НИКОЛАЙ ФЕНЕРСКИ

Има моменти, в които небето се продънва. Светът спира да съществува. Оставаш ти и никой друг човек освен теб. А насреща ти Той. Само двамата сте. Творецът на всичко видимо и невидимо е пред теб. Апокалипсисът е откровение и откровението е апокалипсис – колко хубаво се е получило с новия нюанс на смисъла в нашия език. Можеш да Му задаваш въпроси. Можеш да Го обвиняваш. Можеш да склониш глава пред Него, за да получиш благословията Му и утехата Му. И двете наведнъж са възможни – и обвинението ти, и неразбирането ти, и утехата Му. В този момент можеш всичко, защото небето се е продънило заради теб. Твоят миг си е твой и никой от останалия околен свят не съществува за теб в този миг. Ако си известен, богат, важен – нищо от това не остава. Ти си съвсем разголен, съвсем сам, съвсем безпомощен. Тук е единствено волята ти, силата ти, тук си само ти, без нито едно земно украшение.

Когато си насаме с Твореца, той ще ти даде отговор на въпроса. Ще ти каже лично и само на теб къде е човекът, който вече не е на този свят и който ти липсва. Ще ти съобщи кога отново ще се срещнете с него. Ще ти даде точно тоя мир, от който се нуждаеш, нищо по-малко. Синът ми беше съвсем малък, когато падна и си счупи крачето на улицата, докато си играеше с други деца. Бедрената кост се строши на две от силните мускули. В болницата го държех на ръце, докато дойде лекарят, болката му беше толкова непоносима, че вече не я усещаше, вече тялото му произвеждаше болкоуспокояващи, очичките му се затваряха от естествения наркотик, заспиваше и вече не го болеше, гушкаше с в мен. Лекарят намести крачето, гипсираха го. Молих се цяла нощ, стоях на колене и се молех на Христос и Богородица, на светиите. Бог изпрати утешение за сърцето ми и здраве за крачето му. Зарасна и е отдавна забравено. Боли, но има лек, има милост.

Има утешение за всеки. Има обезболяващо за всяко сърце. Когато небето се продъни, утешението идва бързо в отговор на молитвите ти. Когато бях малък, на нашата улица едно осемнадесетгодишно момче загина в автомобилна катастрофа. Не знаех как майка му и татко му намериха сили да продължат живота си. До днес не знам. Но с чудесата е така – никой освен утешените хора няма представа как ги застига чудото, как се смирява и обезболява сърцето им. Бог изпраща точно онзи наркотик, от който непоносимото се забравя, сърцето и умът изпадат в забравата, а когато Го помолиш за среща с човека, който ти липсва, Той не те изоставя. Висшата милост е свойство само на Твореца. Ние сме мънички. Ние сме слаби. Ние сме нищожни. Ние нямаме отговори на най-сложните си въпроси. На най-неразрешимия въпрос – защо. Ние имаме само воля. Единствено с нея разполагаме и единствено с нея трябва да пристъпим към всяко дръзновение – да питаме, да се молим, да обвиняваме.

„Аз стискам шапката в ръка и мисля, че няма смърт - не може и да има.“ - през 1977 година един голям поет пише тия думи, тежащи колкото Вселената. Има такива думи – с маса равна на масата на абсолютно Всичко. Поетите тълкуват Божието слово. Свеждат го до нашето разбиране. Творят идеи, получават ги свише, идеи, които намазват с обезболяващ мехлем сърцата ни. Няма смърт - не може и да има! Познавам хора, които са намерили утешение в непосилното си бреме, в немислимата си мъка точно в тия думи на поета. Има моменти, когато такива думи ти трябват. Когато небето се е скъсало като стар парцал, през дупката прозира нагоре в безкрая и съзираш през пространството, че дори Христос страда заедно с теб. Страда и те утешава. Погалва те по главата. Идва по-близо. Сяда до теб. Прегръща те. Историята на Йов не е само легенда.

Ние, страничните, непосветените в Откровението на някой друг човек, нямаме право да надничаме в чуждия свят. Никакво право. Грях и обида за Бога е да го правим. Ние си имаме наши откровения и наши светове. Трябва в тях да гледаме. Има мигове, в които поне това трябва да разберем.

Тихо.

Дух съкрушен, сърце съкрушено
Господи не ще презреш!

Бог изпраща точно онзи наркотик, от който непоносимото се забравя, сърцето и умът изпадат в забравата, а когато Го помолиш за среща с човека, който ти липсва, Той не те изоставя.

КАКТО САКАТИЯ ЧОВЕК СЕ НАУЧАВА ДА ЖИВЕЕ С НЕДЪГА СИ ТАКА И МАЙКАТА С ЧЕРНА ЗАБРАДКА ЖИВЕЕ. ТОВА НЕ Е НАРКОТИК. НЕ Е ЗАБРАВА. НО ВЪВ ДЪЛБОКАТА РАНА ОТ ЗАГУБАТА НА ДЕТЕТО ИМА МЯСТО САМО ЗА БОГ. И БОГ УТЕШАВА. РАЗБИРАШ ЧЕ ТОЙ Е ВЛАДИКА НА ЖИВОТА И СМЪРТТА И ГО ПРИЕМАШ. КОГАТО МАЙКАТА СТАНЕ СВЯТА ТЯ ЩЕ НАМЕРИ ВЕРНИЯТ ПЪТ.

Майка жали до гроб!
мама Ели

http://hikari.blog/izkustvo/2014/03/12/mila-moia-nenagledna-viki.1247207

Песен бяла,
моя бяла песен...
Отлетя от родното огнище...
Само кръст в сърцето ми изгаря
кръст на майчица в сълзици...
Песен бяла,
моя бяла песен...
В Господния дом си приютена,
с мир в душата - светла, ненагледна!
Господно дете прилежно...
Песен бяла,
моя бяла песен...
Майка съм на земни и небесни.
Майчина голгота извървявам.
Чакам времето да спре -
тогава, пак ще гушкам
с тебе висините...
С Господния кръст в гърдите.
мама Ели

св. Серафим Вирицки
Разговор на Бога с човешката душа



Не си ли мислила някога, че всичко отнасящо се до теб,
се отнася и до Мен? Защото, отнасящото се до теб
засяга зеницата на окото Ми.
Ти си скъпа, многоценна в Моите очи,
Аз съм те възлюбил и затова за Мен
е особена радост да те възпитавам.
Когато изкушенията от врага се приближат
към теб като река,
Аз искам да знаеш, че

ТОВА БЕШЕ ОТ МЕН.
Че твоята немощ има нужда от Моята сила
и твоята безопасност се състои в това
да ми дадеш възможност да те защитя.
Намираш ли се в трудни обстоятелства
между хора, които не те разбират
и не се съобразяват с това, което ти е приятно,
които те отхвърлят –
ТОВА БЕШЕ ОТ МЕН.

Аз съм твой Бог, разполагащ с обстоятелствата,
а ти не случайно си се оказала на своето място,
на мястото, което Аз съм ти определил.
Ти не Ме ли молеше да те науча на смирение?
И ето, Аз те поставих именно в тази среда,
в това училище, в което се изучава този урок.
Твоята среда и живеещите с теб само изпълняват
Моята воля. Намираш ли се в затруднение от бедност
и ти е трудно да си доставиш потребното, знай, че
ТОВА БЕШЕ ОТ МЕН.

Защото Аз разполагам с твоите средства и искам
да прибягваш към Мен и да знаеш, че си зависима
от Мен . Моите запаси са неизчерпаеми.
Аз искам ти да се убеждаваш в Моята вярност
и във верността на Моите обещания.
И да не бъде това да ти кажат
в твоята нужда:”Не вярвай на твоя Господ Бог”.
Преживявала ли си нощ, изпълнена със скърби?
Била ли си разделена с близките и скъпите на сърцето ти –
ТОВА БЕШЕ ИЗПРАТЕНО ОТ МЕН.

Аз съм мъж на скърби, изпитал недъзи,
Аз допуснах това, за да се обърнеш към Мен
и в Мен да намериш вечно утешение.
Ако си се излъгала в свой другар, в някого,
на когото си откривала сърцето си –
ТОВА БЕШЕ ОТ МЕН.

Аз допуснах това разочарование да се докосне до теб,
за да познаеш, че твоят най-добър приятел е Господ.
Аз искам всичко да принасяш и да казваш на Мен
и твоята душа да се прилепи към Мен, твоето прибежище,
за да се скриеш от нападките на езиците.
---

---
Аз ще изведа твоята правда като светлина
и твоята правота като ден.
Разрушили ли са се твоите планове,
и ти си отпаднала духом –
ТОВА БЕШЕ ОТ МЕН.

Ти си създавала свои планове, имала си свои намерения,
и ги принесе на Мен, за да ги благословя.
Но Аз искам ти да предоставиш на Мен
да се разпореждам и да ръководя обстоятелствата
в твоя живот, защото ти си само оръдие,
а не действащо лице.
Ако неочаквано са те постигнали неуспехи в живота
и униние е обзело сърцето ти, знай, че
ТОВА БЕШЕ ОТ МЕН.

Защото Аз искам сърцето ти и душата ти
винаги да бъдат пламенни пред Моите очи
и с Моето име да побеждаваш всяко малодушие.
Ако не получаваш дълго време известия
от близките и скъпи за теб хора
и поради своето малодушие и маловерие
паднеш в ропот и отчаяние, знай, че
ТОВА БЕШЕ ОТ МЕН.

Защото с тази скръб на твоя дух Аз изпитвам
силата на твоята вяра и неизменността на обещанията
и дръзновението на твоята молитва за тези твои близки,
защото ти не възлагаше ли грижите за тях
на Моята промислителна любов?
И не ги ли поверяваш и сега
на Покрова на Моята Пречиста Майка?
постигнала ли те е тежка болест,
временна или неизлечима,
И ти си се оказала прикована към твоето легло –
ТОВА БЕШЕ ОТ МЕН.

Защото Аз искам ти да Ме познаеш още по-дълбоко
в твоите телесни немощи и да не роптаеш за това
изпитание, което ти е изпратено,
и да не се опитваш да проникнеш в Моите планове
за спасението на душите по различни пътища,
а безропотно и покорно да преклониш главата си
под Моята благост за теб.
Ако някога си мечтала да извършиш някакво
особено дело за Мен,
а вместо това си легнала на леглото на болестта
и немощта –
ТОВА БЕШЕ ОТ МЕН.

Защото тогава ти беше потопена в своите дела
и Аз не можех да привлека мислите ти към Мен,
а Аз искам да те науча на Моите най-дълбоки мисли
и уроци , за да бъдеш на служба при Мен.
Искам да те науча да осъзнаваш, че ти си нищо без Мен.

---
Някои от Моите най-добри синове са онези,
които са откъснати от живота и действителността,
за да се научат да владеят оръжието на непрестанната молитва.

Призована ли си неочаквано да заемеш трудно
и отговорно положение, облегни се на Мен,
Аз ти поверявам тези трудности
и за това ще те Благослови Господ, твоят Бог
във всичките ти дела
и във всичките ти пътища,
във всичко Ръководител и Наставник щети бъде твоят Господ.

Днес, дете Мое, Аз давам в ръцете ти
този съд с осветен елей,
ползвай се от него свободно.
Винаги помни, че всяко възникващо затруднение,
всяка оскърбителна дума, всяка клевета и осъждане,
всяка пречка в твоята работа,
която би могла да предизвика чувство на досада и разочарование,
всяко откриване на твоята немощ и неспособност
ще бъде помазано с този елей –
ТОВА БЕШЕ ОТ МЕН.

Помни, че всяка пречка е Божие наставление,
и затова вложи в сърцето си думите,
които Ти казах днес –
ТОВА БЕШЕ ОТ МЕН.

Пази ги, знай и помни, че винаги, където и да се намираш,
всяко жило ще се притъпи, когато се научиш
във всичко да виждаш Мен.
Всичко ти е изпратено от Мен
За усъвършенстване на твоята душа –

ВСИЧКО ТОВА БЕШЕ ОТ МЕН.



Издателство Витезда, 2003 г.