Какво още можете да ни кажете
за тварта и за сътворението на човека?
-----------
По свидетелството на свети Василий Велики Бог създаде човека и целия свят от четири стихии. Две леки стихии - това са въздухът и огънят, и две тежки, тегнещи надолу - земята и водата. Четирите стихии действат съвместно, понякога без да се смесват, а понякога се смесват помежду си. А в последните времена най-горната, най-леката стихия, тоест огънят, ще изгаря останалите три стихии, но само докато човешкото същество бъде живо, по думите на Господ, Който казва: „От гнева на Вседържителя земните стихии (тоест въздухът, земята и водата) ще пламнат“ (ср.: 2 Петр. 3:10, 12). А Светият Дух чрез устата на Давид казва, че няма да разруши стихиите и цялото творение, а само ще ги обнови: Пратиш духа Си - създават се, и Ти подновяваш лицето на земята (Пс. 103:30).
Бог създаде три небеса. 
Първото небе е въздухът, второто - ефирът - своеобразно подобие на огъня над въздуха, а третото небе е небето на Ангелите. Тук бе грабнат свети апостол Павел и чу неизказани думи, които човек не може да изговори (2 Кор. 12:4). 
Тук се намира раят.
Човекът бе създаден от Бога по Божий образ и подобие. Той е единственото творение, което Бог създаде с ръцете Си, а не само със слово, както създаде всичко останало. 
Създаде го след Съвет между Трите Лица на Пресветата Троица, защото в Битие се казва: Да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие (Бит. 1:26).
Тялото на човека бе създадено от земя, а душата бе вдъхната в него от Бога по невидим начин. Човекът се състои от две части - тяло и душа, както учи Православната ни Църква.

Човекът има дух, тоест жизнена сила, както всяко живо същество. 
От духа произлизат такива природни сили като: силата за продължаване на рода, силата на растежа, храненето, самосъхранението, инстинкти те и така нататък. 
Но жизнената сила на човека принадлежи на тялото и не трябва да я бъркаме с Божествената душа, създадена от Бога в човека, която се съединява е тялото при зачатието и отива във вечността след смъртта. На бъдещия Съд тялото ще се възсъе- дини с душата, но ще възкръсне одухотворено, а не такова, каквото е било на земята.
Човек тук, на земята, започва да предвкусва небесното и да живее с него, защото още на земята съставът на човека се обожава, лицето му просветлява, той се облича в небесното, става такъв, каквито бяха светиите. Защото всички твари заедно стенат, очаквайки обновлението на човешкото естество (ср.: Рим. 8:22, 23).
Бог създаде три свята. Първият свят е долният (преизподният), в който цари само мрак, огън и тар- тар, където се мъчат бесовете и душите на грешниците. 
Адът бе сътворен в момента на падението на злите ангели.
Вторият свят е светът, наречен „смесен“, тоест земният свят, където доброто е смесено със зло, радостта - с печал, добродетелта - с грях, удоволствието - със страдание, животът - със смърт. 
Тук, на земята, човек се мъчи да се спаси от грехове и от ада и да придобие спасение чрез добродетели и покаяние. Тук заплащат за насладите на живота или на брака"със страдания, родилни мъки, с възпитание на деца. По друг начин няма спасение. Както казва свети Максим Изповедник, „който бяга от страданията на тоя век, ще получи като дял вечни страдания“.
Третият свят е раят и Царството Небесно. 
Там има само радост, пеене, светлина и живот вечен.
------------------------
Какво още е нужно да знаем за човека?
------------------------
Човекът е „царят на творението“, защото е създаден от Съвета на Пресветата Троица по Божи образ и подобие и защото има жива душа и от момента на Кръщението носи в себе си Отца и Сина и Светия Дух. Човекът е единственото същество, получаващо благодат за преуспяване в добродетелите, светостта и силата до степен на обожение. Но чрез греха човекът отпадна от първосъздадената си чест до положението на раб, на греховен човек. Възможно е отново да възлезе оттук до първосъздадената чест - до честта на син Божий, но с цената на големи жертви и труд.
Ето как учи за това свети Григорий Нисийски: „Бог както създаде човека като втори бог, бог на земята, така поради грехопадението му толкова силно възнегодува против него, че цялото творение се разбунтува против човека. Тялото му е немощно и изпълнено със страдания - огънят го обгаря, студът го умъртвява, змия и вълк го хапят, морето го удавя, земята го поглъща, гладът го изнурява и дяволът го изкушава чак до смъртта“.
Но все пак Бог не изостави човека. Даде му средство за поправяне, покаяние и спасение. Преди всичко
Бог му остави благодатта на спасението, макар и затисната от греховете. Сетне вложи в него закона на съвестта, та тя да го води и укорява за злото. Бог вложи в сърцето му любов към изгубения рай, тоест скръб по рая, която се излива в усърдие в молитвата, покай- ни сълзи, духовен усет за доброто.

В „Хронограф“ се казва, че след изгонването му от рая праотецът ни Адам четиридесет дни плака пред портите му, просейки прошка. Но Херувимите, пазещи портите на рая, повече не му отвориха, понеже смъртният човек вече не можеше да влезе в безсмъртие без покаяние и без изкупителната Жертва на Христа.
Тогава Адам се върна обратно на земята, започна да я оре, засява и да се труди с пот на лицето си, за да добие насъщния си хляб.
Макар да пребиваваше далеч от Бога, оттук, от земята, човек можеше да Го види, но както казва свети Исаак Сирин, можеше да Го види по тайнствен начин - с очите на душата. 
С едното око той виждаше Бога в Неговите творения, тоест чрез духовно съзерцание на творението, на цялото творение, създадено по толкова дивен начин от Божиите ръце. С другото си око виждаше Бога чрез изпълняване на заповедите Му и чрез духовното сетиво на сърцето си. В тази връзка свети Василий Велики казва, че в каквато мяра човек преуспява в размишлението или в естественото съзерцание на творенията, в същата мяра израства във вярата и любовта към Бога
----------------------------------

Беседа с отец Иоаникой (Балад)
Поучения на стареца Клеопа

-------------
Къде е местонахождението на
рая и ада и какъв е произходът им?
----------------------

Що се касае до местонахождението на рая,
свети Василий не посочва определено място, където се е намирал той. А казва само следното: „И тъй, Бог насади рая там, където нямаше нито сила на ветрове, нито несъответствие на четирите стихии на четирите годишни сезона, нито град, нито опожаряващи мълнии, нито вихри, нито поразяващи гръмотевици, нито зимно заледяване, нито пролетна повишена влажност, нито летни пожари, нито есенно повяхване...
Там цветята сияят доста време... там има ненаситно приятно благоухание, прекрасни вечно преливащи багри...

Там има видове и родове птици, които с цвета на крилете си и благозвучието на гласовете си добавят дивна сладост към видимото, та човек да се наслаждава с всичките си сетива - виждайки едно, чувайки друго, докосвайки трето, помирисвайки четвърто, опитвайки на вкус пето“17.
Говорейки за рая, и Свещеното Писание, и божествените отци посочват, че бил на изток. Раят се нарича и с думата „paradise“, която на древноперсийски означава градина, пълна с растения и цветя. На еврейски раят се нарича „пардус“.

Теофилакт Български и свети Никодим Светогорец казват, че не бива да бъркаме рая с небето, защото небето е едно, а раят е съвсем друго - раят, в който пребиваваше първият човек. И тъй, това е, което може да се каже накратко за рая и местонахождението му.
А за ада знаем от Божественото Писание, че е място за мъчение (вж.: Мат. 18:8; 23:33; Марк. 9:43; Лук. 16:23, 28). Знаем, че в ада се мъчат телата и душите на грешниците (вж.: Мат. 5:30; 18:9). Известно ни е, че в ада има вечно наказание (вж.: Дан. 12:2; Мат. 25:46).
В ада има вечен огън (вж.: Мат. 18:8), вечен пламък; в него има огнена река (вж.: Откр. 19:20; 20:10), неугас ващ огън (вж.: Ис. 66:24; Марк. 9:43), поглъщащ огън (вж.: Ис. 33:14), геена огнена (вж.: Мат. 5:22; 10:28; 18:9), тартар (вж.: 2 Петр. 2:4; Откр. 20:1; там има червей, плач и скърцане със зъби, както казва наш

казва нашият Господ Иисус Христос (Марк. 9:44, 46, 48; Мат. 13:42, 50).
Божественият отец Йоан Златоуст, обяснявайки каква голяма полза получава човек от размишляването за ада, казва: „Ако постоянно мислим за геената, няма да попаднем скоро в геената“.
И още: „Никой от тези, които имат пред очите си геената, не ще попадне в нея“18.
А къде се намира адът според Свещеното Писание ни посочва божественият апостол Павел в Послание, до Ефесяни:
А „възкачи се“ що означава, ако не това, че Той е и слязъл по-напред в най-долните места на земята? И след това казва: Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко (Еф. 4:9, 10).
И тъй, ето свидетелството на Свещеното Писание за това къде се намира адът. Мястото му е е най-долните места (слав.: преизподнята) на земята, тоест в безмерната въздушна бездна. Затова и божественият отец Йоан Дамаскин, след като постига това от Свещеното Писание, пее в песнопенията си: „Слязъл си в земната преизподня и си съкрушил вечните затвори, държащи окованите, Христе, и тридневен, като Йона от кита, си възкръснал от гроба“19.
В книгата „Двери на покаянието“, издадена на румънски език в Брашов през 1812 година, пише: „Пътят към небето се осъществява чрез снизхождане,както и пътят към ада се осъществява чрез превъзнасяне; и при все че небето е над главите ни, а адът - под нозете ни, за да достигнем до небето, е необходимо да се смирим и унижим, защото в Свещеното Писание пише:
Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат (Лук. 14:11).
Що се отнася до произхода на рая, той бил създаден от Бога едновременно със сътворението на първия човек, комуто и бил поверен, та човек да го обработва и владее.

Адът бил създаден от Бога за падналите ангели, които се превърнали в бесове още преди сътворението на човека, тоест в мига, в който Луцифер намислил да стане подобен на Бога (вж.: Ис. 14:14).

Едно нещо е раят, а съвсем друго - Царството Небесно.

Раят бил предназначен за човека преди грехопадението, в него пребивават и душите на праведните до последния Съд; нарича се още и лоно Авраамово (ср.: Лук. 16:22). А Царството Небесно е място, където се намира Божият Престол и славата на Пресвета Троица и където ще влязат душите на праведните след Страшния Съд; нарича се и вечно блаженство (ср.: Мат. 25:46).
----------------------------------
Беседа с отец Иоаникой (Балад)
Поучения на стареца Клеопа
----------------------------