Бог е любов :: ПЪТУВАНЕ КЪМ СТРАНАТА НА ГРЕХА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.11.2015 09:46 - ПЪТУВАНЕ КЪМ СТРАНАТА НА ГРЕХА

Автор: sourteardrop Категория: Изкуство

Прочетен: 468 Коментари: 0 Гласове:

Грехът външно може да изглежда прост факт,
каквато е пътната катастрофа или някое друго събитие.
За да стане обаче това факт, са го предшествали някои процеси.
Например, за да се извърши едно убийство, през човешкия ум са минали хиляди мисли и планове.
Докато човек стигне до извършване на убийство, умът му е станал цял генерален щаб.
И това се случва при извършването на всеки един отделен грях.
Във фабриката, наричана човешки ум, е имало цялостно изследване и цялостна военна операция, естествено без никой да го разбере.
А началото слага един обикновен помисъл... Нека продължим, впрочем, по пътя към страната на греха след атаката на този обикновен помисъл.
Когато мине през ума ни някаква обикновена мисъл или един обикновен образ, ние не носим вина за това, нито е трудно да ги преодолеем.
От мига обаче, в който ще отворим вратата пред тази мисъл и ще започнем да я обсъждаме в себе си, да обмисляме това съждение, оттогава то се настанява в нас и става господстващ помисъл.
Помисълът основно е пътуване към греха.
Нека да проследим за малко това пътуване, както бихме проследили хода и развитието на болестта в човешкото тяло. И както, за да стигне човек до болница, в организма му преди това вече са станали различни промени, така и за да стигнем до извършване на грях, преди това е имало голяма война с множество, както казахме, промени във фабриката, наричана човешки ум. И както раждането на едно дете се предхожда от цял един процес - от зачеването до многомесечната бременност, така и грехът се предхожда от много сложен механизъм: зачеването на помислите, бременността с греха и неговото раждане.
Свети Никодим Светогорец смята, че помисълът е началото, ядрото, коренът, около който пораства стволът, клоните и цялото дърво на греха.
Злото започва от първия помисъл и впоследствие се задълбочава. Когато хвърлим камък в кладенец, вълнението от падането му във водата образува в началото един малък кръг, после малкият кръг образува по-голям, той още по- голям, докато вълната стигне стените. Така става и с греха. Извършването му се предхожда от
поредица от механизми и процеси, където всеки един е следствие от предишните.
И така, можем да различим три етапа на пътуването към страната на греха:
а) нападение
б) съгласявай
в) плен
Как работи този механизъм?
Ето как: някой лукав помисъл (пустославие, сребролюбие, осъждане и т.н.) идва в ума на човека. Изкушението работи с фантазията. Представя случая колкото може по-привлекателен.
Така нападението става по- привлекателно и силно.
До този момент човекът не носи вина.
Това е първият етап, нападение, атака на врага или казано по-просто почукване на вратата.
Състоянието е естествено.
Невъзможно е да съществува човек, който да не е понесъл нападение.
Преподобни Ефрем Сириец казвал, че както в градината по естествен начин заедно с полезните растения пониква и троскота, или както островите са удряни от всичките им страни от вълните, така и човекът неизбежно ще бъде нападан от помислите.
Приложният етап започва от тук нататък.
Начало на борбата е нападението.
Ако човекът го отдалечи от ума си, без изобщо да му обръща внимание, тогава се избавя и спасява от отчайващите последствия.
Ако обаче влезе в разговор с лукавия помисъл, отваря вратата пред този помисъл, който до сега просто е чукал на вратата, става му приятел и тогава стига до съгласие за греха, което е вторият етап към извършването на греха.

Човекът днес е главен герой за самия себе си, затова в дълбините на душата си е грешен: осъжда, хули, блудства, прелюбодейства, извършва убийства и неизмерими престъпления и всичко, което може да си представи човешкия ум.

Нищо друго не остава след това, освен третият етап на греха, който е действие - извършва го човекът, чийто ум преди това е пленен от помисъла и вече не той го определя, а се определя от него.
Така помисълът, започнал с едно просто почукване на вратата, с нападение, минава през отворената врата, получава съгласието на човека, който накрая не може да го победи и завършва с грях на дело.
Това е пътуването към греха, което започва с един обикновен помисъл.
---------------------
йеромонах Венедикт