Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01.2015 01:51 - ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА ДЕСЕТТЕ ПРОКАЖЕНИ
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 1090 Коментари: 4 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Автор:    Протойерей Дмитрий Сазонов

„Нали десетимата се очистиха? а де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава” (Лк. 17:17,18).

 

Днес на неделната Литургия бе прочетено Евангелието за изцелението от Спасителя на десетте прокажени, от които само един се върнал, за да поблагодари на Господа за изцелението.

 

Проказата е страшна болест, възникваща и явяваща се, в основата си, следствие от нечистия живот на човека. Тялото на страдащия от тази болест се покрива от гнойни рани, очите му гноясват, лицето и езика подпухват, от цялото тяло лъха нетърпима смрад. При последната степен на болестта всички косми от главата опадат, рани покриват тялото до костите и се покриват от червеи. Болният, измъчен от страданията, обикновено умира. Всеки, у когото се откривали признаци на проказа, според закона се задължавал веднага да се яви за освидетелствуване пред свещеника. Поради заразността на болестта, болните се отлъчвали от роднините и се прогонвали от човешките жилища. Те се оттегляли в пустинни места и се хранели с това, което им донасяли техните роднини. Ето от каква ужасна, злокачествена и заразна болест Господ изцелил тези десет човека, от които един самарянин, човек отхвърлен от юдеите, се върнал и благодарил на божествения Чудотворец за своето изцеление.

 

Удивлявайки се на неблагодарността на деветте изцелени, да се обърнем и погледнем към себе си, по-добри ли сме от тези деветте и приличаме ли на десетия? Вгледали се, няма ли да видим, че всички страдамe от духовната проказа – от греховете и последствията от тези грехове? Ние сме болни от грехове: от гордост, осъждане, тщеславие, лукавство, леност, лицемерие, завист, скверни и лукави помисли (2 Тим. 1:1,2). Ето тази духовна проказа пронизва цялата ни природа - душата и тялото, от костите до мозъка. Тя е заразна и поразява тези, които общуват с нас. Има у нас Лекар, Който винаги е готов да ни лекува от тази страшна болест. Вярващият в Него няма да умре, но ще има вечен живот (Иоан 3:16). С какво сме по-добри от тези прокажени, които дошли при Спасителя за изцеление и, спрели се в далечината, гръмко викали: „Иисусе Наставниче, помилуй ни!” Има ли у нас толкова вяра, желание и грижа за своето душевно здраве както у тези прокажени?

 

Ежедневно Светата Църква възнася своя глас от името на всички боледуващи от греховната проказа: Господи, помилуй! Чуваме ли ние нейният глас? Съзнаваме ли необходимостта от молитвата? А нали тя ни е необходима както дишането, както храната. Съгрешавайки непрестанно, съзнаваме ли своята виновност, просим ли милост за изцеление? Изцелявайки се чрез покаянието, благодарни ли сме? Чувството на благодарност и страхът от греха, правят душата ни по-мека, по-крехка и я утвърждават в добродетелите.

 

В коравосърдечието на своята душа забравяме с какъв трепет трябва да се приближаваме към Бога. Знаейки, че в Царството Божие не влиза нищо нечисто, щом изпаднем в нужда, тъга и безизходност, щом осъзнаем нуждата от Бога-Изцелител, се хвърляме към Него, с надежда, да искаме изцеление, разблъсквайки понякога другите, както сме привикнали да правим това в ежедневния живот. Колко често тази вяра се разбива в дълбоко недоверие, което не ни дава да осъзнаем цялата си нечистота, не ни дава увереност, че у Бога има любов за всички. Забравяме, че потънали в нечистота, можем да се надяваме само на милост, само да молим: Господи, помилуй! Получили просимото, забравяме да се върнем и да поблагодарим.

 

Нека по-често да произнасяме тази проста молитва, в покаяние на сърцето и със съзнание за своята нечистота и греховност. Да Го молим да ни помилва да ни изцели, както изцелил десетте прокажени. Нали невъзможното за човека, е възможно за Бога (Лк. 18:7). Нека помним Божиите благодеяния и да оставаме благодарни (Еф. 5:12).

 

 

 

Превод: Прот. Йоан Карамихалев

 

 

Източник:    Източник: www



Гласувай:
1



1. sourteardrop - Злите помисли определят маршрута към болестите
17.01.2015 01:53
Църквата е лечебното заведение, където невидимите страдания се преодоляват и човек излиза физически здрав. Православното християнство разполага с невероятен инструментариум за положително въздействие върху човека. Той се свързва със запазената през хилядолетията традиция на Христовата църква, с тайнствата и аскезата.
Съвременният човек все по-трудно се докосва до тях. Сам изгражда стени между духа, душата и тялото си. Втурва се към инославието и се диви на теориите за различните нива на проявление и съществуване на света, за същността си, търси в себе си етерното, астралното, менталното и т.н. тела, изпълнява източни ритуали, прилага фън шуй. Обикновено поради непълно знание всички усилия поемат погрешна посока.
Същото, както и друг път сме казвали, се случва и с насочилите се към православието. Ако външно, повърхностно се следва дадена доктрина, човек остава в мъглата на религиозните заблуди.

Религията е опиум?
Твърдението на Карл Маркс, че религията е опиум за народите се доближава до истината. Колкото и невероятно да е за някои това, бихме могли да поразсъждаваме.
На срещите си с варненци и беседите, които изнесе, митрополит Иеротей Влахос от Еладската църква каза, че е съгласен с Маркс. Защо?
Според този богослов, един от най-мъдрите в съвременния християнски свят, Църквата и религията са различни неща.
Както Иисус Христос е обяснявал с притчи, така и днес сравненията, иносказателността, метафорите са необходими. Големите истини, изпълнените с Божествена светлина неща не винаги са поносими за неподготвените. Сигурно поради тази причина митрополит Иеротей представи Църквата като стадион. Там има място за зрители, има терен за играчите, отвън остават също много хора. Кой кой е сред тези групи? Светците са играчите, те действат. Искаме ли и ние да действаме? Искаме ли да сме в центъра на събитията? Примамливо е за човешката ни природа. И какво да правим?
цитирай
2. sourteardrop - ---
17.01.2015 01:55
Първо нека влезем в стадиона, да седнем, да наблюдаваме, да разберем, да усвоим играта, да ръкопляскаме, когато трябва. Най-накрая може да слезем на терена и да играем. Още едно сравнение. Човек се разболява заради това, което е в мислите му, в сърцето му. Малцина днес оспорват древното твърдение. Както в живота физическото тяло има необходимост от лекарство, от лекар, така и в душевния, и в духовния свят има кой да лекува. Първо нека се освободим от лошотията, която ни трови. Болницата за тези страдания е Църквата. В нея има лекари, и то на различни нива, те знаят как да проведат лечението и какво "направление" да дадат на страдащия.

Психотерапията не лекува
Психотерапията, по която и в България вече сме увлечени, се е развила на Запад. Там липсва православната традиция. Западните богослови заимстват феодалната система и я пренасят в служението си. По този начин се изгражда една човешка пирамида, всеки си има някакво място, ниво в нея. Къде според тази логика е обикновеният мирянин? И още. Според западната богословска традиция всеки човек, изпаднал в грях, трябва да бъде своевременно наказан. Митрополит Иеротей казва, че това е нечовешко богословие. Точно то предизвиква отрицанието на християнството, търсенето на други учения, възникването на психотерапи
Протестантите не се занимават със страстите, с отчаянието. Душата се отъждествява с външното поведение на човека. Затова методите за въздействие на психоанализата са насочени към промяна на поведението, отчасти на мисленето и на възприемането на света.
Но как с човешки средства да се въздейства върху толкова фини сфери като душата, духа? И друг път е писано, че това са неща, които искат подход на по-високо ниво. То се разкрива единствено в православната традиция. И ако се приеме психоанализата, то тя трябва да се практикува съвместно с духовно лице, съветва митрополит Иеротей.

цитирай
3. sourteardrop - ---
17.01.2015 01:55
Проблеми от демоничен характер
Обсебването е описано в Евангелието. Ако вярваме, че съществува дяволът, то може да си обясним обсебването като демонична проява. Човек е болен. Грехът го разболява. Но грехът не е енергия, насочена към Бог. Напротив, той си е чисто човешка работа. Православието обяснява, че Бог не се сърди на хората, защото са сгрешили. Те имат надеждата, че ще се изчистят от грешката си.
Църквата не допуска сблъсък с науката. Това се случва единствено в православната. Защото се използва исихазмът, лечебната традиция.
Боледуващите са различни. Едно е душевното, друго е неврологичното, трето е демоничното заболяване, обсебването. Заради лошите си деяния и мисли човек се разболява. В този случай коя болница е необходимата? Когато демонът е влязъл в ума на човека, говори вместо него, не бива да се бърка състоянието с болни нерви. Добрият съвременен духовник прави разлика между тези състояния и знае какво да препоръча. Първият съвет е да се изчистят злите помисли. Но за това пак е необходимо лечение в Църквата. На някой обсебен ще помогне светец, на друг - свещеник. Богословът, истинският, различава състоянията на хората, разбира кое е от Бога, кое - от дявола. Затова Църквата не изключва нито лекарите, нито духовниците.

Православните лекари
Проблемите, свързани с душевните и духовните терзания, са най-сериозните. От тях произтичат екзистенциалните страхове, действащи пагубно. Ако има обсебване, казва митрополит Иеротей, само богословът може да помогне. Но в църквата, в този дом и семейство за вярващите, трябва да бъдат и родителите, близките на пострадалия. Тяхната лечебна помощ е молитвата им. Възможно ли е да се излекува човек от протестантството или от друг вид сектантство? Старецът Софроний казвал, че когато протестант приеме православието и бъде кръстен, са необходими поне 15 г. да бъде напътстван от духовния си баща, за да се промени.
цитирай
4. sourteardrop - ---
17.01.2015 01:56
Свещеникът е лекар, казва митрополитът. Но има и друг въпрос. Може ли всеки да каже, че е лекар? Може ли всеки да отвори болница и да лекува? На всички, които помагат, им трябва дълго обучение, изпити, практика, опитност. Чак тогава нека се пристъпва към поставяне на диагноза и лечение, защото душевното здраве е много по-висше от телесното.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4633614
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031