Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2015 19:49 - ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ПЕТА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 745 Коментари: 0 Гласове:
0



 Московски и на цяла Русия патриарх Кирил image

Досточтими отци, братя и сестри! Днес на Църквата Божия се възлага особена отговорност не само за спасение на човешките души, макар това да е най-главната отговорност на Църквата, но и за устройване земния живот на хората, защото земният живот е някакво преддверие на вечния живот. И ако в земния живот има много безпорядък, несправедливост, човешка мъка, човешко безчувствие по отношение на мъката и много други неща, които отежняват живота на хората, то това преддверие към вечния живот става много и много тежко, нерядко подбуждащо хората не към това да се усъвършенстват, а към това да се умаляват.

 

Говорейки така, аз съвсем нямам предвид отсъствието на човешки скърби. Скърби, човешка мъка ще има винаги, докато е жив човек и докато съществува човешкият род. Понеже скръбта и мъката, включени в човешкото битие, имат своя произход не от нашите с вас прегрешения, а от този голям порок, това голямо злодеяние, което било извършено в зората на човешката история, когато грехът като явление чрез греха на прародителите влязъл в човешката история, влязъл в живота на хората, а следователно, и в живота на всеки от нас. И грехът винаги се съпровожда от болка. Заразеното от греха човешко общество носи в себе си страданията като някаква даденост. И, може би, най-важният въпрос, който трябва да стои пред вярващия човек и на който той трябва да има ясен отговор, се заключава в следното: а как да възприема тези страдания, тази скръб, които са даденост в човешкия живот, която не може да се изключи от този живот?

 

Днешното евангелско четиво е много поучително (Мк. 10:32-45). Двама близки на Спасителя ученици, Иаков и Иоан, се обръщат към Него, след като Той е казал каква страшна скръб Го чака в Йерусалим, за това, че ще бъде заловен, предаден на поругание, на мъчения, после ще бъде разпнат и в третия ден ще възкръсне. Той, може би, за пръв път говорил така ясно пред учениците Си за Своите страдания, и, изглеждало, че отговорът на учениците трябва да бъде съответстващ. Те трябвало да изявят любовта си, може би, стремеж и желание да споделят с Учителя Неговите страдания, или иначе да изразят своята солидарност, опитвайки се да предпазят Спасителя от страданията. Нищо такова не станало. Напротив, най-близките ученици, Иаков и Иоан, пристъпили към Него и казват: „Господи, когато бъдеш в славата Си, постави ни от дясната и от лявата Си страна”. Господ отговорил: „Вие не разбирате какво говорите. Можете ли вие да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам, и да пиете тази чаша, която Аз трябва да изпия?”, - имайки предвид чашата със Своята Кръв и кръщението в Своята Кръв. И отговарят Иаков и Иоан: „Можем”. И тогава Господ казва: „Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; - предвиждайки тяхната мъченическа кончина. – А ето да ви поставя от дясната и от лявата страна не е в Моята власт”.

 

Как да разбираме тези забележителни думи? Свети Симеон Нови Богослов, знаменит късновизантийски църковен писател, свети отец на Църквата, казва впечатляващи думи: „Бог ще направи първи, както е обещал, този, който с търпение и благодарност приема поругание и оскърбление”. Ето защо Господ, отговаряйки на апостолите за поставянето им от дясната и от лявата страна, свързал това първенство с изпиването на Неговата чаша, на чашата на Неговите страдания. Може би, не е просто за съвременните хора, живеещи в този всекидневен кръговрат на събитията, да разберат смисъла на това, което казал Господ. Но този смисъл е велик и спасителен: пръв в Божиите очи става този, който достойно понася скръбта и страданията, които са даденост в този свят.

 

Действително, винаги ще има болести, винаги ще има смърт, винаги ще има човешка несправедливост, винаги ще има хорско страдание, - много неща ще има винаги, до свършека на света. В протежение на историята не е имало случай страданията да си тръгват от човешкия живот. Да, разбира се, хората винаги са мечтали за рая на земята, създавали са политически утопии за построяване на някакво общество, където всичко ще бъде справедливо, където всичко ще се наслаждават на равенство. Но даже тези утопии се опитвали да избягват темата за страданията, защото техните творци съзнавали, че страдание ще има винаги и то не зависи ни от общественото устройство, ни от държавния строй, ни от това как са устроени икономиката или политиката, ни от това доколко е развита благотворителността в обществото. Страданието е това, което принадлежи на човешката природа и ще го има винаги. Освен това, именно с това състояние на човека Бог свързва неговото първенство в Своите очи, както забележително ни говори за това и днешното Евангелие, и знаменитите думи на Симеон Нови Богослов.

 

Какво пък означава това за нас? Това означава следното. Когато Господ ни посещава със скръб, а нерядко и със страдания, ние не трябва да бъдем малодушни, не трябва да губим вяра. Най-вече никога не трябва да роптаем срещу Бога. Ние трябва да възприемаме страданията като даденост и никога в този момент да не се сравняваме с другите – казват, че ето този е по-лош от мен, а не страда. Нали ние не знаем какво става в живота и в душите на другите хора. Нашата задача е да посрещнем собствената скръб достойно и да не даваме на тази скръб да разруши целостта на нашата личност, да ни отслаби, да ни направи нещастни; и ние трябва с преданост на Божията воля да носим своя кръст, помнейки, че достойното носене на кръста е и необходимо условие за истинско първенство. Не това, суетното, което се формира от човешките обичаи, политическата конюнктура или количеството пари, а истинското първенство пред Бога, което единствено има непреходна ценност.

 

Ние възпоменаваме днес Мария Египетска - удивителна жена, чийто живот на младини не бил белязан с никакви особени скърби. Тя живяла весел, разпътен живот, но в някакъв момент Господ й помогнал да осъзнае опасността на този живот. И какво прави тя? Тя сама се поставя в положение, което я превежда през много скърби и тежки физически страдания. Тя отива в пустинята, където претърпява и жар, и студ. Тя остава без вода и без ядене, хранейки се само с треви и тръни, и така живее много години, напълно посветила се на общение с Бога. И какво става с нея? Тя преодолява и скръб, и страдания. Тя става ангелоподобно същество. Зосима, монах от манастира на преподобни Герасим на брега на Йордан, срещайки се с тази жена в пустинята, видял, как по време на молитва тя се издига от земята, с очите си видял как тя преминала Йордан като по суша, достигнала действително ангелоподобно житие, първенство у Бога. Мария преминала през несъмнени скърби и страдания, за които сама разказала на Зосима, така достойно, с такава вяра и с такава благодарност към Бога, че придобила това първенство.

 

Мнозина хора, живеейки в нашия свят, възлагат на себе си особени вериги, т. е. някаква тежест, съзнателно, за да преминат през изпитания, за да придобият благодат пред Бога. Такава верига, такова изпитание е монашеският живот, строгото монашеско житие. Монахът доброволно се поставя в ситуация, която за обикновения човек би била непоносима. Това е отказ от всичко - и от материални блага, и от обилна храна, и от комфортен живот; това е отказ от своята воля. Но, преминавайки достойно през тези изпитания, човек спечелва първенство пред Бога, а, по-просто казано, спасение, наследявайки вечен живот.

 

Но не само във вечния живот човек получава отговор от Бога. Този живот става изпълнен с дълбок смисъл, с радост, с истинско щастие. Цялата тази суета, която ни дава видимото, толкова бързопреходно щастие, отива някъде зад пределите на хоризонта; и човек намира в общението с Бога истинско щастие, непреходна радост и Царството Небесно.

 

Всичко това ние научихме днес чрез евангелското четиво, чрез възпоменанието за подвига на света Мария Египетска. Ние сме далеч, разбира се, от този подвиг, и, може би, от нас не се изисква в условията на големия град да повтаряме този подвиг. Но ние трябва да помним, че когато Господ допуска за нас скръб и ни превежда през страдания и изпитания, ние трябва да възприемаме тези скърби с търпение и благодарение на Бога; и, може би, ние в много се сравняваме с тези, които доброволно приемат на себе си скръб, за да бъдат по-близо до Господа и да намерят Неговото благоволение. По молитвите на света преподобна Мария Египетска да помага Господ на всеки от нас на това място, на което се намира, да живее по Неговите заповеди, та да намери Неговото благоволение. Амин.

 

Превод: Прот. Йоан Карамихалев

 

 

Източник:    www.patriarchia.ru



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4629102
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1231
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031