В този неделен ден в храмовете се чете евангелската притча за богаташа и Лазар (Лк. 16:19-31). Христос я разказва сякаш отговаряйки на сребролюбивите фарисеи, които се надсмели над Неговото твърдение, че по-важно е да правиш милостиня и да проявяваш снизхождение към ближните, отколкото формално да следваш буквата на закона (Лк. 16:14).

В Евангелието нееднократно се споменава, че йерусалимската аристокрация и представителите на римската власт се надсмивали и подигравали над Христос. Почти всички тези епизоди се отнасят към последните дни от Неговия земен живот: подигравката на разгневения Ирод, който с нетърпение очаквал от Христос чудо (Лк. 23:11), издевателството на римските воини в двореца на Пилат, жестоките насмешки на простолюдието и юдейските старейшини при Кръста: „Други спаси, нека спаси и Себе Си” (Лк. 23:35). Така се проявило разочарованието на хората, Чието идване в света на те не разбрали, свързвайки с Него своите надежди само с земно процъфтяване.

Насмешки по адрес на Христос се раздавали и преди. Да си припомним как при смъртния одър на дъщерята на Иаир невярващите в безсмъртието на човешката душа се смеели над Неговите думи за възкресението на умрялата (вж. Лк. 8:53).

Смеят се над словото Божие и днес. Дехуманизацията на културата, възпяването на алчността, безпринципността, манипулирането на хората, култът към индивидуализма и нарцисизма, отсъствието на съпреживяване и емпатия – всички тези опасни тенденции се натрапват на съвременния човек и на цялото общество. Тренд, както сега говорят, а по-просто казано, основна тенденция става безверието и неприемането на евангелската любов към ближния. Христос казва: „Не можете да служите на Бога и мамона” (Лк. 16:13), а светът цинично отговаря: „Стани милионер! Бъди не Христов, а слуга на мамона”. Спасителят призовават: „Вземи кръста си Ме последвай” (Мат. 16: 24), светът пък учи: „Вземете от живота всичко”.

В книгата Премъдрост Соломонова ние намираме осъждане на този лъжовен възглед за живота: „Които умуват криво, думаха в себе си: Животът ни е като кога сянка премине, и няма за нас връщане от смъртта: положен е печат и никой се не връща. Затова нека се наслаждаваме от сегашните блага и да бързаме да се ползуваме от тоя свят като от младостта... Силата ни да бъде закон на правдата, защото безсилието се оказва безполезно” (Прем. 2:1, 5–6, 11).

Такава нагласа била характерна за мнозина съвременници на Спасителя. Прозвучавалото от устата на Христос осъждане на алчността и призив да благотворят на нуждаещите се предизвикали у тях саркастична насмешка.

За нас е особено важно да чуем отговора на Христос на тези насмешки, доколкото не само свидетелите на Неговия земен живот, но и много живеещи в XXI век хора виждат в благотворителността само формалност, мъртва буква на закона или повод за тщеславие.

В притчата за богаташа и Лазар Христос говори за посмъртната участ на човека. Незлобливият Лазар, бидейки болен, всеки ден бил на прага на смъртта, с това се показва безсилието на човешката природа пред последствията от грехопадението на Адам. Богаташът, напротив, бил увлечен от своя успех, ежедневно се наслаждавал на разгулен живот, удовлетворявайки всички свои похоти и страсти. Презирайки безсилието, той не обръщал внимание на нуждаещия се човек, лежащ пред вратата му.

След смъртта пък той усеща върху себе си действието на неумолимия закон на възмездието. Достъпът към благата на временния живот бил затворен за него и той се опърлил от огъня на страстите, изискващи непрестанно засищане. Още приживе неговото сърце било обладано от адското състояние на самолюбие и гордост.

Изпитвайки вътрешни терзания, богаташът желае да получи облекчение отвън. Той вижда Лазар, който пребивава в място за покой на ветхозаветните праведници, и моли Авраам: „Смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък” (Лк. 16:23-24).

Богаташът никак не се смущава, че това ще причини на Лазар болка. През целия си живот той е използвал околните за своите користни цели, възползвал се от хората, без да обръща внимание на техните страдания. Смъртта поставя предел на възможностите да измени вектора на нравственото развитие и сега той вече не е способен за духовно прераждане, съединяващо с Бога. Ето защо е така важно именно приживе да се научим на съпреживяване, милосърдие, да виждаме своята неправда и на други евангелски добродетели.

Притчата за богаташа и Лазар ни призовава да бързаме да вършим добро, да използваме всяка възможност за преобразяване на своята душа, придобиване на любов към ближния. Не богатството е преградило пътя на богаташа към Бога, а равнодушието, нежеланието да използва това, което е дал Господ за облекчаване живота на другите хора.

Да не пренебрегваме делото на нашето спасение! Да проявим отзивчивост и любов към ближния, снизходителност към заобикалящите ни хора, помнейки думите на Христос: „Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях” (Лк. 6:31). Редом с нас винаги има хора, които изпитват нужда от нашата любов и поддръжка, от нашето участие, състрадание, прошка. Нека бъдем милосърдни към тях, както Господ е милосърден към нас.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев