----------------------------
„Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, 
твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, 
според времето, което бе точно узнал от мъдреците.“
------------------------
1. 
Няма съмнение, че Ирод не трябва да се гневи, 
но да има страх, да се смири и познае, че той предприема невъзможно дело; обаче той не се смирява. Когато душата е безчувствена и неизлечима, тя не приема никакво лекуване, дарувано от Бога. 
Виж как Ирод отново се заема с предишните свои дела, трупа убийство към убийство и безумства. Обзет от гнева и завистта като от някакъв демон, той не гледа на нищо, буйства над самата природа и своя гняв, причинен от подигралите се с него мъдреци, излива върху невинните младенци, и по такъв начин извършва сега в Палестина злодеяние, каквото било извършено някога в Египет. „Прати, казва евангелистът, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците.“ Бъдете тук внимателни към моите думи. Мнозина съдят твърде неразумно за тези деца и се възмущават от несправедливостта на тяхното избиване, като при това едни изразяват своите съмнения доста скромно, а други с голяма дързост.
И тъй, за да спрем дързостта на едните и да разрешим съмнението на другите, изслушайте с търпение моето кратко размишление по този предмет.
Ако порицават това, че избиването на децата е допуснато от Промисъла, нека да порицават същото и при смъртта на воините, които пазили ап. Петра.
Както тука, след бягството на Младенеца, се избиВат други деца Вместо търсеното, така и там, когато ангелът осВободил ап. Петра от тъмницата и веригите, един също такъв, и по име, и по нрави, тиранин, като не намерил ап. Петра, вместо него предал на смърт воините, които го пазили. Но какво е това, ще запиташ ти? 
Това не е решение, а само усложнение на въпроса. 
И аз сам зная това, но предлагам това с цел, за да дам на всички въпроси от този род едно решение. 
И тъй, в какво се състои това решение? 
Какво друго по-удо- влетворително решение може да се даде от това, че не Христос бил причина за смъртта на децата, а жестокостта на царя? Също така и не ап. Петър бил причина за смъртта на воините, а безумието на Ирода. 
И наистина, ако Ирод би намерил подкопана стена или разбита врата, тогава той, може да се допусне, би имал право да обвинява в небрежност воините, които пазили апостола. Но щом всичко си останало в нужния ред - и вратата била заключена, и оковите останали на ръцете на стражарите (знае се, че те били свързани заедно с ап. Петра), той би могъл без съмнение да заключи от тук, ако само би могъл здраво да разсъждава за станалото, че това не е дело на човешка сила или на някаква измама, а дело божествено, дело на чудодейна сила, и да благоговее пред Този, Който го направил, а не да наказва стражарите. Бог извършил всичко това по такъв начин с цел, за да не подхвърли на наказание стражарите, а чрез тях да приведе и самия цар към истината. Ако пък той се е оказал нечувствителен, нима небрежността на болния пада върху премъдрия Лекар на душите, Който употребил всичко за негово благо?
Същото може да се каже и тука. 
Защо ти, Ироде, като си бил подигран от мъдреците, се разгневи? 
Или ти не си знаел, че рождението било божествено?
Нали ти повика архиереите? Нали ти събира книжниците? 
Не доведоха ли повиканите със себе си пред твоето съдилище и пророка, който отдаВна Вече бил предсказал за това? 
Не видя ли ти, че древното е съгласно с новото? 
Не чу ли, че и звездата е служила на мъдреците? Не се ли ти засрами от ревността на варварите? 
Не се ли учудваше на тяхната смелост? 
Не се ли ужаси от пророческата истина? 
Не можеше ли да заключиш от миналото за следващото?
След всичко това, защо ти не размисли, че това е станало не чрез измамата на мъдреците, но чрез силата Божия, която устройва всичко по нужния начин? Но ако ти си бил излъган от мъдреците, в какво пък са виновни децата, които ни най-малко не са те оскърбили?

2.

Всичко това е така, ще кажеш ти; но, като показа ясно, колко виновен и кръвожаден е бил Ирод, ти още не си разрешил въпроса за несправедливостта на самото събитие. Нека той да е действал несправедливо - но защо, ще кажеш ти, Бог допуснал това?
Какво можем да отговорим на този въпрос? 
- Ще ви укажа на самото това правило, за което аз непрестанно говоря и в църква, и на пазаря, и на всяко място - на правилото, което, аз желая, щото и вие грижливо да пазите, доколкото то ни дава решение на всички подобни недоумения. 
Какво е пък това правило? 
В какво се то заключава? 
В това, че много са тези, които обиждат, а няма нито един обиждан. 
За да не ви смутя още повече с такава една загадка, аз ей сега ще я разреша. 
Обидите, които ние несправедливо търпим от когото и да е, Бог ни вменява или за отпущане на греховете, или пък за даване на награда.
За да бъдат моите думи по-достъпни, аз ще ги обясня с пример.
Да предположим, че някой роб дължи на своя господар голяма сума пари: да допуснем по-нататък, че този роб е обиден от безчестни човеци и някаква част от неговия имот е отнета. И тъй, ако този господар, като има възможността да задържи и грабителя, и лихваря, вместо да възвърне на роба ограбените му пари, прихваща ги за неговия дълг, ще се обиди ли робът? 
- Никак. А какво ще бъде, ако господарят му даде още нещо повече от ограбеното? Нямаше ли той да придобие повече от това, което е загубил? Това е за всички очевидно. 
Също така ние сме длъжни да мислим и за своите страдания: с тези страдания ние или заглаждаме нашите грехове, или пък, ако нямаме грехове, получаваме за тях най-бляскави венци. 
Послушай какво говори ап. Павел за блудника: ,Да го предадете на сатаната за омаломощаване на плътта, та духът да бъде спасен.“
Но защо е всичко това, ще запиташ?
Става дума за обидените от други, а не за тези, които се поправят от учителите. В действителност все пак тук няма никакво различие, защото нашият въпрос беше за това, действително ли при страданията няма обида за страдащия. Но за да приближим повече нашата реч към предмета на изследването ни, ще припомним за Давида; той, като видял Семея, който нападал върху него, надсмивал се над неговото нещастие и го обсипвал с безбройни ругателства, удържал военачалниците, които искали да го убият, като казал: Оставете го да ме злослови, за да види Господ моето смирение и да ми даде добро за това негово злословие.2 И като възпява в псалмите, казва: „Погледни моите врагове, колко много са те и с каква върла омраза ме мразят... и прости всичките ми грехове.“

И Лазар получил покой заради това, че през сегашния живот претърпял безбройни беди. И тъй тези, които се считат за обидени, в действителност не са обидени, ако само мъжествено понасят всички нещастия; напротив, те още повече придобиват, без да се гледа на това, получават ли удари от Бога, или пък от дявола.
Но какъВ грях са имали младенците, ще запиташ ти, който те били длъжни да измият със своята кръв?
Гореказаното, разбира се, може с право да се прилага само към възрастни човеци, които са много съгрешили; тези пък, които претърпели толкова безвременна смърт, какви грехове са загладили със своите страдания? Но нима ти не чу казаното от мене, че ако няма грехове, тогава за тукашните страдания се въздава награда?
И тъй, каква загуба са претърпели децата, които били умъртвени по тази причина и скоро стигнали в тихото пристанище? 
Ти ще кажеш, че те биха извършили много, а може би и велики дела, ако би се продължил техният живот. Но Бог им предлага не малка награда за това, че те се лишили от живота по тази причина. Той не би допуснал тяхната ранна смърт, ако те щяха да станат велики. Ако пък Бог допуска с такова дълготърпение да живеят и тези, които целия си живот прекарват в зло, още повече не би допуснал да умрат така тези деца, ако би предвидил, че те ще извършат нещо велико.
извършат нещо велико.
-----------------------------------
Такива са нашите основания, но те не са всичките, а има и други, по-скрити, които знае съвършено само Бог, Който устройва това. И тъй, като предоставяме Нему най-съвършеното знание за това, да обърнем внимание върху следващото, и от нещастията на другите да се научим да пренасяме мъжествено всичко. Наистина, не малки скърби постигнали Витле- ем, когато изтръгвали децата от гърдите на майките и ги предавали на жестока смърт. Ако ли ти пък още малодушествуваш и не си в сила да се възвисиш до такава мъдрост, узнай накрай кой се е решил на такова злодеяние и малко се успокой. 
Твърде наскоро се произвел съд над Ирода за неговата постъпка и той бил достойно наказан за своето злодейство; той завършил своя живот с тежка смърт, и даже по-жалка от тази, на каквато той бил осъдил младенците, като претърпял при тоВа безчислено множестВо и други страдания. За това вие можете да узнаете от историята на Иосифа, която ние не считаме за нужно да предаваме тука, от една страна, за да не удължим нашето слоВо, а от друга - да не прекъсВаме реда.
---------------------------
/продължава/
ТЪЛКУВАНИЕ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ МАТЕЯ
Св. Иоан Златоуст