Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2015 02:10 - Св. благоверен княз Александър Невски (Алексий) 1220 - 1263 година
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 681 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 30.08.2015 03:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Тропар

Пречестна клонка от благочестив корен си бил, блажени Александре; 
Христос те яви като Божествено съкровище за руската земя, 
нов преславен и богоприятен чудотворец; 
днес събрали се с вяра и любов, с псалми и песнопения, радвайки се, славим Господа. 
Него моли да спаси този град, държавата на твоите сродници да бъде богоугодна 
и да се спасят всички православни християни.

imageimage

Основният празник на св. Александър Невски е на 23 ноември.

На 30 август 1724 г. руският император Петър Първи тържествено пренася мощите на Св. Александър Невски в новата руска столица Петербург и така се установява вторият празник - 30 август, пренасяне на светите му мощи. В същия ден Руската църква празнува намирането на мощите на светия благоверен княз Даниил Александрович Московски (през 1652 г.), които почиват в Московския Данилов манастир. Паметта на княза се чества на 4 март, в деня на преставянето му (Св. Димитрий Ростовски).

През 1924 г. на 30 август е осветен 
храм-паметникът "Св. Александър Невски" в София, който след възстановяването на патриаршията ни през 1953 г. е избран и за патриаршеска катедрала.

По-долу:

 

 

Кратко животоописание

imageСв. Александър Невски е роденпрез 1220 година. Живял по времето, когато руските земи били под татарско владичество. Св. Александър бил княз на Новгородската област. По време на неговото управление шведският крал с многобройна войска се отправил на поход срещу Новгород. Княз Александър поел защитата на града си, като възложил всичките си надежди за победа на Бога. Двете армии се срещнали при р. Нева. Новгородският княз с Божия помощ удържал славна победа, за която бил наречен "Невски".

По-късно св. Александър бил утвърден от татарския хан за велик княз Владимирски, Киевски и Новгородски. Тогава той станал единствен защитник на православната вяра и народа против татарите. Но св. княз действал не с меч, а с мъдрост и търпение. Св. Александър управлявал десет години и за това време направил много добри дела за вярата, Църквата и народа. Св. Александър Невски предал Богу дух на 14 ноември 1263 годинана 44-годишна възраст. Бил погребан в съборната църква в манастира "Рождество Богородично", близо до гр. Владимир. На гроба му ставали множество чудеса. При император Петър Велики мощите на св. Александър били тържествено пренесени в Петербург и положени в построената в негова памет Александро-Невска лавра.

При посещението в Москва църковната делегация, водена от Българския патриарх Максим, получи безценен дар ­ частица от мощите на св. княз Александър Невски. Великият руски княз се прославил като смел защитник на православната вяра и своя народ от нашествията на татарите. В края на живота си пожелал да приеме монашество. Мощите му се съхраняват в Александро-Невската лавра, където извършват много чудеса. На 18 октомври1998 година, след св. Литургия, с тържествено литийно шествие от Синодалната палата, богато украсената ракла с частицата от мощите на светеца бе пренесена и положена за поклонение в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".
image

 

 

Житие на св. Александър Невски

В ХІІІ в. Бог изпратил на Русия тежко бедствие. Татарите, под водителството на хан Батий, минали по цялата руска земя, опожарявали и ограбвали градове и села, взимали в плен хиляди мъже, жени и деца и разорили цялата земя до самия Новгород. От това нещастие на Русия се възползвали съседните враждебни народи шведи, немци и литовци. Те възобновили своите нападения от всички страни. Руските князе упорито защитавали своята родина. Един от тях бил и Александър, вторият син на великия княз Ярослав ІІ. Александър бил благочестив, свято изпълнявал своя дълг, заслужил любовта на народа и Бог винаги му помагал.

Като опустошили Русия, татарите заели степите покрай реките Днепър, Волга и Урал до Черно и Каспийско море. Там хан Батий основал своето царство, наречено “Златна орда”, и недалеч от устията на Волга построил гр. Сарай. Руските князе станали негови васали и при възцаряването си трябвало да пътуват до столицата на хана, за да получат от него право на князуване. Народът бил обложен с данък, за чието събиране ханът всяка година пращал особени чиновници. За Владимирски велик княз Батий утвърдил Ярослав ІІ, а син му Александър останал да управлява Новгородската област, която още била свободна от татарите.

Шведският крал предприел поход срещу Новгород. Той събрал грамадна войска и на ладии по река Нева се отправил към столицата на Александър. Новгородци били обхванати от ужас. Те никак не се надявали да отблъснат силния враг със своята малка войска. Но княз Александър възложил упованието си на Бога и на справедливостта на своето дело. Той се помолил в храма “Св. София”, взел благословение от епископа и бодро казал на дружината си: “Ние сме малко, а врагът е силен. Но не в силата е Бог, а в правдата!” И като се срещнал със силния неприятел на бреговете на р. Нева, Александър с Божия помощ удържал славна победа, за която бил наречен “Невски”. Такива бляскави победи той неведнъж удържал и над немци, и над литовци, които често нахлували в Русия. Когато баща му Ярослав починал, ханът утвърдил Александър за велик княз Владимирски, Киевски и Новгородски.

С възшествието на Александра на Владимировския великокняжевски трон се умножили и неговите грижи и трудове. Сега той станал единствен защитник на православната вяра и народ против татарите. Но Александър трябвало да действа не с меч, а с мъдрост и търпение. Той е знаел, че не разполага със сили да се противопостави на многочислените татарски орди и че всяка съпротива ще доведе само до по-голямо разорение на народа, каквото неведнъж ставало, когато някои князе в неразумието си не искали да изпълняват повелите на татарския хан. Единадесет години Александър бил велик княз. През това време той успял да направи много добри неща за вярата, църквата и народа. Чрез своето ходатайство той освободил от татарски данък духовниците като служители Божии; получил от хана позволение да постави православен епископ в самата столица на татарското царство и заставил татарите да уважават християнската вяра.

Като покорили Русия, татарите оставили руските князе да управляват своите княжества. За себе си те искали само редовно да им се събира определената дан, но при събирането на тая дан народът често оказвал съпротива. На много места се стигало до метежи, които татарите жестоко потушавали. Така, през последната година от князуването на Александър градовете Владимир, Суздал и Ростов въстанали и избили своите притеснители. В Ярослав и Устюк избухнали големи бунтове. И в Ордата вече се готвело грамадно опълчение, за да накаже въстаналите. Великият княз Александър сам заминал за Ордата, като се решил или да умре за отечеството, или да го спаси. Бог благословил с успех последното дело на св. Александър. Руската земя била спасена от ново нашествие на татарите.

image

На връщане от Ордата Александър заболял в едно Нижегородско село. Почувствал близката смърт, той свикал князете, придружаващите го боляри и простите хора, направил последни разпоредби, благословил всички присъстващи, простил им всичко, като поискал и от тях прошка за всичко. След това се изповядал, причастил се със светите Тайни и предал Богу дух на 14 ноември 1263 г. Тогава той бил на 44-годишна възраст. Всички го горко оплакали. Погребан бил в съборната църква в манастира “Рождество Богородично”, близо до гр. Владимир. Из цяла Русия се разнесла славата на неговите чудеса. При гроба на св. княз Александър мнозина болки получавали изцеление. При император Петър Велики мощите на св. Александър били пренесени с голямо тържество в новооснования Петербург и положен в построената в негова памет Александро-Невска лавра.

Православната църква празнува паметта на св. Александър Невски на 23 ноември, а пренасянето на светите му мощи от Владимир в Петербург – на 30 август.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

image 

 

Житие на светия благоверен княз Александър Невски
      (1) Сведенията за живота на благоверния княз Александър Ярославич са почерпани от неговите жития и от летописите. До нас са достигнали пет жития, от които първото, кратко, е от негов съвременник, а последното, най-подробното, е от ХV в., създадено на основата на по-старите образци.

(2) Переяславъл  - по онова време главен град на Переяславско-Залеското княжество.

 

Светият благоверен княз Александър Ярославич (1) се родил на 30 май 1219 г. в град Переяславъл (2). Детските му години преминали под грижите на неговите благочестиви и любящи родители - великия княз Ярослав Всеволодович и благоверната света княгиня Теодосия. За Александър знаменитият му баща бил образец за подражание, истински страдалец за руската земя, който положил душата си за нея. Младежът обаче не останал дълго под родителската стряха и грижи. Много рано се наложило да встъпи самостоятелно в житейското поприще.

След оттеглянето на баща му от Велики Новгород и неочакваната смърт на по-големия му брат младият княз трябвало да поеме ръководството на непокорните новгородци, които спечелил с ум, такт и мъдро управление. Редките му душевни качества привличали хората към него, а необикновената му телесна хубост поразявала всеки. В Новгород младият княз се сблъскал не само с трудните условия на живот. В годините на младостта му Господ изпратил голямо изпитание на цялата Руска земя. През 1223 г. от юг се появил страшен, неизвестен никому дотогава завоевател - татарите. След разгрома на южноруските князе при река Калка татарите се оттеглили, сякаш удовлетворени от тази победа, но 14 години по-късно се появили отново в руските предели, без да срещнат почти никаква съпротива. Предводителят им Батий опустошавал с ордите си едно след друго руските княжества.

      * "Схизматиците" , тоест разколниците. Така латинците наричали православните, защото в Русия не признавали властта на папата и новите догмати на Римската църква.
 

С това нашествие започнал тежък период в руската история. Татарите заели степите покрай реките Днепър, Волга и Урал до Черно и Каспийско море. Там хан Батий основал своето царство, наречено "Златна орда" и близо до устието на Волга построил град Сарай. Руските князе станали негови васали и при възцаряването си трябвало да пътуват до столицата на хана, за да получат право да управляват. Народът бил обложен с данък, който всяка година събирали специални чиновници. За Владимирски велик княз Батий утвърдил Ярослав II, а синът му Александър останал да управлява Новгородска област, която още била независима. Докато татарите застрашавали североизтока, северозападните руски градове Велики Новгород и Псков били заплашени от не по-малко опасен враг - шведите, немците и литовците. Под въпрос била не само политическата им самостоятелност и принадлежността им към руската земя, съществувала опасност да загубят православната си вяра. Западният враг дръзко посягал на тази вековна руска светиня, която не погазил даже езическият завоевател. Папата отдавна отправял призиви за борба със "схизматиците"*, за необходимостта със силата на меча да ги подчинят на католическата църква, а татарският погром предоставял благоприятна възможност. В лицето на благоверния княз Александър Ярославич обаче Господ поставил такъв могъщ и непобедим защитник на православието, против когото католиците не могли да сторят нищо.

Четири години след нашествието на Батий започнала упорита борба със западния враг, която не пресекнала през целия живот на свети Александър. Първи шведите предприели нападения, които било неочаквани за новгородците и ги заварили неподготвени. Княз Александър не се уплашил от дръзкото предизвикателство. Той търсел защита и помощ преди всичко от Бога. В новгородския храм на света София, Божията Премъдрост, с пламенна молитва и сълзи се обърнал към Господа, като Го молел да разреши спора му с гордия враг и да не предава Своето достояние в ръцете на нечестивците. Взел благословение от новгородския владика Серапион, заповядал на приближените си да раздадат милостиня на нищите и да изпросят молитвите им и излязъл при смутената си малобройна дружина. "Не в силата е Бог, а в правдата!" - с тези думи той ободрил за предстоящия подвиг своите другари. А в това време на ладии по река Нева многочислен враг се приближавал към столицата му.

imageЗа да укрепи защитниците на православната вяра, Господ им дарувал чудно видение. Един благочестив воин на име Пелгусий, който стоял на нощна стража, при изгрев слънце чул откъм реката шум на приближаваща се лодка. Помислил, че иде врагът и удвоил бдителността си. Гребците били обгърнати сякаш в мъгла, която скривала лицата им. Виждали се само двама витязи, които стоели изправени в лодката. Светлите им лица и одежди се сторили познати на Пелгусий. Изведнъж по-старият се обърнал към по-младия и му казал: "Брате Глебе, заповядай да гребат по-бързо, та скоро да се притечем на помощ на сродника ни Александър Ярославич." Двамата били преподобните мъченици Борис и Глеб, които благоверният княз молитвено призовавал. Пелгусий побързал да му разкаже за видението. Ободрен, още същия ден (15 юли, когато се празнува паметта на просветителя на Русия - благоверния княз Владимир) той нападнал врага. Шведите останали изненадани, не предполагали, че противникът е наблизо, а и не знаели броя и силите му. Битката започнала сутринта и завършила по здрач. Дружината на княза показала чудеса от храброст и изумила враговете си. Но не единствено с тяхната храброст била извоювана славната победа, след която Александър бил наречен Невски. Наред с чудното видение, което укрепило руските воини, Господ им пратил помощ и по време на битката. На другия ден те останали учудени от множеството неприятелски трупове от другата страна на Ижора, в едно почти непроходимо място, където по време на сражението не бил стъпвал никой от тях - Божии Ангели невидимо помагали на шепата защитници на светата вяра. Като въздал благодарение на Господа за чудесната Му помощ и удържаната победа, благоверният княз се завърнал в Новгород с голяма слава.

      * Ливония  - сега Прибалтика - немците се появили там през втората половина на ХII в. През 1201 г. те построили град Рига, столицата на Ливония, а на следващата година бил основан духовно-рицарски (полумонашески-полувоенен) Орден, който си поставил за цел не само да завоюва Ливония, но със силата на оръжието да обърне местното население към католицизма. През 1237 г. Орденът на мечоносците се обединил с друг подобен - Тевтонския орден, който вече бил утвърдил господството си по долното течение на река Висла.
 

За да заздрави мира в Северозападна Русия и да предотврати опасността от нови нападения и за да даде урок на врага, свети Александър Невски навлязъл в техните владения. Немците не очаквали толкова скорошно нападение и не успели да окажат съпротива - Ливония* била превзета от руските войски. По обратния път към Псков князът спрял на брега на Чудското езеро и тук на 5 април 1242 г. станала прочутата битка с немските рицари, известна в историята като Леденото поражение. Многобройната рицарска войска била уверена в победата. Свети Александър не се смутил от първия неуспех в сблъсъка с рицарите. Разположил войските си по леда на Чудското езеро около един остров, наречен Гарванов камък, на река Узмен, и започнал да се готви за решителна битка, макар отрядите му да били малобройни в сравнение с рицарската войска.

Рицарите първи започнали сражението с намерение да смажат руските войски с численото си превъзходство, но се натъкнали на такъв мъжествен отпор, че били поразени. Вместо очакваната суматоха или дори бягство на противника, те с ужас видели как редиците на руските воини се стягат и сякаш образуват жива стена. Те се смутили и спрели настъплението. Княз Александър забелязал това, направил обходна маневра и ги нападнал от страна, от която изобщо не очаквали. Започнала ужасна сеч. Много рицари били взети в плен, още повече загинали и от многобройната войска не останало почти нищо.

Докато в Русия тържествували от победата, вестта за разгрома се разнесла бързо в Ливония и хвърлила всички в ужас. Немците очаквали княз Александър да се появи с полковете си и не се надявали със собствени сили да защитят Рига, своята нова столица. Магистърът на немския орден побързал да изпрати посланици при датския крал за помощ.

Но княз Александър не желаел завоевания. След като освободил Новгород и Псков, той се оттеглил в Переяславъл. Щом научили за заминаването му, немските пратеници побързали да отидат в Новгород, като молели за мир и размяна на пленници. Така завършила борбата с шведите и немците.

За руския народ победите при Нева и Чудското езеро имали огромно значение. Сам Бог отсъдил вековния спор, оградил руската земя от козните на латинците, сложил предел на разпространението на немското господство. С мощната ръка на Своя угодник, благоверния княз Александър, ги предупредил да не нахлуват в чужди земи и да не посягат на светата православна вяра.

След като силните западни врагове били победени, свети Александър започнал борба с нов, не така опасен, но много по-свиреп враг - литовците, от чиито опустошителни набези страдала югозападната граница на новгородските и псковските владения и съумял да се справи с тях така, че те започнали да се боят от името му. Така доблестно пазел повереното му княжество благоверният Александър Ярославич. С изумителната си храброст и воински талант той не само защитил древноруските северозападни области, но и доказал на западния враг, че макар сразена от татарите, Русия е в състояние да защити своята вяра и независимост.

      * Ярослав Всеволодович бил наклеветен пред хана от недоброжелатели и татарите го отровили.
 

През 1246 г. в ордата умрял мъченически бащата на Александър, великият Владимирски княз Ярослав Всеволодович*. Татарите разполагали с върховната власт и правото да раздават княжеските престоли и за да получи властта от хана, всеки княз трябвало да го посети лично. Хан Батий поискал да види княза, за когото тъй много се говорело. Не било възможно да се престъпи заповедта на страшния властелин и свети Александър заедно с брат си Андрей се отправили на далечен път.

На времето баща им бил приет там с почести, което му струвало много унижения и скърби. Руските князе били заставяни да преминават през очистителен огън, да се покланят на храсти, на сенки на умрели ханове и така нататък. Не всички се съгласявали да изпълняват тези унизителни за християнина изисквания и за непокорството плащали с живота си. В същото време примерът на баща им показал, че и послушанието, изпълнението на ханските желания не винаги помага. При първото си посещение в Ордата Ярослав Всевлодович бил приет с почести, но когато дошъл за втори път, татарите го отровили. Свети княз Александър Невски решил да не изпълнява езическите обреди, дори това да му струва живота. Напътствуван със светите Дарове и благословията на архиепископа, той заминал за Ордата.

Преди да се представи на хана, му заповядали да извърши обичайните за татарите обреди, но той отказал. Спокойният и твърд отказ поразил придворните. Но още повече се учудили, когато вместо обичайното в този случай разпореждане: "смърт за непослушание", Батий наредил да не го принуждават повече, а по-скоро да го доведат при него.

- Царю - обърнал се към хана благоверният княз, - на тебе се покланям, защото Бог те е почел с царство, но на твар не ще се поклоня. Служа на Единия Бог, Него почитам и на Него се покланям.

Батий дълго се любувал на прекрасното му мъжествено лице и накрая се обърнал към придворните си:

- Вярно са ми казвали: няма княз, равен на него.

След като се поклонили на своя пряк властелин - хана на Ордата, руските князе трябвало да отдадат почести и на върховния владетел на монголите в далечната му столица. Едва през 1250 г. Александър Ярославич и брат му Андрей се завърнали в Русия. Ханът дал на Андрей великокняжеския престол, а на Александър оставил Киев и Новгород.

Уморен от трудното пътешествие и от преживяното в Ордата, свети Александър се разболял тежко. Храмовете от сутрин до вечер били пълни с народ, който се молел за оздравяването му. И Господ не отхвърлил народната молба - любимецът им оздравял.

Андрей Ярославич, който получил великокняжеската власт, не притежавал нито предпазливостта, нито държавническата мъдрост на по-големия си брат. Не се занимавал много с управлението, отдавал се повече на развлечения и не могъл да се споразумее с татарите. Приемникът на Батий - Сартак, решил да го накаже и изпратил срещу него пълчищата си начело с Неврюй. Щом научил това, Андрей избягал от Владимир отначало в Новгород, а после, след като там отказали да го приемат - в Швеция.

За да избави родината от татарско опустошение, Александър Ярославич посетил Ордата и не само успял да укроти гнева на хана и да спре започналото в Русия кръвопролитие, но получил и великокняжеската власт. Оттогава започнало подвижническото му служение на родината, в което отдал силите си, за да облекчи тежестта на татарското иго. Както отбелязва негов съвременник, той се грижел за народа като баща и благодарение на тези грижи във великото княжество постепенно се връщали спокойствието и редът. Свети Александър управлявал единадесет години на великокняжеския престол във Владимир. И през това време се грижел за вярата, църквата и народа. Сполучил да освободи от татарски данък духовниците като Божии служители. Ханът дори му дал позволение да устрои руска епархия и да постави православен епископ в самата столица на татарското ханство. Свети Александър заставил татарите да уважават християнската вяра.

Когато покорили Русия, те оставили руските князе да управляват своите княжества. Искали обаче редовно да се събира определеният данък, но народът често оказвал съпротива на татарските бирници. На много места се стигало до метежи, които татарите жестоко потушавали. Така, през последната година от управлението на княз Александър градовете Владимир, Суздал и Ростов въстанали и избили своите притеснители. В Ярославъл и Устюк избухнали големи бунтове. Татарите започнали да събират опълчение, за да накажат непокорните. Тогава великият княз Александър заминал сам за Ордата, решен или да умре за отечеството, или да го спаси. Бог благословил с успех последното му дело. Ханът не само простил на русите за избитите татарски бирници, но по ходатайството на княза им дал нова милост - освободил ги от тежкото задължение да служат в татарските полкове.

Свети Александър побързал да се завърне в родината с радостната вест, но уморен от пътя и преживените тревоги се разболял тежко в нижегородското село Городец. Предчувствувайки близката си смърт, пожелал да приеме монашески постриг. Като се причастил със Светите Тайни и се простил с всички, благоверният княз монах тихо преминал във вечните обители и предал чистата си душа на Господа, на Когото служил тъй пламенно през земния си живот. Това станало на 14 ноември 1263 г. Непобедим в битките, той изнемогнал под бремето на велико-княжеския венец, който в онова тежко за Русия време бил наистина трънен и изисквал непрестанно напрежение на силите, а в замяна му създавал само огорчения и тревоги.

Във Владимир научили за блажената му кончина, преди да пристигнат вестителите от Городец. Господ открил това по чуден начин на тогавашния Владимирски светител, всеруския митрополит Кирил.

Владиката възнасял заедно с клира пламенни молитви за светата Рус и за нейния велик княз, когато се удостоил с чудно видение: съзрял как Божии ангели възнасят на небето блажената душа на благоверния княз Александър. Поразен, светителят останал безмълвен, после излязъл на амвона и съобщил на молещите се горестната вест: "Братя, знайте, че залезе слънцето на Руската земя." Народът го слушал с недоумение. Светителят помълчал малко и добавил: "Днес се престави благоверният велик княз Александър Ярославич." Храмът се огласил от вопли на отчаяние и скръб.

На 23 ноември в съборния храм на Владимир митрополитът и свещенството тържествено извършили обреда на погребението. Господ изпратил утешение на оплакващите кончината на княза.

Когато икономът на митрополит Кирил опитал да разтвори пръстите на покойника, за да сложи в ръката му "прощалната грамота" (разрешителната молитва), князът като жив протегнал ръка, взел свитъка и отново сключил ръце на гърдите си. Благоговеен ужас обзел присъствуващите. Ковчегът с тялото му бил положен в манастирския храм "Рождество на Пресвета Богородица". За великото му служение говори прекрасно неговият съвременник и биограф: "Той много се потруди за руската земя, за Новгород, за Псков и отдаде живота си за великото княжество и православната вяра."

Небесният застъпник на руската държава, който приживе се отличавал с великото си милосърдие и помагал на всеки беден и страдащ, и след кончината си не престанал да излива милостта си върху всички нуждаещи се, които молитвено го призовавали на помощ. При ковчега със светите му мощи болните получавали изцеление, скърбящите и обидените - благодатно утешение и помощ. Не всички чудеса били записани, но и онази незначителна част, описана от древните биографи, показва ясно какъв изобилен извор на изцеления и чудеса станали светите му мощи, какъв скъпоценен съсъд на Божията милост придобила светата Рус в своя небесен покровител. При император Петър Велики мощите на свети Александър Невски били пренесени най-тържествено от Владимир в новооснования Санкт Петербург и положени в построената в негова чест и памет Александро-Невска лавра.

Православната църква празнува паметта му на 23 ноември, а пренасянето на светите му мощи на 30 август.

И днес благоверният княз пази своето отечество и чува ония, които с вяра призовават святото му име, излива милостта си и се застъпва пред престола на прославящия Своите светии Бог Вседържител, на Когото чест и слава во веки веков. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

image

Св. Александър Невски - воин Христов

imageХристияните трябва да носят мир, да се стремят към мир в отношенията си с ближните във всички случаи, освен когато трябва да отстояват вярата си. Тук компромиси и съглашателство не бива да се допускат. Не бива да се примиряваме с това, което спъва нашето спасение, не бива да се примиряваме със страстите, които ни владеят. Тук трябва да употребим меч, с който да разсечем връзките, приковаващи ни към тлението. Трябва да водим борба, вътрешна борба с всичко, което ни отдалечава от Христа.

"С вяра победиха царства,  вършиха правда, …от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, oбърнаха в бяг чужди пълчища" (Евр. 11:33,34).

Братя и сестри!

Всеки християнин е призван да бъде воин Христов: да воюва с поднебесните духове на злобата, да отблъсква с щита на вярата нажежените стрели на лукавия, да проправя с духовния меч пътя към спасението (Еф.6:12,16,17). Но на мнозина воини Христови се налагало да защитават вярата не само с духовен меч. Един от тях е днес чествания защитник не само на отечеството си, но и на Православието – светият благоверен княз Александър Невски. Той  от оная категория светци, за която пише св. ап. Павел: "С вяра победиха царства, вършиха правда,… бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища" (Евр.11:33,34). От тази именно вяра св. Александър Невски черпел сили, мъдрост и мъжество.

 

imageТой живял през ХІІІ век. По онова смутно време руският народ е трябвало да води отбранителни войни срещу нашественици от Запад и от Изток и срещу враговете на православната вяра. Шведският крал бил достигнал до устието на река Нева и поставил ултиматум на княз Александър да се предаде. Тогава младият княз, който бил едва двадесетгодишен, като възлагал всичката си надежда на Бога, потърсил Божията всесилна помощ. След молебен в Новгородския Софийски събор той се опълчил срещу далеч превъзхождащия го по численост и въоръженост неприятел. На дръзката и надменна закана на шведите св. Александър отговорил:"Не в силата е Бог, а в правдата". При река Нева с Божия помощ св. Александър нанесъл решително поражение на шведите и ги прогонил от пределите на руската земя. Тази славна победа му спечелила прозвището Невски. Все така успешно, с небесна закрила, той не веднъж прогонвал немци и литовци, чиято цел била не само завоевателна, но и прозелитична – да наложат на православния руски народ католицизма. Като не успели със силата на оръжието да постигнат това, западните съседи прибягнали до друг начин: от Рим бил изпратен специален пратеник да убеди св. Александър да признае Римската църква. На този натиск светият княз достойно отговорил:"Ние знаем истинското учение на Църквата, а вашето не приемаме!"

 

Към края на живота си благочестивият княз приел монашеска схима с името Алексий, причастил се със светите Христови тайни и на 23 ноември 1263 г. блажено се представил в Господа на 44 годишна възраст. Бил погребан в манастира "Рождество Богородично" край град Владимир. При гроба му започнали да стават чудеса. Мнозина болни получили изцеление. При император Петър Велики мощите на св.княз Александър Невски били пренесени в Санкт Петербург и положени в построената в негова чест Александро-Невска лавра.

 

Но защо българската патриаршеска катедрала и най-величествен наш храм носи неговото име? – Св. Александър Невски е бил небесен покровител на Царя-Освободител Александър Николаевич, негов вдъхновител и помощник, особено по време на Руско-турската освободителна война.

 

В светата литургия по време на Великия вход ние, духовниците отправяме възглас към Бога да помене в Своето царство блаженопочиналия Цар-Освободител и "всички войни, паднали на бойното поле за вярата и освобождението на нашето отечество". Заедно с това Църквата не престава всеки ден да се моли за "мира в целия свят".

 

Бог е сътворил хората да живеят в мир помежду си. Но вследствие на греха бил нарушен първо мирът с Бога, довел до нарушаване на мира със себе си и хората. Който не живее в мир с Бога, своя Творец, много лесно може да наруши мира със себе си и с хората.

 

Християните трябва да носят мир, да се стремят към мир в отношенията си с ближните във всички случаи, освен когато трябва да отстояват вярата си. Тук компромиси и съглашателство не бива да се допускат. Не бива да се примиряваме с това, което спъва нашето спасение, не бива да се примиряваме със страстите, които ни владеят. Тук трябва да употребим меч, с който да разсечем връзките, приковаващи ни към тлението. Трябва да водим борба, вътрешна борба с всичко, което ни отдалечава от Христа. Нека в тази си борба просим молитвеното застъпничество и на чествания днес св. благоверен княз Александър Невски и да се стремим да живеем в мир с Бога, със себе си и с ближните. Амин.

Свещ. Йоан Карамихалев 
image

 




Гласувай:
2
0



1. sourteardrop - МОЛИТВА
30.08.2015 02:37
Св. благоверен княз Александър Невски (Алексий)

Бърз помощниче на всички, които усърдно прибягват към тебе и топъл наш застъпниче пред Господа, свети благоверни, велики княже Александpе! Погледни милостиво към нас недостойните, станали непотребни поради многото ни беззакония, които сега се стичаме към раката с твоите мощи, и от дълбината на душите си зовем: ти си бил през живота си ревнител и защитник на православната вяра – с топлите си молитви към Бога утвърди непоколебимо в нея и нас. Възложеното ти велико слyжение си преминал старателно - настави и нас, с твоя помощ да пребиваваме в това, в което сме призвани. Като си победил полковете на неприятеля и си ги прогонил от пределите на Русия, повали и всички въставащи срещу нас видими и невидими врагове. Като си оставил тленния венец на земното царство, си избрал безмълвно житие и сега праведно си увенчан с нетленни венци и царуваш на небесата, изходатайствай и за нас, смирено те молим, тих и безметежен живот, и ни yстpой неотклонен път към вечното Царство Божие. Като предстоиш с всички светии пред Божия престол, моли се за всички православни християни - да ни запази Господ Бог със Своята благодат в света здрави, дълголетни и във всяко благополучие много години, та винаги да славим и благославяме Бога, прославян в Троица – Отец, Син и Свети Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.

източник - http://bg-patriarshia/news.php?id=149472
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 3715651
Постинги: 5186
Коментари: 2778
Гласове: 1156
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31