Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2015 03:03 - Въпросът, който протестантите не задават - 4
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 587 Коментари: 0 Гласове:
0



 „Теорията за клоните” противоречи на думите на Господа, Който е казал, че в Него ще бъде едно стадо (Йоан. 10:16).

Трябва да кажем, че в протестантския свят има още една теория, която се опитва да реши проблема, за който говорим. А именно „теорията за клоните”. За разлика от „теорията за невидимата църква”, която се опитва да измисли някакво мистично единство на отделните индивиди въпреки разделенията между църквите, кйм които те принадлежат, „теорията за клоните” обявява и самите разделения и различия между християнските конфесии за незначителни и маловажни и твърди, че всички, които наричат себе си християни: и протестантите от различни течения, и католиците, и православните, и монофизитите – всички заедно съставят тази една Църква на Христос като клони на едно дърво.

 

 

Но и с тази концепция няма да можем да се съгласим, тъй като Сам Господ казва, че в Него ще бъде едно стадо (Йоан. 10:16). Колкото и да ни се иска, не е възможно да наречем всички изброени по-горе общества едно стадо. Тъй като в действителност – и това не е тайна за никого – те нямат никакво единство помежду си. Нямат нито единство на вярата, нито единство на тайнствата, нито единство по църковно-административните, канонични въпроси, нито единство в нравствените възгледи. Дори в средите на самите протестанти се твърдят напълно противоположни неща.

Например има протестанти, които твърдят, че хомосексуализмът е грях, но има и такива, които казват: нищо подобно, тук няма никакъв грях. Те дори имат пастири, които са открити хомосексуалисти и извършват така наречените хомосексуални „бракове”. Това е само един от примерите, има и други сериозни разлики, включително и от догматично-вероучителен характер. Къде е тук единството? Но привържениците на обсъжданата идея упорито казват: „Всичко това не е толкова съществено; разбира се, има разлики, но толкова важни ли са те? Главното е, че има нещо, което ни обединява”.

 

 

Но, както казва свети Йоан Златоуст, с всеки човек, дори и невярващ, ние можем да намерим нещо, което ни обединява – само с дявола нямаме нищо общо. Но това не значи, че с всеки човек принадлежим към една Църква. И ето, такава идея, че уж не е важно кой в какво вярва, стига да се нарича християнин, никога не срещаме у апостолите. Нещо повече, у тях намираме точно противоположните мисли.

 

 

Например апостол Павел казва: След заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото; па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си (Деян. 20:29-30). На друго място апостолът казва:Моля ви, братя, пазете се от ония, които произвеждат разцепления и съблазни против учението, което сте научили, и странете от тях. Защото такива служат не на Господа нашего Иисуса Христа, а на корема си, и със сладки и ласкателни думи измамват сърцата на простодушните(Рим. 16:17-18). И още пише: Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде (Гал. 1:9).

 

 

Както виждаме, вероучителните различия се оказват толкова сериозни, че апостолът направо предписва такива хора да се предават на анатема, отделя ги от тялото на Църквата. Той описва, че самото внасяне на разделения е следствие от греха. И на друго място апостолът казва, че предаващият се на ереси няма да наследи Царството Божие (вж.: Гал. 5:20-22).

 

 

Затова не можем да говорим, че е все едно в какво вярваме и че, ако се наричаме християни, то всички сме една Църква. Това не е така. Тогава ние не сме единни нито във вярата, нито в нравственото учение, нито в Евхаристията. Писанието казва, че християните трябва да имат един Господ, една вяра, едно кръщение (Еф. 4:5). А в съществуващите конфесии и деноминации вярата съвсем не е една, тя е различна и поради това са възникнали разделения; тук за това учат така, а там иначе, а пък в трета „църква” съвсем по своему.

 

 

С това, че у всички така наречени „клони” няма една вяра, и протестантите няма да спорят, тъй като това е очевиден факт. А ето, за единството на Евхаристията трябва да поговорим по-подробно. За съжаление, нашите събеседници протестанти съвсем не разбират този важен момент, защото не вярват, че обредът, който те извършват, наричайки го причастие, действително им дава истинските Тяло и Кръв на Христа. Те казват, че това са просто символи. И са прави в това, че при тях това не са Тяло и Кръв на Христос, а наистина само хляб и вино. В това те са прави, но не са прави, когато мислят, че в причастието изобщо не е възможно да се съединим с истинските Тяло и Кръв Христови.

 

 

Нашият Спасител говорел за това не просто като за нещо възможно, но и като за необходимо: Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен… [той] пребъдва в Мене, и Аз в него (Йоан. 6:53-54, 56). Господ е казал, че без причастяването с Неговите Тяло и Кръв не е възможно да имаме вечен живот в себе си, тоест не е възможно да се спасим. И по-късно Той е показал как да изпълним тези Негови думи. Показал е това на последната Тайна вечеря, когато, както повествува Евангелието,Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове (Мат. 26:26-28). Христос не е казал: „вземете, яжте: това е символът на Моето Тяло” и „символът на Моята Кръв”. Той ясно е казал: това е Моето Тяло и това е Моята Кръв. Въпреки че апостолите продължили да виждат същите хляб и вино, но при това с Божията сила те станали това, което ги нарекъл Всемогъщият Господ, за Когото Писанието казва: Той рече – и всичко стана; Той заповяда – и всичко се яви (Пс. 32:9).

 

 

И Господ извършил това чудо не само веднъж заради апостолите. Той, както знаем, е заповядал:това правете за Мой спомен (Лук. 22:19). И в изпълнение на тези думи, християните започнали да извършват Евхаристия още от първите дни на Църквата. В същата глава, където се описва, че апостолите в деня на Петдесетница започнали да проповядват и се обърнали три хиляди души, по-нататък пише, че те постоянствали… в хлеболомението (Деян. 2:42), тоест извършвали Евхаристия.

 

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4633803
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031