В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние празнуваме паметта на свети великомъченикТеодор Тирон. В първата събота на Великияпост Църквата възпоменава името на мъченика, който се прославил не толкова със своя живот, колкото с истински християнска кончина.

Теодор бил воин, живял в Мала Азия, визточната част на Римската империя, и в 306 година бил осъден на смърт и умъртвен за открито изповядване на християнската вяра и отказ да се върне към езичеството.

В това време от император Максимиан билоповдигнато гонение на християните и, разбира се, воинът-християнин не могъл повече даостане на служба, без да бъде подложен напреследване. От Теодор поискали да принесежертва на езическите идоли, но той отказал, безстрашно изповядвайки своята вяра в Господа Иисуса Христа. Жестоко гоизтезавали, стремейки се да сломят неговата воля, но воинът издържал всички мъчения. И тогава след непродължителен престой в затвора го екзекутирали – жив го изгорили на клада. В житието на светеца е казано, че Теодор се качил на кладата без всякакъв страх и съмнение. Той не пожелал да се откаже от Господа, нито мъченията, нито заплахата със смърт не госклонили към предателство. И самата смърт той приел спокойно и мъжествено. Светият мъченик Теодор не доживял само няколко години до прекратяванепреследванията на християните, на изхода на епохата на гоненията запечатал своята вярност към Господа „дори до смърт” (Филип. 2:8).

А петдесет години след неговата кончина станало събитие, което ние поособен начин възпоменаваме в събота на първата седмица на Великия пост. В това време на власт дошъл император на име Юлиан. Въпреки, че управниците, заемали римския престол преди него, били християни, Юлиан, бидейки езичник, решил да реставрира езичеството, стараейки се по всякакви начини да насажда идолопоклонство в своята империя. Той измислилхитроумен начин тайно да приобщи християните към езическия култ: Юлианзаповядал да напръскат всички продукти, които се продавали на пазарите, с кръв от животни, принесени в жертва на езическите богове в капищата. Християните не могли да вкусят такава храна, защото тя ставалаидоложертвена, осквернена. Всичко това се правело тайно, за да въведат в изкушение нищо неподозиращите християани.

И тогава светият мъченик Теодор, явил се насън на местния заповядалепископ, му да съобщи на християните за това, та те не да не купуват нищо от пазарите, а вместо продуктите, които обикновено използвали за храна, дасварят пшенични зърна, да ги подсладят с мед и да вкусват само това. Такава храна получила наименованието „коливо” и на тази първа събота на Великия пост в спомен за чудото, явено от свети великомъченик Теодор Тирон, ниеосвещаваме коливо.

Неслучайно паметта на светия великомъченик се отбелязва в първата седмица на Великия пост: както той помогнал на тези древни християни да не паднат в грях, въздържайки се от храна, която не трябвало да вкусват, така и сега тойпомага на нас, грешните. По време на Великия пост у постещите хоравъзникват много изкушения, някой отслабва, не издържа постното поприще, съблазнява се и вкусва блажна храна. Чудото на свети Теодор Тирон дава навсички нас основание и възможност в моменти на такива изкушения да сеобръщаме към светия великомъченик, просейки неговите молитви да ни укрепи в преминаване на постното поприще.

Именно и затова Църквата празнува неговата памет в първата седмица наВеликия пост, та в продължение на цялото постно време, спомняйки си за тазисила, която притежава светеца, да се укрепяваме в своя малък подвиг и в случай на необходимост да прибягваме към него с молитвена просба запомощ.

По молитвите на свети великомъченик Теодор Тирон да ни помага Господ спасително да преминем попрището на Светата Четиридесетница! Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев