Прочетен: 506 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.11.2015 22:19
Презираният сега от теб
Св. Григорий Назиански…Изобщо казано, всичко по-висше отнасяй към Божеството и към Природата, превъзхождаща страданията и тялото, а всичко по-низше – към Този, Който е съставен, Който заради теб се понизи (Фил.2:7) и въплъти (Ин.1:14)…
Презираният сега от теб
е бил нещо свръх тебе.
Сега Той е човек, но било е време,
когато е бил несъставен.
Каквото е бил, същото е останал,
но е възприел и онова, което не е бил.
В начало (Ин.1:1) Той беше без причина,
защото каква причина може да има Бог?
След това обаче се роди
и за това имаше причина – твоето спасение,…
принизеният човек стана Бог,
като се съедини с Бога,
стана едно с Него и надделя най-висшето,
за да мога и аз да стана Бог, също толкова
колкото Той човек.
Роди се (Мат.1:16),
но беше се родил и преди (Пс.2:7…),
роди се от жена (срв.Гал.4:4),
но от дева (срв.Лук.1:34-35…)
Първото е човешко, второто – божеско.
Роди се без баща (Мат.1:20),
а затова и без майка (Пс.2:7) -
нещо, изпълнено с божественост.
Носен бе в майчина утроба,
но беше разпознат от пророка,
самият носен в утроба и проигра (Лк.1:41)
пред Словото, заради Което се роди.
Беше повит с пелени (Лк.2:7.12),
но възкръсвайки
отви от Себе Си пелените гробни (срв.Ин.20:6.7)
Беше положен в ясли,
но бе прославен от ангелите (Лк.2:13.14)
посочен от звездата (Мт.2:2.7.9-10)
и почетен с поклонението на влъхвите…
Спасяваше се в Египет с бягство (Мат.2:13.14),
но и всичко в Египет обърна в бягство (Изх.14:27).
За евреите нямаше ни изглед, нито величие (Ис.53:2),
ала за Давид бе прекрасен, с красота
превъзхождаща синовете човешки (Пс.44:3),
озарява с мълнии планините
и е по-светозарен от слънцето (Мат.17:2),
въвеждайки ни в тайнството на идното.
Беше кръстен (Мат.3:16,Лк.3:21) като човек,
но ни освободи от греха (Ин.1:29) като Бог;
кръсти се
не защото самият се нуждаеше от очистване,
а за да освети водите.
Беше изкушаван (Мат.4:1,Марк.1:13…) като човек,
но победи (Мат.4:11,Лк.4:13) като Бог
и повелява дръзновение като победил света (Ин.16:33).
Изпитваше глад,
но нахрани хиляди (Мат.14:20.21)
и Самият е хляб животворящ и небесен (Ин.6:41)
Изпитваше жажда (Ин.19:28),
но издигна глас: „който е жаден,
да дойде при Мене и да пие” (Ин.7:37)
и обеща от вярващите да бликнат извори (Ин.7:38).
Умори се (Ин.4:6),
но Самият е успокоение
за отрудените и обременените (Мат.11:28).
Над Него натежа сънят (Мат.8:24),
но беше лек върху морето (Мат.14:25…),
забраняваше на ветровете (Мат.8:26)
и извади потъващия Петър (Мат.14:31).
Плати данък,
но из утробата на рибата (Мат.17:24-27)
и се възцари над онези, дето събират данъка (Ин.18:37).
Наричат Го самарянин
и казват, че е обладан от бяс (Ин.8:48),
обаче спасява слизащия от Йерусалим
и натъкнал се на разбойници (Лк.10:30),
познат е от обладаните от бяс (Марк.1:24),
изгонва бесовете (Мт.8:16),
отпраща в бездната легиона духове (Марк.5:9.13)
и вижда „как падна от небето като светкавица” (Лк.10:18)
предводителят на бесовете.
Замерват Го с камъни,
но не Го достигат (Ин.10:31.39).
Моли се (Марк.1:35),
но и се вслушва в молитви (Мат.8:13).
Плаче (Ин.11:35),
но и спира плача (Лк.7:13).
Пита къде е положен Лазар (Ин.11:34) -
нали беше човек, но и възкресява Лазар (Ин.11:43-44),
защото беше Бог.
Продават Го и то твърде евтино -
за тридесет сребърника (Мат.26:15),
но Самият изкупува света – за висока цена,
със собствената Си кръв (1 Кор.6:20).
Като овца беше воден на заколение (Ис.53:7),
но е Пастир на Израил (Пс.79:2),
а сега и на цялата земя (Ин.10:11.16).
Беше безгласен като агне (Ис.53:7),
но е Слово (Ин.1:1),
възвестявано с гласа на викащия в пустинята (Ин.1:23).
Изпита нашата немощ (Ис.53:4) и бе изпоранен (Ис.53:5),
но „цери всяка болест и всяка немощ” (Мат.9:35).
Издигат Го „на дървото” (1 Петр.2:24)
и Го разпват (Марк.15:24)
но ни възстановява чрез „дървото на живота” (Бит.2:9…),
спасява разпнатия заедно с Него разбойник (Лк.23:43)
и омрачава всичко видимо (Мат.27:45).
Отпива оцет (Мат.27:48), дава Му се жлъчка (Мат.27:34),
но кой е Той? -
Който превръща водата във вино (Ин.2:7-9),
Който премахва горчивия вкус (Изх.15:23-25),
Който е „сладост и цял е желание” (Песн.5:16).
Предава душа (Ин.10:17),
но има власт пак да я приеме (Ин.10:18),
завесата се раздира (Мат.27:51),
защото вишнето се открива,
скалите се разпукват (Мат.27:51),
мъртви възкръсват (Ин.27:52).
Умира (Мат.27:50…),
но „оживотворява” (Ин.5:21)
и със смъртта Си срази смъртта (2 Тим.1:10).
Погребват Го (Мат.27:60),
но възкръсва (Мат.28:6…).
Низхожда в ада (Еф.4:9),
но възнася душите (Еф.4:8),
въздига се на небесата (Марк.16:19),
и ще дойде отново,
за да съди живите и мъртвите (2 Тим.4:1)…
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие