Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01.2015 04:51 - За покаянието - Поучение второ в Неделя след Богоявление
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 575 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 10.01.2015 05:18


 "Покайте се, защото се приближи Царството Небесно" (Мат. 4:17).

Покаянието е първата новозаветна заповед, покаянието е началната новозаветна добродетел, въвеждаща във всички останали християнски добродетели. И Предтечата на Спасителя, и Сам Спасителят започнали проповедта към падналото човечество с призоваването му към покаяние и с обещание за Небесното Царство за удовлетворителното покаяние.

Призовавайки на помощ на нашия беден ум Божествената благодат, да побързаме да изследваме значението на покаянието, за да приемем този Божи дар, предлаган ни от Самия Бог, и, приели го, да изработим нашето спасение чрез покаянието.

Две свойства, две способности са насадени от милосърдния Бог в човешкото естество, с помощта на които то, след своето падение и отчуждение от Бога, може да се вдигне от падението и да възстанови своето общение с Бога. Тези две свойства са покаянието и вярата. Към тези две свойства се обръща Бог за спасението на хората. Той предлага на тяхното свободно разположение да употребят тези две свойства за спасение. Човек е погинал по своя воля, и му се предоставя да се спаси по своя воля. Покайте се и вярвайте (Марк. 1:15).

Заради покаянието Бог дарява опрощение на греховете и достъп до Себе Си, а заради вярата открива Себе Си и дарява онова богопознание, на което е способен само човекът и което не може да придобие със свои собствени средства. Вярата дава на ума познания, превъзхождащи разума. По пътя на разсъждението и изследването той приема само тези познания, които се поддават на неговото разбиране, а вярата усвоява на ума познания, недостъпни за разбирането му. Такива са всички откровени познания за Бога и за тайнството на християнството.

Покаянието въвежда в сърцето благодатни усещания, чужди на падналото естество, учи ума и сърцето на истинно богослужение, учи ги да принасят на Бога единствената приемана от Него жертва от падналото човешко естество: съкрушение и смирение на духа (Пс. 50:19). Човешкият дух, достигнал това състояние, влиза в общение с Божия Дух, в което се състои и обновлението и спасението на човека.

image

Преподобният Симеон Нови Богослов казва за вярата: "За да придобием вяра и да вярваме на Божиите слова, не може да има никаква пречка. По тази причина, ако от цялата си душа пожелаем да придобием вяра, ще я придобием веднага, без никакъв труд, защото вярата е дар на всеблагия Бог, даден на нашето естество, и ние го имаме в зависимост от нашето разположение – имаме го, когато пожелаем. Затова виждаме, че и скитите, и варварите, и всички народи имат вяра естестввено, вярват на думите си един на друг и проявяват (по различни други начини) вярата помежду си" (Слово за Вярата. Добротолюбие, ч. 1, бел.ред.).

Тази естествена вяра, с която можем да повярваме в Бога, трябва да различаваме от деятелната вяра, явяваща се в душата от изпълнението на евангелските заповеди, и от живата вяра, изливаща се в сърцето от Светия Дух. (Калист и Игнатий Ксантопули, гл. 16. Добротолюбие, ч. 2, бел.ред.) Да повярват в Бога и в Евангелието (Марк. 1:14; Деян. 20:21) могат всички; деятелна вяра придобиват Христовите подвижници; живата вяра е дар Божи, принадлежащ само на Божиите светии. Така и покаянието е естествено за нас. То е действие на нашата съвест. Покаянието се състои в осъзнаването на нашите грехове и съжаление за тях. Както по естествено влечение и убеждение, когато пожелаем, ние се доверяваме един на друг, така, пак по естествено влечение и убеждение, когато пожелаем, се разкайваме един пред друг за взаимните грешки. Разкаянието, като удовлетворение на естественото сърдечно желание, доставя на сърцето успокоение и услаждане. То възстановява нарушения мир и порядък между хората, разрешава недоумението, лекува душите от враждата и паметозлобието. Но ние се разкайваме един пред други само тогава, когато пожелаем да направим това, без желание естествената способност за покаяние остава недействена.

Непостижимият Бог, след сътворяването на човека, дарявайки му всички средства за запазване на живота, му е предоставил избора на живота или смъртта по негово собствено разположение: така и при изкуплението непостижимият по Своята благост и разум Бог, извършвайки изкуплението, е предоставил на нашето разположение приемането или отхвърлянето на изкуплението. Той предварително е вложил в нас естественото свойство на покаянието, онова средство, което ние употребяваме за премахване на враждата и възстановяване на мира помежду си, Той е пожелал да употреби като сердство за премахване на враждата и възстановяване на мира между Бога и човечеството, между отхвърленото и погинало създание и неговия всемогъщ Създател. Покайте се! казва Той на човечеството, призовавайки го към Себе Си. Вашето спасение е извършено от Бога, вашата смърт е потъпкана и умъртвена от Бога, без никакво ваше участие, съдействие и труд; доброволно отхвърлете смъртта, която доброволно сте приели! Доброволно приемете блажения вечен живот, който доброволно сте отхвърлили! за това употребете вложеното във вас свойство на покаянието, свойство, напълно зависещо от вашето разположение! Не ви се възлага нищо тежко и ново: начина на примиряване помежду си употребете като начин за примиряване с Бога!

Както първоначалната вяра се състои в това да повярваме в Божиите слова, така и първоначалното покаяние се състои в осъзнаването на своите съгрешения и греховност, в съжаление за тях, в принасянето на това съзнание и съчувствие посредством искрена изповед и обещание да оставим греховния живот и да приемем за правило на поведение евангелските заповеди. След такова покаяние следва опрощаване на греховете, примирение с Бога, усвояване на Бога, според ясното свидетелство на Свещеното Писание, което казва: Но аз Ти открих греха си и не скрих беззаконието си; аз казах: "ще изповядам Господу моите престъпления“, и Ти сне от мене вината на греха ми (Пс. 31:5). Такова покаяние се изисквало от приемащите християнството преди тяхното кръщение (Деян. 2:38), с такова покаяние се лекуват душите на християните от язвите, с които ги уязвява и осквернява грехът след приемането на кръщението (1Иоан. 1:9).

 

image

Евангелието се приема чрез вяра (Марк. 1:15); животът според евангелското учение усилва вярата; и постепенно превръща вярата от слух, теоретичната вяра, в деятелна, практическа вяра. Нещо подобно става и с покаянието от живота според евангелските заповеди. Собствената светлина на падналото естество, като повредена от греха, слабо озарява дейността на човека, при тази светлина ние виждаме малко от нашите грехове, тези, които са най-груби и очевидни. А когато нашата дейност бъде озарена от светлината на Христовите заповеди, тогава нашият вътрешен поглед се изменя: ние започваме да забелязваме в себе си множество недостатъци, които преди съвсем не сме забелязвали. Тогава пред мислените ни очи се явява в поразително разнообразие нашата повреденост от греха! Пред нас се открива и тази греховност, която е наше общо наследство с другите човеци, както и частната греховност, която се усвоява от всеки човек при неговия невнимателен, безразсъден живот, предшестващ живота, посветен на благочестието. С умножаването на причините, подбуждащи към покаяние, се усилва и самото покаяние. То очиства окото на душата. Очистеното око вижда повече петна на душевната дреха, отколкото е виждало, бидейки замърсено и изранено от греха: естествено, от такова виждане покаянието се усилва и задълбочава. То действа в преуспелите подвижници несравнимо по-силно, отколкото в започващите подвига. Нравственото християнско преуспяване е преуспяване в покаянието, защото преуспяването в покаянието се явява от особено внимателното изпълнение на евангелските заповеди. С чувство на покаяние са преизобилствали всички светии, те са съсредоточавали своята дейност в покаянието и са изпълнявали заповедите като изплащане на онзи страшен дълг (Лук. 17:10), който и при постоянно изплащане остава неизплатен, който, поради съвършенството на Заемодателя и поради немощта на длъжниците стана неизплатим, макар и да го изплащат непрестанно. Покаянието у съзрелите християни получава особено, по-обширно значение. Когато попитали свети Исаак Сирин какво е покаяние, той отговорил: "Сърце съкрушено и смирено“ (Слово 48-мо, бел.ред.).

Този велик наставник на съвършените християни е казал: "Ако всички ние сме грешни и нито един от нас не се е издигнал над изкушенията, то няма нито една добродетел, по-висока от покаянието. Това дело никога не може да достигне съвършенство. То подобава винаги и на всички, желаещи да получат спасение, и грешни, и праведни. Няма предел, на който да можем да го признаем за завършено, и затова покаянието не може да бъде ограничено нито във времето, нито с делата (на подвижника), до самата смърт" (Слово 71-во, бел.ред.).

 

 image

image

Когато Божията благодат осени вярата, тогава християнинът се възнася в свръхестествения живот. Така и покаянието, бидейки осенено от Божествената благодат, възвежда неговия деятел към свръхестествения живот. Обзети от чувството и жаждата за покаяние, светите отци заради него се затваряли в безизходен затвор, предавали се на плач и ридание от съзерцаването на своята греховност и греховността на цялото човечество; те забравяли за храната поради своите въздишки, и рикали от изобилната печал, подобно на лъвове, ранени от ловци. Познали достойнството на покаянието, принасяно в безмълвие, те казвали, че извън безмълвието няма съвършено покаяние. (Слово 41-во, бел.ред.)

Други от отците, поради съзерцаването на своята греховност с покорност понасяли клевети, унижения, изгнание и самата смърт, ридаейки и осъждайки себе си, като виновни за това, в което ги обвинявала клеветата. Светите мъченици, приемайки страшни мъки и смъртно наказание, виждали в тях възжеланото очистване от своята греховност. В това време, когато благодатта доказвала тяхното избраничество и святост с явни знамения, те се грижели за покаянието. Така мъченик Тимотей, казал открито на мъчителя: "Духът на Иисуса Христа обитава в мен“, казал още, че Ангели Божии присъстват на неговото мъчение и го укрепяват, поканил своята млада съпруга Мавра да вземе участие в мъченическия подвиг със следните думи: "Като оставиш кратковременното, ела, Мавра, с мен на този прекрасен подвиг, заради който ще се удостоим да приемем от нашия Спасител, Бога, венци, и Той ще ни прости всички наши съгрешения, когато доброволно се предадем на смърт заради Него“. Мавра, изпълнила се с Дух Свети, дръзновено застанала пред мъчителя и изповядала Христа. По заповед на мъчителя-игемон били изтръгнати косите на мъченицата. Тя казала на игемона: "Сега познах, игемоне, че моят Христос ме е усвоил за Себе Си, не спомняйки моя грях, извършен в неведение и състоящ се в това, че аз, послушала твоя лукав съвет, украсих косите си, за да прелъстя моя блажен мъж. Ти постъпи добре, като изтръгна косите ми: с отнемането им отне моя голям грях“. Когато по заповед на мъчителя на света Мавра били отсечени пръстите на ръцете, тя му казала: "И с това ти ми стори благодеяние: отсичайки пръстите, с които слагах на себе си суетни украшения, ти ме освободи от втория ми грях“. Когато мъченицата била хвърлена в котел с вряща вода, тя казала на игемона: "Отново ти благодаря за това, че заповяда да ме умият от греховете ми, извършени в света, та с чисто сърце да пристъпя към моя Бог и да получа венеца на живота“. Блажената Мавра извършила многотрудния подвиг на мъченичеството, изповядвайки своята греховност и признавайки мъченичеството за очистване от греховността. Така мислела и говорела тя, независимо от това, че кипящият котел не ѝ причинил никаква вреда, а отсичането на пръстите понесла без никаква болка. Светите Тимотей и Мавра завършили живота си, бидейки разпънати на кръстове един срещу друг. Преди кончината мъченицата казала на стоящия наоколо народ: "Братя и сестри! Помнете, че ние постъпвахме по човешки, живеейки между хората, и още, че след това извършихме Божието дело, бидейки раби на Бога, и вече получаваме венци от нашия Господ Иисус Христос. И вие, живеейки според човешкото естество, побързайте да извършите и това, което е угодно на Бога, за да получите опрощение на греховете, и да приемете венци от нашия Владика" (Чети-Минеи, 3 май, бел.ред.).

Верни и справедливи са приведените по-горе думи на свети Исаак, че покаянието е сърдечно смирение. Поради своето дълбоко смирение най-великите Божии угодници като че не виждали благодатните дарове, с които изобилствали; те виждали само своята греховност, която вече била умита от Божествената благодат, свидетелстваща за своето явно присъствие в избраните съсъди с отнемането на греховността. В числото на свойствата, с които се отличават светите мъже, се забелязва и това, че те винаги имат пред очите си своя грях, макар и той да е простен от Бога, оплакват го като току-що извършен и още неудостоен с опрощение. Така свети Давид, плачейки, казва:Беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене (Пс. 50:5). За свети апостол Петър разказват, че той през целия си живот помнел своето отричане от Господа, и всяка нощ, когато пропявал петел, се предавал на горчиво ридание, както и в самата нощ на отричането (Мат. 26:75). Преподобният Сисой Велики, египетски пустиножител, бил преизпълнен с даровете на Светия Дух, но при настъпването на кончината си изразил желание да остане още известно време в земния живот, за да се усъвършенства в покаянието(Азбучен Патерик, бел.ред.).

Такова мнение за покаянието имали най-великите Божии угодници, то се изградило в тях от постоянното и внимателно очистване чрез покаяние, при което за човека стават ясни неизказаното Божие величие, нищожността на човека и тежестта на неговото падение.

 

image

Според оскъдността на силите, – и по-точно, по велика Божия милост, тук е изобразено попрището на покаянието. Съобразно с тази картина нека всеки изпита себе си и определи своето място на попрището на покаянието. Блажени са тези, които, чули Божието призоваване, са осъзнали своята греховност, разкайват се за извършените грехове и греховния живот, и са решили да ги изповядат, да изхвърлят от себе си престъпната любов към греха с искрено изобличаване на греха и да започнат живот, противоположен на греховния, живот според Божията воля, според евангелското учение. Блажени са тези, които, потрудили се на попрището на покаянието, са видели в себе си с окото на душата, по действие на Божествената благодат, падението на човечеството като цяло и своето собствено в частност; видели са, че ние сме отровени от греха, че от него е отровено самото ни естество; видели са действието на падналите ангели върху себе си и върху цялото човечество и тежкия плен, в който се намираме при тези наши и Божии врагове. Зрителите на това духовно видение могат изцяло да се потопят в безпределното море на покаянието (Свещеномъченик Петър Дамаскин. За осемте умни видения. Добротолюбие, ч. 3, кн. 1, бел.ред.). Стократно по-блажени са тези, които, бидейки очистени с покаяние, по причина на своята чистота, са могли да усвоят в себе си непостижимото Христово смирение, да се съразпънат с Христа, и от неволния, или, на пръв поглед, доброволен кръст, даруван от Христа, да викат към Него: "Получаваме заслуженото според делата си, спомни си за нас, Господи, кога дойдеш в царството Си! “ (Лук. 23:42), в часа на нашето отделяне от тялото, на границата на вечността.

 

image

Спасителният Божи дар – покаянието – изисква да го приемем с най-голямо благоговение и внимателност. Небрежното, пренебрежително отношение към Божиите дарове навлича след себе си страшни бедствия, които естествено възникват от такова поведение. И как да не възникне най-голямо, душевно, същностно, вечно бедствие, когато ние, приемайки Божия дар, отхвърлим необходимото изучаване както на самия дар, така и на това, за което трябва да го употребим? За съжаление, мнозина постъпват крайно небрежно и невежествено с великия дар на покаянието! Те не искат да познаят, че покаянието не може да бъде съвместено със съзнателното водене на греховен живот. Пребивавайки в греховния живот поради съчувствие и привързаност към него, те в определено време прибягват към покаянието, та, умили се за минута, отново да се потопят в греховната сквернота. О, страшна самоизмама! О, страшна насмешка над Божия дар! О, страшно поругаване над Бога! За такива последнотосъстояние бива по-лошо от първото (2 Петр. 2:20). От такова лицемерно покаяние, от такава игра и насмешка над него се запечатва и затвърждава греховният живот и става неотменна принадлежност на човека. Към доброволните грехолюбци се отнасят следните думи на свети Иоан Богослов: Всякой, който съгрешава, не Го е видял (Господа Иисуса Христа), нито Го е познал. Чеда, никой да ви не прелъстява! Който прави грях, от дявола е. Всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в него; и не може да греши, защото е роден от Бога. Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй (1 Иоан. 3:6-10). Чедата Божии и чедата дяволови са явни, признакът на различието между тях е ясен, измамата е невъзможна. Доброволно водещите греховен живот, потъващи в плътски наслаждения, макар и да се наричат християни, са чеда на дявола; обратно, признакът на Божиите чеда се състои в това, че те водят живот според завещанието на Евангелието и светата Църква, а греховете, в които падат поради немощ, бързо лекуват с покаяние. Напълно безгрешен не може да бъде и самият праведник, и за него е необходимо лекарството на покаянието, както е засвидетелствал същият свети апостол Иоан. Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас (1 Иоан. 1:8-10). Християните от първите векове на Църквата, оставяйки вярата на езичниците, оставяли и техния живот. Този живот свети апостол Петър нарича разтление в блуд. Да не говорим за народните увеселения, всички празници на езичниците представлявали разнообразно служене на сладострастието, което обхващало цялото общество като потоп. Греховният, развратен живот, бил животът на езичниците, душа на тяхното общество; той не може да има нищо общо с християнството.

 

image

Да възлюбим покаянието – и ще получим спасение. Да приемем от ръката на Господа пожизнения дар на покаянието – и в свое време ще получим вечния дар на спасението. Всеблагият Бог даде покаяние за живот(Деян. 11:18); Той ще даде на истинно каещите се, на примирилите се с Него, на усвоилите се на Него чрез покаянието блаженство във вечността, защото от Господа е спасението (Ис. 3:9). На Него слава във вечни векове. Амин.

Свети Игнатий Брянчанинов. Творения. Из "Аскетическа проповед" 
Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон, 2006 година

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4633578
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031