Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2015 19:41 - СЛУЖБА НА БОГ – БОЖЕСТВЕНО ПРИЗВАНИЕ
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 910 Коментари: 0 Гласове:
0



 Войден Божков

 

От хилядолетната си история човешкото общество познава различни служения – служба на: семейството, родината, господарят и прочие, но от всички тях като бисер се откроява служението на Бога. То не е просто работа, която божият служител трябва да изпълни, за да угоди на Господ, богослужбата е дело, чиято същност е животът в Бог.

Всеки един христов служител (пастир) има благодат, дар от Светия Дух, чрез който той спомага освещаването на божия народ. Това е велика милост от Господ, но и не по-малка отговорност. За това всеки, който пристъпва към това велико служение трябва разумно и зряло да направи своя избор. Осъзнавайки тези важни изводи, ние няма как да не достигнем до заключението, че преди всичко – даден човек, за да стане Божий пастир трябва да има призвание.

Но какво е „призванието” ?

Ако отворим тълковен речник ние ще прочетем: „Призванието е дейност, при която човек извършва това, което може най-добре и чувството, което изпитва, е на пълно удовлетворение, сякаш се е родил точно за това.” Изчитайки тези редове, всеки би заключил, че призванието само по себе си е дар, който е нужен за всяко едно служение. Следователно щом за всяка една човешка дейност този дар е необходим, то какво остава за най-великото дело – спасението на падналия в греха човешки род?

От св.Евангелие знаем, че Господ Иисус Христос призова към богослужба първо дванадесет апостоли, а после още седемдесет. В последствие, след като бе даден „Утешителят, Духът на истината”(Йоан 15:25), към служение на Бога бяха призовани още повече божии пастири и служители на истината – дякони, презвитери, епископи.(ср.1 Тим.) Ако се потопим в дълбочината на светоотеческото предание там отново ще забележим, че няма истински божий служител или угодник, който да не е имал божествено призвание – примерите са много, но всички те се заключават в Господните слова: „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах”.(Йоан 15:16)

Относно важността и отговорността на пастирското служение еп. Йоан Шаховски пише: „Няма нищо по-страшно и по-блажено от пастирското служение… чрез пастирите, земни и небесни, Господ пасе Своето стадо – вече вярващите и още не дошлите във вярата души.
Истинското пастирство е продължение на Христовия живот в света.” Същността на пастирския идеал за служение се изразява именно в тези слова – всеки пастир трябва да е продължител на Христовия живот в света, да е отблясък на христовата светлина озаряваща паството.

Всеки кандидат за пастир трябва да осъзнае и преосмисли в дълбочина идеята за призванието, защото то е необходим дар за служение на Бог. От 2000г. история на Църквата знаем, че за съжаление не липсват и лоши примери, т.нар. лъже-пастири. В случая става въпрос за хора, които пристъпват към божието служение вследствие не на вътрешни духовни подбуди, а на чисто външни, светски… Относно тези негативни предпоставки за съществуването на т.нар. „зло пастирство” учителите на Църквата излагат следните основни мотиви:

– Търсене на материална, лична изгода, т.е. алчност.
– Желание за власт или както казват св.Отци – т.нар. честолюбие.
– Впечатление от чисто външната част на богослужението, т.е. от естетически мотиви.
– За лъжепастирство можем да приведем и следния пример от историята на Църквата, когато неведнъж политически системи и строеве са поставяли свои лица, с цел контрол и манипулация на Христовото стадо.
Тези, както и още много други лоши примери служат за назидание и вразумление на пристъпващите към великото пастирско служение.

Но освен признаци за лъжепастирство, учителите на Църквата са определили и такива, отговарящи за призвание на истинския Христов пастир. А те са:

– Свободно влечение на сърцето към великото и свято дело на пастирството.
– Желание за съзидание на Царството Божие, а не на царството на целия свят, без каквато и да е политическа окраска.
– Готовност за състрадание към грешния и болния, към скърбящия човек.
– Опит на вярата и живота в Евангелието, водещ до преклонение на своята глава за служение на Бога.
– И накрая, най-важно и обобщаващо всички тези признаци – готовност на сърцето за всецяло отдаване и служба на Бога.

Размишлявайки относно призванието и достойнството на свещеническото служение, св.Йоан Златоуст казва: „Който размисли, колко е важно това, че човек, още облечен с плът и кръв, може да присъства близо до блаженото и безсмъртно Естество, той ще види ясно с каква чест е удостоила благодатта на Духа свещениците.”

Тези слова на светият отец ясно показват величието и същевременно огромната отговорност на пастирското служение. Но св.Йоан не спира тук, той пише 6 слова относно свещенството, чрез които го разяснява и възвеличава и същевременно назидава и вразумява. В случая трябва винаги да се помни, че свещенството има огромното значение, както върху приемащия го пастир, така и върху ползващия се от него пасом, а от тук и върху цялата Църква Христова.

Днес в 21 век Църквата Христова е изправена пред не малко предизвикателства на света, пред неговия дух на промени. Но въпреки всичко тя ще устои, както го е правила до сега, така и ще продължава за напред. Защото нейната основа не е дело човешко, дори ангелско, а е творение на Самият Бог, Господ наш Иисус Христос, който отдаде живота Си за нея. Следвайки Неговия пример всеки, който желае да пристъпи към божието служение, трябва да осъзнава дълбоко благодатта, която носи отговорност, но и сили за осъществяване на великото дело за спасението, та да бъде истински пастир Христов за Слава на Бога.Амин.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4629138
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1231
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031