. Той изби голям брой хора, а и съдбата на тези, които остави живи, беше толкова печална, че убитите трябваше да бъдат облажавани. Той измъчваше не само отделни поданици, но и целия народ. За да пощади чуждестранни градове, той ограбваше собствените си и поднасяше на чужди народи подаръци, които бяха заплащани с кръвта на юдеите. В резултат на това на мястото на предишното благосъстояние и на добрите древни обичаи настъпи пълно обедняване и покваряване на народа. Въобще в малкото години юдеите претеглиха от Ирод повече, отколкото техните предшественици изтърпели в дългия период от излизането им от Вавилон и връщането им при Ксеркс[107].”
Според научни изследвания през времето на 37-годишното управление на Ирод едва ли може да се намери ден, в който да не била произнесена и изпълнена смъртна присъда. Ирод не щадил никого: нито собственото си семейство, нито близки приятели, нито знатни представители на народа, нито дори невинни деца.
цитирай
5. sourteardrop - -
29.12.2015 18:48
По негова заповед бил удавен назначеният от него първосвещеник Аристовул, брат на жена му Мариамна. Не закъснял да падне под меча на Ирод и 80-годишният му тъст Хиркан – последният представител на асмонейската династия. В безкрайния списък на избитите от Ирод се намира името и на собствената му жена Мариамна. Макар да била най-любимата измежду десетте му жени, неоснователно била заподозряна и убита. Скоро след това Ирод осъдил и убил също и нейната майка Александра, както и синовете на Баба, само защото се намирали в далечно родство с асмонейската династия. По заповед на Ирод били убити двамата мъже на сестра му Саломия. Наред с това той изпитал чудовищна наслада, когато по негова заповед били изгорени живи видни фарисеи заради опозиционното им настроение; между тях били и двамата учени мъже: Юда, син на Сарифей и Матиас, син на Маргалот. По-късно, страхувайки се, че синовете му от Мариамна – Александър и Аристовул – могат да му отмъстят за убийството на майка им, заповядал да ги обесят. Последните дни от царуването на Ирод били ознаменувани с невъобразими ужаси поради умопомрачението на кръвожадния тиранин. Техен венец представлява убийството на третия негов син Антипатър. То станало само пет дни преди смъртта на Ирод. Изпълнен с чудовищни страсти, обзет от ненаситна кръвожадност и алчност, непрекъснато преследван от подозрения и съмнения и треперещ от страх, в старческата му възраст сърцето му изтръпвало дори от шумоленето на листа и от мяркането на случайни сенки. С такова съзнание Ирод изтръпвал при всяко съобщение за действителен или мним претендент за узурпирания от него юдейски престол. Разгледан в тази светлина евангелският разказ за намерението на цар Ирод Велики да погуби Иисус Христос е верен исторически и психологически. Той не съдържа в себе си нещо неправдоподобно и невъзможно за Ирод. Приписваното му позорно деяние напълно подхожда на моралния му образ, обрисуван така вярно от историка Иосиф Флавий.
цитирай
6. sourteardrop - ---
29.12.2015 18:50
и който облял ръцете си в тяхната кръв, би се спрял да убие няколко хиляди чужди деца, щом бил убеден, че заедно с тях ще бъде унищожен и последният му ненавистен и вдъхващ ужас потомък на Давидовата династия и претендент за узурпирания от него царски трон? При това в тази епоха с жестоки нрави избиването на деца често се практикувало както при военни походи, така и като наказателна мярка.
Бог не допуснал в зверската уста на Цар Ирод да попадне заедно с другите невинни витлеемски младенци новороденият Спасител на света. Той по това време спокойно пътувал за Египет или бил вече настанен там в тихо убежище, за да чака смъртта на чудовищния тиранин и тогава да се върне в родината Си. Ужасната смърт, която поради безбройните си престъпления цар Ирод заслужил, не закъсняла да го сполети. Цар Ирод Велики умрял от най-ужасна и мъчителна болест, която подробно е описана от Иосиф Флавий. Тялото му било разяждано от червей и още приживе започнало да се разлага. Краката му изгаряли от температура, като че ли били посипани с разпалени въглени. Дишането му било тежко и целият му организъм се тресял от хрипове. Той бил непоносим дори за самия себе си и се опитал да прекрати живота си, като се прободе с нож на трапезата. Най-после в 70-годишната му възраст ударил последният час от земния му живот. Това било през 4 година преди началото на християнската ера. Гърчейки се в предсмъртни мъки, убиецът на витлеемските младенци изпитвал ненаситна кръвожадност. Тогава той издал последната си заповед: в часа на неговата смърт да бъдат застреляни всички знатни юдеи, които той по-рано чрез измама повикал при себе си и задържал в хиподрома[108].
По недоразумение точно установената година на Иродовата смърт е повод за някои да говорят за анахроничност на евангелския разказ на Иисусовото раждане, а оттук да проявяват съмнение в историческия характер на Христовата личност.
От една страна, Евангелието категорично свидетелства, че Иисус Христос е роден през времето на юдейския цар Ирод Велики.
цитирай
7. sourteardrop - ---
29.12.2015 18:51
Евангелист Матей пише, че Иисус Христос е роден „във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирода” (Матей 2:1; Лука 1:5). Същият евангелист разказва по-нататък, че мъдреците, които дошли от изток, за да се поклонят на божествения Младенец се срещнали в град Иерусалим с юдейския цар Ирод, че той искал да погуби Богомладенеца, заради което по негова заповед били избити всички младенци под двегодишна възраст във Витлеем и пределите му, и накрая че светòто семейство се завърнало от Египет след бягството си след смъртта на цар Ирод.
От друга страна, исторически безспорно е установено, че цар Ирод Велики умрял четири години преди началото на християнската ера. Древният юдейски историк Иосиф Флавий съобщава, че Ирод Велики умрял тридесет и седем години след провъзгласяването му за юдейски цар от Рим[109]. За такъв го провъзгласил римският сенат през 714 година от основаването на Рим или през 40 година преди началото на християнската ера. Известно е, че Иосиф Флавий винаги брои годините от месец нисан до месец нисан. От това следва, че след 37-годишното си управление над Юдея цар Ирод Велики умрял между месец нисан на 750 година и месец нисан на 751 година от основаването на Рим. Иосиф Флавий съобщава още една подробност във връзка със смъртта на цар Ирод Велики, която помага да бъде точно установено през коя година е настъпила тя. Той пише, че цар Ирод Велики умрял скоро след лунното затъмнение и седем дни преди Пасха в същата година[110]. Според точни астрономични данни единственото лунно затъмнение, което е могло да бъде видяно в град Иерусалим през 750 година от основаването на Рим или през 4-та година преди началото на християнската ера е регистрирано между 12 и 13 март. Пасха през същата година била на 12 април. Следователно съвсем сигурно е, че цар Ирод Велики умрял на 4 април през 750 година от основаването на Рим или през 4 година преди християнската ера.
цитирай
8. sourteardrop - -
29.12.2015 18:53
В този случай лесно е да се предположи, че евангелският разказ е анахроничен и оттук да се прояви съмнение въобще в историческия характер на съобщаваното от него събитие за раждането на Иисус Христос. И все пак това предположение не се оказва вярно. Споменатият анахронизъм не е действителен, а привиден. Той се дължи на грешка в християнското летоброене, а не на грешка в евангелския разказ.
Съвременните учени – астрономи, историци и богослови, са напълно единодушни, че християнското летоброене не е изградено на точни научни изследвания и че в основата си е грешно. Известно е, че християните през първите 6-7 века след Рождество Христово използвали различни стари календари. Те се придържали към местното пресмятане на времето съответно на страната, в която живеели. Някъде те изчислявали времето „от сътворяването на света”, другаде – от основаването на Рим (ab urbe conditа), на трето място – „от царуването на вавилонския цар Набонасар” („ера на Набонасар”), на четвърто място – от царуването на сирийския цар Селевк, на пето място – от царуването на римския император Диоклетиан, което започнало през 284 година след Рождество Христово (anni Diocletiani), на шесто място – според годините на управлението на византийските императори.
Едва през V век били поставени основите на християнското летоброене. Негов основоположник е Дионисий Малки. Той по произход бил скит, но по-голямата част от живота си прекарал в Рим като монах. Дошъл тук в края на V век, където останал до края на живота си. Дионисий строго спазвал всички правила на монашеския живот, украсявал се с аскетични добродетели и най-много проявявал смирение, поради което той наричал себе си Exiguus, тоест Малки. На него дължим редица богословски трудове и християнското летоброене. През 525 година той се заел да установи годината на Рождество Христово, за да се преустанови летоброенето от царуването на римския император Диоклетиан – гонителят на християните.
цитирай
9. sourteardrop - -
29.12.2015 18:55
По такъв начин били поставени основите на християнското летоброене; годините да се изчисляват от Рождество Христово (annia nativate, ab incarnatione Christi, anni domini). В своите изчисления Дионисий Малки стигнал до убеждението, че Иисус Христос е роден на 25 декември 754 година от основаването на Рим. Тази година той поставил като първа от християнската ера. Новото летоброене, наричано на Запад до VІІІ век Дионисиево било възприето във Франция, а след това постепенно било въведено във всички страни в Европа, както и в другите християнски страни в света.
Починът на Дионисий Малки да се заменят старите езически летоброения с християнско е похвален. Обаче в своите изчисления той направил няколко грешки, които днес са очевидни.
Дионисий Малки забравил нулевата година, която трябвало да бъде поставена между годините първа преди и първа след Рождество Христово. Щом датата на Рождество Христово била определена на 25 декември, ясно е, че християнското летоброене следва да започне от 1 януари следващата година, а не от 1 януари същата година, в която е роден Иисус Христос. Защото ще се разбира, че християнската ера води началото си почти цяла година (само без шест дни) преди Рождество Христово.
Но най-голямата грешка на Дионисий Малки се съдържа в неговите пресмятания; той пропуснал четири години от царуването на римския император Август, когато той управлявал под името Октавиан (31 до 27 година преди началото на християнската ера). От това следва, че годината на Рождество Христово, а заедно с това и началото на християнската ера, трябва да бъде поставена пет години по-рано от тази, която Дионисий Малки счел за изходна на своето летоброене. Следователно Иисус Христос е роден най-късно през 749 година от основаването на Рим, а не през 754 година, както погрешно пресметнал Дионисий Малки.
цитирай
10. sourteardrop - ---
29.12.2015 18:57
На Московското съвещание на предстоятелите и представителите на автокефалните православни църкви, състояло се през 1948 година по случай празнуването на 500 години от автокефалията на Руската православна църква, в заседанията на Комисията по въпроса „За Църковния календар” било изтъкнато от А. И. Георгиевский, доцент при Московската духовна академия, че за начало на нашата ера се счита 754 година от основаването на Рим; „тази дата, произволно установена от Дионисий Малки, намерила всеобщо признание. Ако тя бъде счетена за вярна, то тогава би се получило, че Ирод е умрял четири години преди Рождество Христово, а няма съмнение, че той е умрял след Рождество Христово[111].”
Следователно Иисус Христос е роден през времето на юдейския цар Ирод Велики. Като вземем под внимание събитията, които според евангелския разказ настъпили през времето на Иродовото царуване в Юдея, следва да предположим, че Иисус Христос е роден най-късно през 749 година, а най-вероятно през 747 година от основаването на Рим, когато според приведените пo-горе научни изследвания станало преброяването на населението в Палестина при Квириний и когато изгряла Витлеемската звезда. Това означава, че Иисус Христос е роден най-късно през 749 година, а най-вероятно през 747 година от основаването на Рим, когато според приведениге по-горе научни изследвания станало преброяването на населението в Палестина при Квириний и когато изгряла Витлеемската звезда. Това означава, че Иисус Христос е роден най-късно през 5 година, а най-вероятно – през 7 година преди началото на установената от Дионисий Малки наша ера. Но да се върнем към историческите събития, които последвали смъртта на юдейския цар Ирод Велики и да разберем какво е било тяхното отражение върху земния живот на Иисус Христос!
Според последното завещание на Ирод негови наследници трябвало да бъдат тримата му по-млади синове: Архелай като наследник на царството, Ирод Антипа и Филип като тетрарси, като владетели на Галилея и Перея и над част от
цитирай
11. sourteardrop - ---
29.12.2015 18:59
източна Иордания, както и над областта северно от Генисаретското езеро. Когато римските легиони акламирали Архелай като цар, в Иерусалим избухнало въстание против омразния Иродов род. Народът искал да бъдат наказани съветниците на Ирод. Увещанията на Архелай още повече засилили народното негодувание. Тогава против бунтовниците било изпратено войсково отделение. Една част от войниците били убити с камъни, а другата – избягали от народния гняв. В Иерусалим били изпратени войскови подкрепления, с чиято помощ Архелай потушил бунта. Само в един ден били избити около три хиляди души. Дворът на храма бил покрит с трупове[112]. С тези дела Архелай ознаменувал встъпването си на власт и показал на всички, че в неговите жили тече кръвта на баща му и че той като истински син и наследник на Ирод ще върви по неговите стъпки.
За да бъдела узаконена волята на Ирод, изразена в предсмъртното му завещание, чрез съгласието на римския император Август, Архелай и Ирод Антипа последователно се отправили за Рим. Същевременно натам бързо се отправили и петдесет старейшини като делегация на Израил пред император Август, за да могат да бъдат освободени от царската власт на идуменейските деспоти[113]. В отсъствието на Иродовци в Юдея избухнали нови народни вълнения и бунтове. За усмиряването им, за поддържането на реда и сигурността римският легат в Сирия Варус изпратил в Иерусалим един легион. По същото време император Август проводил в Палестина Сабин като прокуратор, докато се уреди спорът между Иродовите синове за наследяването на бащината им власт. Това засилило още повече народното негодувание. Избухнали кървави сблъсквания. В двора на Иерусалимския храм се водило същинско сражение. Камъни хвърчали по главите на римските войници. За да овладеят позициите на бунтовниците, войниците подпалили галериите на храма, вмъкнали се в него и ограбили цялото му съкровище. От него само Сабин взел за себе си четиристотин таланта[114]. С това пожарът на бунта не стихнал.
цитирай
12. sourteardrop - ---
29.12.2015 19:14
Поражението в Иерусалимския храм било сигнал за разпростирането на народното въстание по цялата страна. Царските палати в Юдея били ограбени и опожарени. От всички околни провинции пристигали римски войскови части в помощ на Сабин. Варус, управителят на Сирия по това време, също изпратил подсилени от Бейрут и Арабия войскови подкрепления. Най-после бунтът бил потушен, като две хиляди души били разпънати на кръстове, а десетки хиляди били отведени в плен[115].
Размирно и несигурно било положението в Палестина, когато светòто семейство се връщало от Египет в родината си. От всички наследници на Ирод най-свиреп бил Архелай. Естествено това е отразено бегло в Евангелието, където се казва: Иосиф, „като чу, че в Юдея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там” (Матей 2:22).
Историческият образ на цар Ирод Велики и политическото състояние през време на неговото управление, както и непосредствено след смъртта му в град Иерихон са в пълна хармония с евангелските разкази. Следователно и в този период от земния живот на Иисус Христос евангелският разказ се развива в сферата на пълна историчност и протича в съвършено съгласие със съвременните исторически изследвания[116].
-------------------
[106]. В евангелския текст е записано, че били убити всички младенци не само в град Витлеем, но и „във всичките му предели, от две години и надолу” (Матей 2:16). Поради това обстоятелство броят на избитите младенци бил голям; според църковния календар – 14 000.
[107]. Josephus Flavius, De bello Judaico, lib. II, cap. VI, § 2; пос. изд. Т. II. 92-93.
[108]. Josephus Flavius, Antiquitates Judaicae, lib. XIV. cap. IX – lib. XVII. cap. VIII. De bello Judaico. lib. I. cap. XXII-XXXIII. (Opera. Graece et tatine. Recognovit Guiletmus Dindorfius, Paris 1865. Vol. I, 540-685; vol. II, 54-79).
[109]. Josephus Flavius, Antiquitates Judaicae, lib. XVII, cap. VIII. § 1. De bello Judaico. lib. I. cap. XXXIII. § 8. (Opera. Graece et latine. Recognovit Guilelmus Dindorfius, Paris 1865.
цитирай
13. sourteardrop - ---
29.12.2015 19:15
[110]. Josephus Flavius, Antiquitates Judaicae, lib. XVII, cap. VI, § 4; cap. IX, § 3. De bello Judaico. lib. II. cap. I, § 3; пос. изд. т. I. c. 671 и 676; т. II. с. 86.
[111]. Деяния совещания, М., 1949, т. II, с. 291.
[112]. Josephus Flavius. Antiquitates Judaicae. lib. XVІІ, cap. IX. § 1-3. De bello Judaico. lib. ІІ. cap. 1. § 1-3; пос. изд. т. I. 675-677; т. ІІ. 85-86.
[113]. Josephus Flavius. Antiquitates Judaicae, lib. XVІІ, cap. IX. § 3-4. De bello Judaico, lib. II, cap. § 1-3; пос. изд. т. I. 676-678; т. II. 86-87.
[114]. Josephus Flavius, Antiquitates Judaicae, lib. XVII, cap. X. § 1-2. De bello Judaico, lib. II, cap. III, § 1-3; пос. изд. т. I. 680-682; т. II. 88-89. Мина и талант са големи парични единици. Златният талант е равен на около 62,800 лв., а сребърният – на 3,500.
[115]. Josephus Flavius, Antiquitates Judaicae, lib. XVII, cap. X, §9-10. De bello Judaico. lib. II. cap. V. § 1-3; пос. изд. т. I. 684-685; т. II. 91-92.
[116]. Специално за историческия образ на цар Ирод Велики вж. Steward Perowne, Herodes der groBe Konig in der Zeitwende, Stuttgart, 1957.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4633392
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031