Споменатите протестантски идеи не само противоречат на Библията, както вече показахме, но те и исторически не се потвърждават.
Например аз сам, когато пристъпвах към вярата, лично проверявах това. Отначало прочетох Новия Завет. След това започнах да чета други християнски документи, запазили се от края на І век. Например посланието на свети Климент Римски, ученик на апостолите.
След това преминах към онези документи, които са били написани през ІІ-рото столетие. И ги прочетох, включително и написаните непосредствено от учениците на апостолите, каквито са свети Поликарп Смирненски, свети Игнатий Богоносец. Тоест – ще подчертая – тези текстове са били написани от хора, които лично са познавали апостолите и от тях са възприели християнското учение.
После преминах към ІІІ век и прочетох всички християнски текстове от онова време. Продължих с ІV век и т. н. И се убедих, че през всички тези столетия Църквата е оставала една и съща в своето учение. Могли са да се изменят формулировките на вероучението, но самото вероучение и днес пребивава в Православната Църква такова, каквото е било във времената на апостолите и техните ученици.
Разбира се, аз никого не моля да вярва на думите ми. Ако ми се случи да беседвам с протестанти, им предлагам да проверят. Вземете текстовете и проверете. Има свободен достъп до всичко. Като правило, почти всички протестанти много слабо се ориентират в историята на Църквата и на практика изобщо не я познават. Това, което е било след описаното в Деяния на светите апостоли и преди възникването на тяхната деноминация, за тях е terra incognita. Макар че това е един огромен пласт в църковната история – и християнска, и общочовешка.
И ако протестантите намират в себе си смелост без предубеждения да разгледат този въпрос, то разбира се, ще видят истината. Не е трудно да се забележи, че Църквата, описана в документите от І-ІІ век, съвсем не прилича на това, което днес виждаме на протестантските събрания и при общото ни запознаване със съвременния протестантизъм.
Тази Църква от времето на апостолите обективно прилича на Православната Църква. И това не е само мое впечатление. Ще посоча за пример един случай, станал през 60-те г. на миналия век в американските градове Бен-Ломон и Санта-Барбара.
Група млади протестанти стигнали до извода, че всички протестантски Църкви, които са им известни, не могат да бъдат истинската Църква… И тогава тези млади хора решили да проследят историята на Църквата от времената на апостолите до наши дни, за да изяснят къде е отишла Църквата, която била описана в книгата Деяния. И тръгнали по същия път, по който по-късно вървях аз. Тоест те последователно изучавали всички исторически документи. При това в историята имало много разделения. И в Древната Църква имало различни ереси, които се отделяли от Православието. И на всяко такова разклонение протестантите непреднамерено гледали и сравнявали: кое от тези учения – учението на Православната Църква или учението на отделилите се – най-добре съответства на онова учение, в което са вярвали преди тях? Кой именно е запазил апостолската вяра и кой е внасял нововъведения?
И в резултат на изследването, което било дълго и внимателно и в което нямало никакво участие на православни, общината се убедила, че именно Православната Църква е създала Библията. Именно тя е съхранила Библията за света. И първите стъпки на тази Църква са описани в книгата Деяния. Така през 1974 г. цялата тази протестантска община – повече от 2000 души – помолила да се присъедини към Православната Църква и била приета. Има разказани от тях описания на техните пътища към Православието; който желае, може да се запознае с тях. Например забележителната книга на Питър Гилкуист „Завръщане у дома”[2]. Ще си позволя да цитирам откъс от нея:
„В своето пътешествие през историята ние внимателно проследихме хилядолетна неразривна приемственост в Църквата. Излишно е да говорим, че потвърдихме представата за Църквата, изложена на страниците на Новия Завет. Открихме същата тази църква през втори и трети век, подложена на жестоки гонения, служеща литургия в домовете, катакомбите и дори на гробищата, и ръководена от епископи, които често завършвали жизнения си път като мъченици. Открихме я през четвърти век, защитаваща вярата в Никея, и през пети век – в Халкидон.
Ние я проследихме включително до осмото столетие, изучихме нейните велики Събори, обикнахме нейните апологети, светии, учители и това как са проповядвали Евангелието, как са се борели с еретиците и са утвърждавали почитането на светите икони. Бяхме поразени от това с каква смелост са посрещали в Църквата етичните и догматическите изопачения на вероучението и с какво постоянство са успявали да избегнат възможното разрушаване. Бог е бил с Църквата през девети и десети век…
Но след това настъпила 1054 г. и ние се оказахме изправени пред избор. Станал разкол. И досега помня физическото усещане, което имах, когато казах на своите единомишленици: „Изтокът е прав в съпротивата си срещу папизма и в отричане на допълнението filioque”. След това въздъхнах дълбоко. „Мисля, че това ни прави… православни”[3].
Известни са ми и други примери, макар и не толкова мащабни по численост, когато хората именно чрез изучаване на историята на християнството са се убеждавали в истинността на Православието.
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие