Днешната неделя – това е неделята преди празника Богоявление, преди празника Кръщение Господне. В този ден се чете   първото зачало от Евангелието от Марк за това как се изпълняват пророчествата за Христа, които ще звучат във ветхозаветните паримии на вечерната служба пред Кръщение Господне. Тези пророчества говорят за земята, която очаква идването на новото време. И тази земя е изсъхнала,  обрасла с тръни и плевели. Това е земята, за която  Господ, изгонвайки от Рая съгрешилите Адам и Ева, казал, че тя ще принася бодили и тръни. Това е крива земя, както ни казва пророкът, т. е.  тя цялата е в  планини и дерета, пропасти и низини,  земя неравна, изкривена. И тя чака това време, когато всяка низина ще се извиси, всяка планина ще се смири,  кривите пътища ще станат равни, за да стане тя пътя Господен. Тази земя е  образ на душата на човека, който е останал без Бога.

Именно това пророчество повтаря днес Евангелистът: „Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му”. Да приготви пътя на Господа е задача на всеки човек, който още не е приготвил себе си за това Господ да намери пряк път към неговото сърце, та идването Господне, Богоявлението, да измени всеки от нас, да го направи друг.

Авва Доротей в едно от своите поучения казва, че кривото правило и правото прави криво. Това значи, че изкривяването, което донесе в този свят греха, се отнася до всеки от нас, нали всеки носи в себе си последствията от първородния грях, и това, което ние считаме за правилно от своя гледна точка, което избираме за мерило, с което ние мерим живота, другите хора, заобикалящите ни обстоятелства, – винаги е изопачено, винаги е криво. Ние мислим, че нашето мерило е най-правилното, чисто, неизкривено. Гледаме човека и мислим: ето, оказва се, какъв е той! А всъщност той е съвсем друг, ние не го виждаме правилно, защото нашето изкривяване изменя  целия околен свят и ние гледаме на него през криво, изкривено стъкло.

Заради нашата кривина стават толкова беди, толкова грешки, които ние извършваме, мислейки, че постъпваме право, че вървим правилно. А всъщност ние през цялото време въртим, завиваме не натам, където трябва, попадаме в някакви нелепи лабиринти, които често сами си създаваме.

Заради това се случва загуба на любовта, загуба на целта и смисъла. Човек не знае – откъде и защо е дошъл, къде е дошъл, кои са тези хора, които са му изглеждали близки – и изведнъж са станали съвсем чужди. А къде са тези, които истински са нужни и близки – той не знае. Той не знае отговора на простия въпрос: а кои са му ближни? И всичко, което виждаме – това е лъжлива представа за това, което става с нас, защото не са приготвени пътищата Господни, за да влезе Той при нас.

Как да ги приготвим? Какво прави човека готов, за дойде Господ при него? Първата глава на Евангелието от Матея ни говори за това, което правил Йоан Кръстител, за да приготви пътищата Господни, та народът, който седял в тъмнина и сянка смъртна, изведнъж да види светлината на истината, идваща в света и посещаваща всеки човек. Той всички призовавал към покаяние, та всеки човек да осъзнае в себе си греха, да види своето  изкривяване  и изведнъж да се ужаси от това, че светът не е такъв, какъвто аз искам го видя, светът е друг. И хората в него са други. И аз не съм този, за когото се мисля и в мене няма преки пътища.

Когато ние искаме Господ да дойде при нас и да се всели в нас, най-важното – това е човек да познава себе си, да разбере какъв е той в действителност, това е мъжеството на човека, който може да види своите кривици. А ние обикновено мислим за себе си, че у нас общо взето, всичко е наред, просто има някакви малки несъответствия, с които ние обикновено идваме на изповед… Всеки от нас се опитва да живее църковен живот, изпълнявайки определени правила,  установени от огромния опит в живота на Църквата (да спазваме постите, да участваме в богослужението, сутрин и вечер да четем молитви). Но не трябва да изпълняваме правилни правила, бидейки вътрешно неправилни. Какво ще донесат тези правилни неща, ако нашето вътрешно изкривяване (което се проявява в три думи – аз, на мен, мое) присъства на първо място?  И тогава, каквото и да правиш, нищо добро няма да излезе от това. Никога не ще има от това ни духовен живот, ни движение към Христа, ни някакво преобразяване, защото когато има вътрешно изкривяване, горделивост, съзнание за своята значимост, желание да живееш, съобразявайки се само със себе си, желание да устроиш живота си удобно, комфортно и да се прикриеш зад тази духовна опаковка – нищо добро няма да излезе. Ще има само страшно мерзко фарисейство, което Христос през цялото време изобличава.

Затова когато звучат думите „пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му” – това е обръщение към всеки от нас, призив да се вгледаме в себе си и да намерим това изкривяване, което не дава на Христос да ни направи други, което не дава възможност на Бога да се всели в нас и да ни преобрази, да ни направи  Свои докрай, да направи от нас тази почва, която би принесла истински плод. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев