Независещият от времето духовен живот – ІХ част

Отново искам да кажа – трябва за всичко да се гледа нагоре, а не надолу, да се устремява поглед към Царството Небесно, а не към детайлите на земния живот. По-точно – детайлите на земния живот да стоят на втори план, а стремежът към Небето трябва да е изпълнен с ревност, решимост и постоянство. Постоянството е качество, което се изгражда чрез особен режим на духовен живот, захранван от мъдростта на светите отци, а не основан на традицията заради самата традиция. С други думи трябва да бъде основан върху усвояването, асимилацията на боговдъхновената мъдрост на светите отци. От друга страна, това постоянство се изгражда с помощта на молитвата. Всички основни молитви са дошли до нас в богослужебните текстове. Разбира се, на различни места и при различни обстоятелства молитвата е в зависимост от възможностите и силите.

Постоянството включва редовно четене на духовна литература, защото ни е необходимо постоянно „ваксиниране” против духа на времето. За да можем да се борим против този светски дух, който ни гнети и постоянно се старае да ни подчини на себе си, трябва редовно да приемаме духовната храна, предоставяна ни от църковните служби и четения. Ако дори за ден се лишим от словото на Свещеното Писание и на светите отци, светът започва да ни завладява; след още един такъв ден той се вселява в нас и постепенно започва да преобладава. Скоро откриваме, че все повече и повече мислим по светски. И колкото повече мислим така, толкова повече губим духовния разум.

Ежедневното приемане на духовна храна е външната страна, а вътрешната е т. нар. духовен живот. Духовен живот не означава витаене в облаците, „практикуване” на Иисусовата молитва или извършване на физически упражнения. Той се състои в разкриване на законите на духовността в ракурса, приложен към дадения човек, в неговата ситуация, в неговите условия. Това се изработва с годините чрез внимателно четене на творенията на светите отци с бележник, където записваме най-важните за нас цитати. Изучаваме ги, определяме в каква степен са приложими за нас и в случай на необходимост намираме паралелни места у други свети отци, съпоставяме, размишляваме, вникваме по-дълбоко в смисъла и т. н. Ако искаме да намерим изчерпателна и пълна рецепта по даден въпрос и с тази цел започнете да изследвате светите отци, намерението ви е обречено на неуспех. Наистина има справочници за творенията на светите отци, но това не е пътят към духовния живот. В него се навлиза по малко, възприемайки учението на светите отци стъпка по стъпка – в степен, съответстваща на вашата подготвеност. След време се връщате към същите текстове, възприемате смисъла им по- дълбоко и в края на краищата идвате до ясното разбиране в каква форма законите на духовния живот са приложими към вас. Ако постъпвате така, то при четенето на едни и същи свети отци ще откривате все нови и нови неща; ще прониквате все по-дълбоко и по-дълбоко.