Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2015 00:54 - Св. преподобни Ксенофонт и Мария и синовете им Йоан и Аркадий
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 665 Коментари: 0 Гласове:
0



 о-долу:

Виж също:

 

 

Житие на св. преподобни Ксенофонт и Мария и синовете им Йоан и Аркадий

Преподобни Ксенофонт, съпругата му Мария и техните синове Йоан и Аркадий живели през V век в Цариград. Ксенофонт бил знатен патриций и Бог благословил християнският му брак с двама сина – Йоан и Аркадий. Голямо било благочестието на този богат велможа, който вършил всичко, за да даде на любимите си деца съвършено възпитание не само чрез едно блестящо образование, но и с личния си образцов пример на крайно добродетелен християнин. За да обогати техните знания, той ги изпратил да се учат в стария финикийски град Бейрут, където по онова време имало прочуто училище. При изпращането им благородният баща произнесъл дълго и прекрасно наставление, което е достатъчно за цял учебник по истинско християнско възпитание.

Придружени от своите слуги, благородните младежи се качили на наетия кораб и попътния вятър опънал платната, за да ги отведе към финикийските брегове. Пътуването започнало приятно, но ненадейно се извила все по-застрашителна буря. Разбушуваните вълни подмятали кораба като жалка черупка. Напразно моряците свлекли палтната и употребили всички средства, за да спасят кораба, себе си и своите неопитни пътници. Моряците проявили рядко безчестие: като си давали вид, че вземат предпазни мерки, те се измъкнали с единствената спасителна лодка и оставили кораба с пътниците на произвола на морската стихия. Достойни за своите родители, изпадналите в беда младежи горещо се молели на Бога да пощади младия им живот от гибелните вълни, които напирали да разломят на парчета целия кораб. Йоан и Аркадий мислели в тези страшни минути повече един за друг, за родителите си и за своите слуги, отколкото за себе си. Пълно крушение разчупило на парчета кораба, момчетата съблекли дрехите си, заловили се за отделни корабни отломки и огромните вълни ги откъснали един от други в различни посоки. Повече никой никого не видял. Всеки мислел другия за погинал. Но Бог не оставил никого да погине. Всички до един се спасили, изхвърлени на различни брегове.

Излязъл на морския бряг, Йоан скърбял повече за смъртта на милия си брат. Той и не помислил да се връща у дома си, за да занесе такава страшна вест на родителите си и сякаш съжалявал, че само той е останал жив. Преживяният страшен ужас извършил пълен прелом в душата му. Едва що избягнатата смърт по-ясно от всичко му показала суетността на земните преходни блага и той още на брега решил да скрие своята тъга и да потърси душевното си спасение в някой от близките манастири. Той усърдно се помолил на Бога да насочи неговите стъпки и скоро се озовал пред портите на една света обител. На почукването се откликнал монахът-вратар и много се учудил от вида на младия странник. Той му подал дреха да скрие голотата си, подкрепил изчерпаните му сили с храна и го разпитал за неволята, която го е довела в този вид в манастира. Като узнал, че корабокрушенецът горещо желае да стане негов събрат, вратарят съобщил на игумена за клетия странник и неговата молба. Игуменът ведната изслушал Йоан и неговата прозорливост му открила, че пред него стои един бъдещ Божи угодник, защото реданието твърди, че това бил самия сетнешен св. Йоан Лествичник. Йоан бил приет в манастира.

Подобна била съдбата и на по-младия брат Аркадий. Сродни по кръв и по дух, двамата братя стигнали до едни и същи решения след преживяната катастрофа. Той имал щастието да срещне на пътя си един прозорлив и свят старец, който го утешил със съобщението, че брат му и останалите техни спътници от кораба са живи и че всички са постъпили в манастири. Това още повече утвърдило решението на Аркадий да последва техния пример и се хвърлил в нозете на стареца с молба да го посвети в монашески чин. Старецът го завел в Сукийската обител на св. Харитон, постригал го и му дал монашеска килия.

 

image

Изминали две години без никаква вест от двата синове. Ксенофонт и Мария с растяща тревога напразно чакали вест от своите любими рожби. Най-сетне бащата изпратил верен слуга в Бейрут да потърси младите си господари, но той не открил никаква следа от тях. Сам решил да ги потърси в далечна Атина, която била най-прочутото средище на тогавашната образованост, но и тук търсенията му останали безуспешни. Отчаян тръгнал верният служител за Цариград, но спрял по пътя да почине в един крайпътен дом и там разпознал в лицето на един пътуващ за Светата земя монах едного от слугите, които преди две години тръгнали с младите господари за Бейрут. И узнал страшната истина. Този монах също мислил, че е единственият, който е преживял корабокрушението. Той също нямал сили да занесе такава огромна скръб в дома на добрите си господари и, скрит под покайното монашеско облекло, мислел да отнесе жестоката истина в гроба си.

Голяма била мъката на верния слуга и с много сълзи оплакал горката участ на клетите младежи и на още по-нещастните им родители, които изведнъж били лишени и от двамата си сина.

Привлечени от плача му, околните узнали за великата злочестина и го увещали да се завърни и да съобщи на господарите си за станалото. Той пристигнал в Цариград, влязъл в палата на Ксенофонт, но не посмял да се яви пред никого. Видели го да седи в дълбока скръб и веднага съобщили на Мария за завръщането му. Тя заповядала веднага да се яви при нея, но той не могъл да каже изведнъж истината. Отговарял уклончиво и се оправдавал, че загубил писмото на Йоан и Аркадий, които пишели, че били живи и здрави. Но майчиното сърце предусетило нещо лошо и той повече не издържал.

С горки ридания преданият служител разказал за гибелта на кораба и на нейните синове. Но вместо да припадне от разкъсваща майчинска скръб и да избухне в неудържими ридания, вярващата майка повторила с християнски думи старите библейски слова на многострадалния Иов. Тя забранила на слугата да казва комуто и да било за случилото се и зачакала своя мъж, който още не бил се прибрал в къщи.

Когато тя му съобщила за сполетялото ги нещастие, благочестивият и безкрайно предан на Божията воля Ксенофонт не останал по-долу от героичната си съпруга. Двамата се затворили в своята молитвена стая и през цялата нощ променяли сълзите с молитва и спомен за синовете си с надежда за бъдещия живот на своите чисти и праведни рожби. Изморени от силните преживявания, те задремали и Бог ги утешил с чудно видение на техните деца, от което пламнала надеждата им, че те навярно не са загинали. На сутринта решили да заминат за Йерусалим.

 

image

Когато били в околностите на реката Йордан, те срещнали прозорливия старец на малкия си син Аркадий. Той устроил общата щастлива среща най-напред между двамата братя – монаси, а след това и на синовете с техните родители. Тази среща станала в храма Гроба Господен. Братята се познали един друг и прегърнати изливали в радостни сълзи горещата си благодарност към Бога за своето необикновено намиране в ангелския образ на иноческия подвиг. Но родителите не могли да познаят двамата си сина – толкова много били те променени от строгия молитвен и постически живот в своите манастири. Най-сетне в страноприемницата, където били отседнали Ксенофонт и Мария, старецът накарал Аркадий да разкаже пред родителите си своята и на брата си история. Неизказана била радостта, неспирни били общите сълзи от това богоустроено събиране на цялото благочестиво семейство на Ксенофонт.

Старецът изпълнил молбата на родителите да постриже и тях в монашество, след което ги наставил в пътя на иноческото житие. Мария постъпила в женски манастир и достигнала върхове на монашеското съвършенство, като била удостоена с дара на чудотворството и с блажено отшествие във вечността на Божиите угодници. Йоан и Аркадий отишли със стареца си в пустинята, където ги последвал и Ксенофонт, след като раздал цялото си имущество на бедните и освободил всичките си роби. Ксенофонт също се прославил с дар на пророчество, а цялото семейство било причислено от Църквата в лика на светците заради дивните подвизи на своя отшелнически живот.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 

Житие на преподобните Ксенофонт и Мария и техните синове Иоан и Аркадий

Свети Ксенофонт бил един от най-знатните сановници в Константинопол. Той бил богат на светски блага, но още по-богат на вътрешни съкровища: вяра, благочестие и усърдно съблюдаване на всички Божии заповеди. Бидейки знатен по сан и по благороден произход, той бил още по-знатен по благочестие и по добродетелен живот. Колкото бил висок по оказваната му чест, толкова бил смиреномъдър по ум; не се превъзнасял над хората в сърцето си и не се гордеел с временната си светска слава. Събирал си съкровища на небесата, като предварително изпращал там богатствата си чрез ръцете на бедните. Имал си другарка в живота, на име Мария - негова подражателка във всички добри дела и изцяло еднаква с него по характер. Ксенофонт живеел с нея добродетелно, угаждайки на Бога, изпълнявайки непорочно всички заповеди и съблюдавайки правдата Божия. Когато им се родили двама сина - Йоан и Аркадий, те ги възпитавали с добри наставления и ги учели не само на книжна мъдрост, но и на страх Божий, който е начало на всяка премъдрост, а също така ги поучавали и на всяка добродетел. Те желаели да видят в децата си не само наследници на богатите си имоти, но преди всичко подражатели на богоугодния им живот. Изпратили ги да се учат на елинска мъдрост във финикийския град Берит1, който по това време се славел с школите си. След като те поживели там известно време заради учението, Ксенофонт се разболял тежко и вече очаквал смъртта. Като не се надявала мъжът й да оздравее, Мария написала писмо до синовете си, в което ги уведомявала за тежкото заболяване на баща им и ги молела по-скоро да се върнат у дома, преди баща им да отиде във вечността. Тя искала децата да получат последно благословение от баща си и да вземат участие в погребението му. Те побързали да се върнат у дома. Като ги видял, баща им се зарадвал и от радостта състоянието му се подобрило. Той им наредил да седнат на леглото му и започнал да ги поучава така:

- Както ми се струва, деца мои, аз се приближавам към края на живота си. А вие, ако ме обичате, като свой баща, направете това, което ви завещавам. Първо, бойте се от Бога и устройте живота си по Неговите свети заповеди. И второ, това, което ще ви кажа сега, казвам не от тщеславие, а с цел да ви наставя в пътя на добродетелта: ако имате за свой образец моя живот, мисля, че няма да ви е нужен друг учител. Защото домашното учение, изразено в слово и дело, е много по-полезно от всяко друго учение. Знайте, че съм живял досега, съхранявайки постоянно благоговение и простота на сърцето. Бях уважаван и обичан от всички не заради високия си сан, а заради кротостта и добрия си нрав: никого с нищо не съм обидил, никога никого не съм укорил, не съм клеветил, не съм завиждал, не съм се гневил напразно, не съм враждувал с никого. Обичах всички и живеех в мир с всички. Не пропусках да посещавам църквата нито вечер, нито сутрин. Не презирах нито бедния, нито странника, нито опечаления, но утешавах всекиго със слово и дело. Често посещавах намиращите се в тъмниците, откупих много пленници и ги пуснах на свобода. И както поставих преграда пред устните си, за да не кажа нищо лошо и лукаво, по същия начин поставих и закон за очите си - да не гледат чуждата красота и да не я пожелават. Бог ме опази и аз не познах друга жена, освен вашата майка, но и с нея живях в плътски съюз само докато се родихте вие, а след това ние се разбрахме да останем чужди един на друг по плът и съхранихме телесната си чистота в Господа и досега. Деца, последвайте живота на родителите си, подражавайте на нашата вяра, търпение и кротост и живейте така, че да угаждате на Бога; тогава Бог ще ви изпрати дълъг живот. Давайте милостиня на сиромасите, защитавайте вдовиците и сирачетата, посещавайте болните и намиращите се в затворите, избавяйте от бедствия обидените и неправилно осъдените, запазете мир с всички. Бъдете верни на приятелите си, правете добро на враговете си, без да им въздавате със зло за злото; към всички бъдете добри, кротки, любезни, смирени. Съхранявайте в непорочност душевната и телесната си чистота, а ако Бог ви благослови със съпружество, ложето ви да бъде нескверно. Бъдете благотворителни към Божиите църкви и манастири. Почитайте свещениците и монасите, защото заради тях Бог проявява милосърдие към целия свят. И особено не забравяйте скитащите се заради Бога по пустини и планини, по пещери и земни пропасти, но им давайте необходимото за живота. Нахранете достатъчно бедните и не ще обеднеете. Вие знаете, че домът ми никога не е търпял лишения, въпреки честите трапези, предлагани на сиромасите. Често се молете и внимавайте върху поученията на светите мъже. Въздавайте дължимата почит на майка си и я слушайте със страх Господен, като винаги изпълнявате волята й и никога не отстъпвате от повеленията й. Бъдете милостиви към робите, обичайте ги като членове на семейството си и като свои деца; старците пускайте на свобода и им давайте храна и всичко потребно до самата им кончина. Накратко казано, повтарям ви: това, което сте ме видели да върша, същото вършете и вие, и ще се сподобите с честта и славата на светиите. Помнете винаги и това, че този свят скоро ще премине и славата му ще изчезне. Деца, пазете заповедите Господни и моите наставления и Бог на мира ще бъде с вас!

Като чули тази реч, Йоан и Аркадий заплакали и казали:

- Татко, не ни оставяй, а помоли Бога да ти даде още време да поживееш с нас. Вярваме, че ще измолиш това от Бога, ако поискаш: Бог ще те послуша. За нас, младите, твоят живот тук е много необходим, за да ни наставляваш по най-съвършен начин към добри дела и сам да устроиш живота ни както трябва.

Бащата тежко въздъхнал и като се просълзил, казал:

- Откакто Бог ме посети с тази болест и легнах на легло, аз много молих и моля Бога за това, да ми изпрати Той, заради вашата младост, още малко време, за да поживея на земята, докато ви видя съвършени във всичко. През следващата нощ свети Ксенофонт получил откровение в сънно видение, че Бог му повелява да остане още в този живот. Той възвестил това на съпругата и децата си и всички те се зарадвали и прославили Бога. Болният започнал малко по малко да оздравява от недъга. Той казал на синовете си:

- Деца, идете и завършете учението си, а след завършването, незабавно се връщайте. Аз ще уредя законния ви брак.

След това той ги качил на кораб и като ги снабдил с всичко необходимо, ги изпратил отново в Берит.

Когато те тръгнали на път, плаването отначало било благополучно, тъй като духал попътен вятър. Но след това внезапно се вдигнал насрещен вятър и настанала буря и силно вълнение. Моряците скоро оставили кърмата и корабът бил понесен от бурята незнайно накъде, потъвайки все повече сред вълните.

Когато корабът окончателно се разбил, всеки от тях се хванал за първата попаднала му дъска и по такъв начин те били разпръснати от вълните на различни страни. Но, по Божия благодат, всички били спасени от удавяне и гибел, само че били отнесени на различни страни: слугите били изхвърлени на сушата в Тир, Йоан бил изхвърлен на едно място, наречено Малмефетан, а Аркадий - в Тетрапиргия. Всеки от тях, като не знаел нищо за избавянето на брат си от смърт, не се радвал за живота си, а скърбял за смъртта на брат си.

Като изминал немалко разстояние, той намерил един манастир и почукал на вратата. Вратарят му отворил и го видял гол. Свалил от себе си връхната дреха, дал му я да я облече и като го въвел в килията си, му предложил хляб и сочиво.

Вратарят отишъл при игумена и му разказал подробно всичко за юношата. Игуменът наредил да го доведат при него и като го видял, прозрял Божието призвание в съдбата му. Като предвидял добрия му живот, той рекъл:

- Благословен е Бог на твоя баща и твоята майка, Който те спаси от гибел в морето и те доведе тук!

След това, като му дал подробни наставления за спасителния монашески живот, го осенил с кръстното знамение и му повелил да остане в манастира. Скоро той постригал Йоан в монашеския ангелски чин. По такъв начин блаженият Йоан се подвизавал в молитва и пост и във всички манастирски трудове, изпълнявайки послушания. Но той постоянно скърбял за брат си, мислейки, че е загинал в морските вълни.

По Божие изволение Аркадий също останал жив. Той отишъл в намиращото се недалеч селище, където го срещнал един христолюбец, който му дал вехта дреха. Той се облякъл и като помолил за малко хляб, укрепил изнемогналото си тяло. След това влязъл в намиращата се там църква и като се помолил още веднъж със сълзи за брат си, облегнал се на стоящия до църквата стълб и заспал. И веднага видял в сънно видение брат си Йоан, който му казал:

- Братко Аркадий! Защо плачеш така горчиво за мен и съкрушаваш сърцето си? Аз, по благодатта Христова, останах жив. Затова не скърби за мен.

След това Аркадий се помолил и отишъл в Йерусалим. Като се поклонил на светите места, в които Господ извършил спасението на света, той излязъл от града и искал да отиде в първия манастир, който му се изпречи на пътя. Продължавайки да върви, той срещнал един почтен монах, украсен с побелели коси, човек със свят живот и прозорливец.

Старецът го завел в лаврата на свети Харитон, която на сирийски език се наричала Сукийска. Там той постригал юношата за монах и му дал килия, в която по-рано се подвизавал един от великите отци в течение на петдесет години. Самият старец прекарал една година с Аркадий, като го наставлявал в правилата на монашеския живот и го учел да се бори с невидимите врагове и да им противодейства. Когато годината свършила, старецът отишъл в пустинята, като оставил Аркадий сам в килията и му обещал да се види с него след изтичането на три години. Като получил наставления от стареца, Аркадий ревностно ги изпълнявал, работейки на Бога денем и нощем.

След като изминали две години от гибелта на кораба, Ксенофонт, като не знаел за случилото се с децата му в морето, изпратил един от слугите си в Берит, като му поръчал да издири Йоан и Аркадий и да узнае подробно всичко за тях: здрави ли са и ще завършат ли скоро учението си. Бащата и майката много се чудели, че в продължение на толкова много време децата нито веднъж не ги известили за себе си и не изпратили нито едно писмо на родителите си.

След като, при завръщането на слугата, научили трагичната вест за крушението на кораба Ксенофонт и Мария получили в съня си видения, че синовете им са живи. Така те се приготвили за път и дали разпореждания на управителите за всичко, отнасящо се до дома и имуществото. Те раздали много милостини и като взели със себе си злато, колкото било необходимо за даване на милостиня и за пожертвования за светите места, се отправили към Йерусалим. Като пристигнали там, те обходили всички свети места, молели се и раздавали милостиня. След това започнали да обикалят по всички намиращи се в околностите на Йерусалим манастири, издирвайки децата си, но никъде не ги открили.

Те се насочили към земите около река Йордан, за да се помолят и там и да раздадат останалото злато. Когато вървели по набелязания път, по Божий промисъл, срещнали онзи свят старец - прозорливец, който облякъл сина им Аркадий в монашески образ. Като паднали в нозете на светия отец, те го помолили да се помоли за тях на Бога. На светия старец му било открито от Бога всичко за тях. Като се помолил, той им рекъл:

- Кой доведе Ксенофонт и Мария в Йерусалим? Никой, освен любовта към децата. Но вие не скърбете: децата ви са живи и Бог ви е открил насън славата, приготвена им на небето. Идете, работници на лозето Господне, там, където отивате сега, и когато свършите там молитвите си, при завръщането ви в светия град ще видите децата си.

Като побеседвали така, те се разделили: Ксенофонт и Мария тръгнали към река Йордан, а прозорливият старец отишъл в светия град и като постоял в църквата „Възкресение Христово", седнал на земята близо до света Голгота и почивал. Докато светият старец седял там, младият монах Йоан, синът на Ксенофонт, който бил дошъл от Малмефетанския манастир в Йерусалим на поклонение, видял светия старец и му се поклонил до земята. Старецът го приветствал с любов и като го благословил, попитал:

- Къде беше досега, господарю мой Йоане? Ето, баща ти и майка ти те търсят, а ти си дошъл да търсиш брат си.

Йоан се удивил от това, че този свят старец знае всичко. Като разбрал, че това е прозорливец, той паднал в нозете му и казал:

- Умолявам те, отче, кажи ми заради Господа, къде е брат ми? Душата ми силно изнемогва от желание да го видя. Много се подвизавах, молейки се на Бога да ми открие: жив ли е брат ми, или не? Но Господ не благоволи да ми открие това досега. Той прави това сега чрез теб, честни отче!

Старецът му рекъл:

- Седни до мен; скоро ще видиш брат си.

Когато те поседели малко, дошъл друг монах, младият Аркадий, с изнурено тяло и изсъхнало лице. Очите му били дълбоко хлътнали от извънмерен пост и въздържание. Аркадий разпознал в Йоан родния си брат.

След два дни от Йордан дошли Ксенофонт и Мария. Като видели там и светия прозорлив старец, те го познали и като паднали в нозете му, изпросили неговото благословение. След благословението те казали на стареца:

- Заради Господа, отче, изпълни обещанието си и ни покажи децата ни.

А двамата им сина, Йоан и Аркадий, стоели до стареца.

Като се хвърлили на шиите им, те ги целували с любов и плачели от радост. Старецът също се просълзил. След това всички станали, въздали слава и благодарение на Бога и се веселили, прославяйки великия и дивен Божий промисъл.

След това Ксенофонт и другарката му помолили светия старец да постриже и тях в монашески чин. Те били постригани от ръката на прозорливия старец и научени от него на монашеските правила. Старецът им заповядал да живеят не заедно, а поотделно. След немного време всички те се разделили. Мария отишла в девически манастир, а Йоан и Аркадий, като се простили с родителите си, отишли със стареца в пустинята. Ксенофонт, като изпратил свои служители във Византион, наредил да продадат дома му и цялото имущество, раздал всичко на бедните, пуснал робите на свобода, а той самият, като намерил една килия в пустинята, се предал на безмълвие.

Така те служили на Бога до края на живота си и се сподобили с велики дарове от Него: Йоан и Аркадий просияли като светила сред пустинножителите и като проживели много години, предузнали за кончината си и отишли при Господа. Преподобна Мария извършила много чудеса, изцерявала слепи, изгонвала бесове и след блажената си кончина преминала от земята на небето. Преподобният Ксенофонт също получил от Бога дар на чудотворство и прозорливост; той предсказвал бъдещето и бил съзерцател на велики тайни, а след това отишъл да съзерцава това, което човешко око не е виждало, и да се наслаждава на лицезрението на Лицето Божие. Така преподобният Ксенофонт, блажената Мария и светите им деца - Йоан и Аркадии, които усърдно възлюбили Бога, послужили ревностно на Господа с праведен и богоугоден живот и били причислени към лика на светиите от Светейшия Владика, Христа, нашия Спасител, Комуто с Отца и Светия Дух слава, чест и поклонение во веки. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 3715517
Постинги: 5186
Коментари: 2778
Гласове: 1156
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31