Христос воскресе! Скъпи в Господа братя и сестри! Не със слава и щастие, а със скръб и страдание се проверява истинската вярност. С такава вярност запечатали своето служение на Спасителя светите жени-мироносици. Плачейки, те стояли при Кръста, и тяхното състрадание смекчавало безмерните мъки Господни.

От всички апостоли само Йоан бил в тези страшни часове на Голгота. Останалите се разпръснали, предали се на страх и отчаяние. Но женските сърца не познавали страх пред римските войници и юдейските първосвещеници, жените-мироносици не разсъждавали бил ли Иисус обещаният Цар Израилев. Те оставали редом до Възлюбения Учител до скръбния край на Неговия земен живот, съпровождали Го до Гроба, а после отдавали последните си пари, за да купят скъпоценно миро и да помажат Неговото Пречисто Тяло за погребение.

Колко трогателни  са тези прости движения на женската душа – да приготвят подслон и храна за живите, да отдадат последни почести на умрелите. И какво величие в тази безизкусна и безкористна любов! Какво могли да направят слабите жени, стоящи при Кръста Господен? Само да обичат и да плачат. Обаче живото чувство на тяхната любов се оказало по-високо над мъдруването за свещените предмети, по-силно от апостолската вяра и надежда. Наистина „любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат” (1 Кор. 13:8).

На Възкръсналия Спасител не му било нужно скъпоструващото миро, което жените носели към Неговия вече опустял гроб. Но скъпоценна в очите на Господа била не познаващата съмнения любов, осветила тази простодушна женска загриженост. И Божествената награда увенчавала трудовете на жените-мироносици, те първи се удостоили да чуят от Ангелите великата радостна вест за Христовото Възкресение: „Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна” (Лк. 24:5-6).

И на женските уста се доверил Господ да възвестят за станалото на Неговите ученици. Най-ревностната от мироносиците, бившата грешница, от която Иисус изгонил седем бесове, а сега сияеща от свята любов Мария Магдалина съобщила за Възкресението на учениците, които били с Него, плачещи и ридаещи (Мк. 16:10). Апостолите били избрани, за да носят светлината на Христовото учение на целия свят. А светата Мария благовествала на самите апостоли!

Впоследствие равноапостолната Мария Магдалина донесла словото Божие до столицата на необятната империя – град Рим. Тя поднесла на император Тиберий в дар украсено в червен цвят яйце като символ на Христовото Възкресение. Червеният цвят трябва да ни напомня за пролятата за нас Пречиста Кръв на Спасителя, а самото яйце ознаменува съдържащият се в него нов живот. Кой вдъхновил простата жена за толкова изтънчен, топъл, духовен символ? Това е тайна. Оттогава в Църквата се е установил обичаят да даряваме един на друг на Пасха украсени яйца. В древен ръкопис от манастира на света Анастасия ние четем за това: „Така сме приели от светите отци, които са запазили този обичай от самите апостолски времена, защото света равноапостолна Мария Магдалина първа показала на вярващите пример за това радостно жертвоприношение”.

Възлюбени в Христа братя и сестри! Ние виждаме колко високо въздигнал Господ свитите жени-мироносици, колко скъпоценни в Божиите очи са женските добродетели. Наистина огромно е могъществото на жените в този свят. На тях е поверено запазването на основата на устоите на обществото – семейното огнище, на тях е поверено възпитанието на новите поколения хора, извайването на човешките души. Благото на обществото, благото на държавата зависи от жените, които, подобно на светите жени-мироносици, шестват по пътя на любовта и добротата, милосърдието и благочестието.

Много добро могат да донесат жените в този свят, но и много зло могат да извършат те. В Свещеното Писание се описват не само свети жени, но и злобната Иродиада, заради чиито интриги бил убит Йоан Кръстител, коварната Далила, погубила своя мъж, дъщерите ханаански, увлекли народа в идолопоклонство. „По-безопасно е да се сближиш с горящия огън, отколкото с развратна жена, защото тя прилича на смъртоносна отрова” – предупреждава блажени Марк Ефески.

Уви, една от най-страшните язви на съвременното общество е опустошеността на женските души. Понякога жената от пазителка на семейното огнище се превръща в негова разрушителка. Хиляди жени потъпкват великото майчинско чувство, стават детеубийци, умъртвявайки младенците в собствените си утроби. Подобни деяния викат към небесата, и не произтичат ли от тях много сегашни наши беди и заплахата за нашето бъдеще?

Никакви най-красиви дрехи и украшения не правят жената прекрасна, ако душата й е безобразна. Сега жените-християнки трябва да си припомнят колко възвишено е тяхното призвание, с каква Божествена светлина могат да се облекат те, колко неизразимо прекрасни могат да станат в следване на Милосърдния Спасител, в служение на ближните, на осиротелите с тяхната доброта и нежност. Нека да им напомня за това и днешното празнуване, в което, по думите на праведния Йоан Кронщадски, „Светата Църква с примера на мироносиците ни учи на искрена вяра, на гореща любов и неизменна преданност на Господа Иисуса Христа в продължение на целия живот, във всяко състояние, сред всички превратности на света, в щастие и нещастие, в скърби и радости, в богатство и бедност, в здраве и болести, в тишина и буря душевна”. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев