Отец Филотей (Фарос) и отец Ставрос (Кофинас)
"И ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си и ще бъдат двамата една плът."Човек, чиито родители не са признавали още от детските му години неговата индивидуалност и не са му позволявали да предприема каквито и да било лични стъпки, нито да поема житейски отговорности съответни на възрастта му, когато порасне, ще има понижено самочувствие и ще му е трудно да бъде независима личност. Такъв един човек и като възрастен продължава да пребивава в бащината си къща. И когато се ожени, продължава да бъде тясно обвързан с живота на родителите си - или ще живее у тях, или ще доведе тях у дома си, или ще живее в съседна къща или дори в същия блок, с една дума прекарва толкова време с тях, че е трудно да различиш собствения му дом от дома на родителите. Обикновено този вид семейства са силно асоциални, въпреки че успяват достатъчно добре да прикриват своята асоциалност, и се отличават с ярко изразено влечение към емоционално кръвосмешение. Те желаят да удовлетворяват всичките си потребности по между си и систематично избягват същностното обвързване с който и да било друг извън тясната семейна среда. Освен това тези семейства се отличават обикновено с неоспорим матриархат. Мъжете в тези домове играят ролята на украшение. Нямат собствено мнение и право на глас. Ако се случи в такова семейство да влезе зет, който не произлиза от сходна среда и понечи да отвори устата си, всички членове на семейството остават толкова изумени от този факт, колкото биха били и ако проговореше домашното куче. Майката в такива семейства има върховното право и никой не помисля да оспори нейната абсолютна власт. За подходящи се считат онези зетьове и снахи, които не се противят на абсолютното си претопяване и подчинение. Децата от такива семейства страдат от изключително сериозна психическа инвалидност и никога няма да могат да станат автономни личности. Ако някога се отдалечат от родителите си, те ще търсят техни заместители като духовници, началници или някакви други по-възрастни от тях ръководители, приятели или дори съпрузи, които ще бъдат такива само по име, и ще очакват от тях да подредят живота им и да решават за всичко вместо тях.
Една основна причина поради която съпрузите често поставят първото си семейство над второто е силното чувство на вина и задължение към родителите. Това означава, че той или тя се чувстват зле, когато трябва да откажат на определени родителски желания и да дадат предпочитание на съпруга или съпругата. Може майката на съпруга да не желае да признае, че синът й е вече семеен и има нови задължения и да продължи да очаква от него същото себеотдаване, внимание и подкрепа, каквито й е предлагал преди брака си. Съпругът-син, който не е прекъснал връзките с бащиния си дом, до една разумна граница, ще се затрудни да не отстъпва пред недопустимите майчини изисквания. Ще се опита да удовлетворява желанията й и това се превръща в грешка, която по-късно ще усложни нещата. При такъв случай съпругът-син трябва да знае, че майка му е тази, която има проблем и че трябва да побърза да се превърне в зрял човек и "да не я оставя винаги да има първото място, понеже е майка", както казва свети Йоан Златоуст във връзка с Богородица.
Ако майката кара своя син да се чувства виновен за нейната самота, тя упражнява емоционално насилие. Често родителите се опитват да контролират детето си, което вече е семейно, внушавайки му по различен начин, че "ти си виновен за нашето нещастие". Но това е нечестна уловка. Задълженията на детето, създало семейство, към неговите родители, никога не трябва да се превръщат в пречка за неговото собствено семейство.
Спират рака на черния дроб
Лечение на рака има, но го крият!Химиоте...
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие