Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08.2015 21:46 - НА КАКВО НИ УЧИ ХРИСТОВОТО ПРЕОБРАЖЕНИЕ?
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 671 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

 Автор: Свети Тихон Задонски

Превод: Татяна Филева
Източник: www.pravmir.ru

Ти ме молиш да ти разкажа за спасителните действия на нашия Спасител Иисус Христос. Добре… За нас е добре да размисляме за това. Ние сме пътници, нашето отечество не е на земята; ние преминаваме земния живот като път и оставяме всичко земно на земята, и само с душите си си отиваме оттук. Ето защо трябва да се грижим и да мислим за това, което е полезно за душата ни, и неотлъчно отива с нея и влиза в отечеството.

Нашият Спасител, след като казал на апостолите, че Той трябва да пострада в Йерусалим и да умре за нашето спасение, известно време преди Своите страдания взел със Себе Си трима апостоли – Петър, Иаков и Иоан – и ги възвел на висока планина, където се преобразил пред тях: и лицето Му просияло като слънце, дрехите Му били бели като светлина; явили им се в слава двама пророци, Моисей и Илия, и беседвали с Господа. След това се чул глас от светлия облак, който ги осенил: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте” (Мат. 17:2-5). Апостолите, като чули този глас, паднали на лицето си и силно се изплашили.

Първо, с това спасително действие Господ показал на апостолите, че Той е сияние на Отца, Бог и Господ, и Цар на славата, макар и да се е покрил със смирения образ на човек: по външен, видим образ Той се явявa Човек, подобен на останалите, а отвътре е Бог. Апостолите преди били видели Неговата слава от чудесните дела, но тук вече видели славата Му с очите си, когато Неговото лице им се явило като слънце, и дрехите… като светлина, както свидетелстват: „И ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца” (Иоан. 1:14). Христовата слава се явявала от Неговите дела, които никой, освен Бог, не може да върши. Но тук се явила Неговата Божествена слава във видим образ, когато Неговото лице, Божествено като слънце, се просветило, и дрехите Му блестели като светлина, за което свидетелства гласът на Отца.

Второ, показал е, че Той доброволно отива на страданието, за което е предсказал. Позналият, че той е Бог, за Когото всичко е възможно, лесно ще може да познае, че и Неговото страдание е доброволно. Защото кой може да убеди Бог да страда – Бог, Който е над всички, и на Чието слово и воля се подчинява всичко? Единствено Неговата любов и милосърдие към нас, бедните, са Го подтикнали към това. А с това е увещавал апостолите, за да могат те, виждайки своя Господ и Учител да страда, да не се съблазнят, да не се уплашат и да не отстъпят от Него, знаейки, че Той ще страда доброволно, каквито и да са тези страдания. Той би могъл да спре цялото злобно действие на Своите врагове, но не иска, защото иска да изстрада и да претърпи всичко, за да даде на погиналия човек спасение.

Трето, апостолите, както видели Спасителя в слава, така видели и явилите се пророци, участници в тази слава. Оттук разбираме, че във вечния живот славата на светиите ще бъде подобна на Христовата слава: те ще бъдат подобни на Него… защото „ще Го видят както си е” (1 Иоан. 3:2). Тук Христовото лице светнало като слънце: тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си (Мат. 13:43), Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло (Фил. 3:21).

Виждаме също каква радост и сладост ще бъде там. Петър почувствал такава радост и сладост в себе си, виждайки Божията слава, че не искал и да слиза от планината, но само да пребивава там: „Тогава Петър отговори Иисусу и рече; Господи, добре е да бъдем тука“(Мат. 17:4). Само някаква част от Божията слава, и колкото могли да видят, видели, но изпитали такава радост и сладост; а каква радост и веселие ще бъде там, където ще се яви Божията слава, където ще видят Бога лице с лице (1 Кор. 13:12)… Но който иска да бъде участник в онази радост и слава, той трябва тук да стане участник в Христовите скърби и поругания. „С Него (Христос) страдаме, за да се и с Него прославим” (Рим. 8:17), „през много скърби трябва да влезем в царството Божие” (Деян. 14:22). Виждаш ли, че не само през скърби, но и през много скърби… подобава да влезем тук.

Четвърто, онзи глас на Отца: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте!“ (Мат. 17:4). Колкото пъти четем или слушаме Неговото свето Евангелие, толкова пъти слушаме гласа на Сина Божий, Който ни говори, Който не ни учи на нищо друго, освен на спасителния път, по който, до онази Божия слава, отчасти показана на светата планина, трябва да върви всеки, желаещ да я получи. И който не внимава в словото Божие, той не внимава не в човек, а в Самия Бог; и който не слуша словото Божие и не живее според него, той не слуша Бога, Който говори чрез Своето слово. Да послушаме Сина Божий, както ни увещава Небесният Отец, и оставили светските пожелания, да вземем всеки своя кръст, какъвто ни бъде възложен от Него, и да тръгнем след Него, за да ни приведе към Своя Небесен Отец; така да се затичаме, че да постигнем; да пострадаме с Него, за да се и прославим с Него; да не се срамуваме да носим Неговото поругание, за да не се срамува и Той от нас, когато дойде в Своята слава. Господ да си спомни за нас в Своето Царство!



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4633844
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031