старец Тадей

– Защо търсим упорито земна опора, като знаем, че тя е непостоянна?

 – Защото сме слаби. Ние сме деца. А като сме деца на Небесния Отец трябва да търсим опора в своя Родител. Ние сме родени телесно от земните родители и на тях възлагаме упование. Но те си имат грижи, не са имунизирани срещу трудности. Ние гледаме към тях, а те си имат нещастия и неволи и не им е до нас. Казват: „Имаш глава, размисли. Сега си зрял.” А Небесният Отец никога не ни избягва. Той постоянно ни вижда и води, ако сърцето ни е открито за Него. Ние се надяваме на този свят, а опора тук трудно ще открием. Не се намира лесно единомишленик в живота. Светите Отци казват, че ако намериш единомишленик в живота, си намерил спасението, а това е голяма рядкост.

През целия си живот съм срещал две личности, които живееха в идеален брак… Преди няколко години попаднах на още един. Говорил съм ви за И., който неотдавна почина. Много интересно как Господ ги беше събрал с жена му. Повече от тридесет години живяха в брак, а той казваше: „Аз и моята Мира нито веднъж не сме си казали остра дума помежду си. Каквото искам аз, иска и Мира, каквото иска Мира, искам го и аз.” А мъжът беше със сприхава природа и имаше тежко послушание тук, на земята – беше милиционер. Влизаше с контакт с разни хора, престъпници. Прибира се вкъщи в лошо настроение, а Мира така успяваше да го посрещне, че той веднага се отпускаше. Тяхната къща беше рай.

Сещам се как св. Симеон Нови Богослов говори за себе си: „Аз не съм спазвал дълги пости, нито съм прекарвал нощта без сън. Не съм спал на гола земя, нито съм извършвал други трудове. Постоянно съм гледал на своите немощи и съм унижавал себе си и Господ ме спаси.”

превод от сръбски