Някои протестанти разбират този проблем. И за да се защитят, те казват друго: да, разбира се, през всички векове е имало Църква. Но тя, тази истинска Църква, е била невидима. Състояла се е от отделни праведници, които формално са могли да се отнасят към различни християнски деноминации, могли са да се намират сред православните, несторианите, монофизитите, католиците и т. н., но в душата си са вярвали правилно (тоест, както съвременните протестанти), и ето, от всички тях се е състояла тази невидима Христова Църква. А след съответната година тя станала видима в лицето на нашата деноминация. Много протестанти могат да кажат, че Църквата и сега пребивава невидима, и всички „правилни” от гледна точка на даденото направление хора от други конфесии уж влизат в нея. И че именно за тази невидима Църква Христос е казал, че портите адови няма да й надделеят и че Той ще бъде с нея.

„Теорията за невидимата Църква” била създадена за обясняване на кризата на протестантизма и продължаващо му раздробяване на нови и нови деноминации.

Смело мога да предположа, че „теорията за невидимата Църква“ е била създадена и за това да обясни кризата на несъответствие между това, което днес се наблюдава в протестантския свят с неговото непрекъснато раздробяване на нови и нови деноминации, и това, което е било описано в книгата Деяния на светите Апостоли, където за Църквата се говори като за единен, цялостен организъм, единна реалност, единна структура, която може да си позволи да проведе апостолски Събор в Йерусалим и да пристъпи към изпълнението на решенията на този Събор (вж.: Деян. 15:6-31). В съвременния протестантски свят е просто немислимо да се проведе нещо подобно за всички деноминации. И самите протестанти признават това.

Съгласува ли се с Библията концепцията за „невидимата Църква“? Да си спомним думите на Господ Иисус Христос, с които Той посочва как да изобличим човека, ако е съгрешил. Той казва, че е необходимо да приведем свидетели. И ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар (Мат. 18:17). Ето съвет, който Господ дава на всички християни, на всеки, който иска да бъде Негов ученик. И този съвет предполага, че Църквата винаги ще бъде видима. Църквата не е нещо аморфно, умозрително, неопределимо, невидимо. Не. Тя представлява нещо съвсем конкретно, видимо и ясно отличимо от всички други общества. Тя е общество със свой ред, който дава възможност да се обръщаме към нея за разрешаване на недоумения. И така е било винаги в Църквата. Както в древни времена се е състоял първият апостолски Събор, така и впоследствие всички спорни въпроси в Църквата са се решавали от Съборите. Съществувал е и църковен съд, който е осъществявал властта на Църквата да излиза със съждения, да „свързва и развързва“ (вж.: Мат. 18:18). Само към такава видима Църква можем да се обръщаме за разрешаване на тъжби. А към „невидимата Църква“ как ще се обърнеш? Това е все едно да изпратиш пострадалия от разбойници да се обърне към „невидим съд“, за който никой не знае къде се намира и от кого се състои.

На други места от Свещеното Писание виждаме същата реалност, например когато се казва, чеГоспод всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха (Деян. 2:47). Това е напълно конкретна, видима Църква. Хората са знаели, че ако искаш да станеш християнин, трябва да пристъпиш към това общество и да се кръстиш, трябва да бъдеш заедно с всички. И колко хубаво се описва пак там как всички християни постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите (Деян. 2:42). И всъщност именно поради това, че апостолската Църква била видима, било възможно да бъде гонена – в ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата (Деян. 8:1), и още необърналият се Савел прекомерно гонел Божията църква и я разорявал (Гал. 1:13). А как може да се подлага на гонение невидимата Църква?

Трябва да припомним и думите от Писанието за причастяването с Тялото и Кръвта Христови:колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той (1 Кор. 11:26). Тоест Евхаристията в Църквата ще се извършва от апостолските времена до Второто Пришествие на Христос включително, докле дойде Той. А преломяването на хляба, както се нарича Евхаристията в Писанието – е нещо, което се извършва видимо. И чашата, и виното, и хлябът, предложени за пресъществяване, и самото причастяване с Тялото и Кръвта Христови става по видим и осезаем начин. В „невидимата Църква“ това просто е невъзможно да се случи.