Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2015 21:33 - ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ 13-ТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 430 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Митрополит Климент (Капалин) image

Притчата е неголяма назидателна история с дълбок смисъл. Христос често, обръщайки се към хората, говорел с притчи. Чрез прости образи и разбираеми за околните примери Той разкривал истините на човешкото битие и тайните на Божието домостроителство за човешкото спасение. Свети Йоан Златоуст казва, че Христос чрез притчи обличал „истината в жив образ”, за да „я запечата по-дълбоко в паметта”.

Така, в притчата за блудния син, разпилял състоянието на бащата, Господ показва любовта на Бога към съгрешилия човек, в притчата за милосърдния самарянин – кой е нашият ближен и каква трябва да бъде нашата любов към него.

Евангелското повествование на този неделен ден ни предлага притчата за лозарите наемници, които проявили дързост и неблагодарност към своя господар (Мат. 21:33–42).

Някой си земевладелец насадил лозе, „обгради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си”. Той напълно им доверил своето имущество с надежда, че те, работейки, ще съберат реколтата и ще му я предадат. Но лозарите постъпили иначе.

Без да предаваме цялото съдържание на притчата, нека вникнем в нейния смисъл.

Адам бил призван от Бога да обработва Едем, райската градина – градината на своята душа, същото това лозе, който насадил Господ. На всекиго от нас е връчена превъзхождащата всички съкровища на света – човешката душа. Колко усърдно ние сме започнали да работим за Христос, с каква ревност сме се устремявали към храмовете. Минава време и християнския начин на живот започва да ни тежи, все по-рядко и по-рядко ние преодоляваме своята леност, за да се причастим със Светите Тайни, забравяме да четем Евангелието, съкращаваме своето молитвено правило до едно сънливо „Господи, помилуй!”.

„Когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете...”

В суетата и делничността на нашия живот ние срещаме „раби” Господни, нашите ближни, които Той изпраща, за да вземе своите плодове, плодовете от изпълнението на евангелските заповеди: незлобливост, братолюбие, почитане на родителите, любов...

В нашия живот се случват извънредни събития: избавление от неминуема смърт, разрешаване на трудна житейска ситуация, успех в бизнеса и много други, което демонстрира Божия промисъл за нас. Понякога човек става свидетел наистина на чудо, изцелявайки се от смъртоносна болест. Във всички тези ситуации ние действително сме усетили близостта на Христа. Но как Го възприемаме?

„Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му”.

Изглежда, че преживяното трябва да ни подтикне към подвига на любовта. Но поразително как човек бързо се успокоява и забравя, че Господ му е помогнал, продължавайки да живее като пълновластен „стопанин” на своя живот. Колко често и с потресаващо нехайство ние се завръщаме към същите пороци, които едва не са погубили нашето тяло и душа. Проживяваме своя живот ден за ден, без да оставяме място за Христа в своето сърце.

„Като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тези лозари?” – този въпрос е отправен към всички потомци на Адам.

В притчата за лозарите Христос говори за Своите доброволни кръстни страдания за нас: „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Ин. 3:16). Скоро ще настъпи празникът Въздвижение на светия Кръст Господен. Нашето нерадение и нежелание да понесем своя кръст ни уподобява на лозарите, за които се говори в притчата. След като се е кръстил човек не трябва повече да живее за себе си, в това е същността на християнството: „Който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби?” (Лк. 9:24–25). Кръстът – това е символ на победата над греха, преодоляване на себелюбието.

Пътят на спасението за християнина е тясната голготска пътека на кръстоносенето, водеща към вечен живот с Христос. „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си и Ме следва” (Лк. 9:23).

 

Превод: Прот. Йоан Карамихалев

Източник:    www.eparhia-kaluga.ru



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 3715671
Постинги: 5186
Коментари: 2778
Гласове: 1156
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31