Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2015 19:42 - Богоявление и Рождество Христово
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 1666 Коментари: 2 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
image
Свето Богоявление
Икона от XIV век от Църквата "Св. Богородица Перивлептос" ("Св. Климент") в Охрид. Днес в Галерията за икони в Охрид. Източник:
soros.org.mk

 

 

 

Богоявление и Рождество Христово

В петнадесетата година от царуването на Тиберий (14-37 г. сл. Р. Хр.), в Йорданската пустиня проповядвалсв. Йоан Кръстител, наречен още Предтеча -последният старозаветен пророк, който възвестявал, че се приближава Царството небесно, че дългоочакваният Месия идва, и че е нужно покаяние. Онези, които се каели и изповядвали греховете си, били кръщавани в река Йордан.

Преди да започне Своята обществена проповед, Господ Иисус Христос също отишъл да се кръсти от св. Йоан Кръстител. Според евангелието Спасителят тогава бил на около тридесет години (Лук. 3:23), а според традицията това станало на 6 януари.

В спомен на това събитие Църквата установява празника Кръщение Господне или Богоявление.

image
Св. Богоявление. Празнична икона. 
Източник: 
theologic.com

Първоначално този празник бил посветен въобще на явяванията на Божия Син на земята, при които по особен начин се открива Неговата божествена природа. Такива са: Неговото раждане, поклонението на тримата източни мъдреци, кръщението в р. Йордан с богоявлението и чудесата, при които особено проличава Неговата божествена мощ, особено чудото в Кана Галилейска и чудото с нахранването на петте хиляди души с пет хляба и две риби. Ето защо за означаване на този празник първоначално било използвано множествено число ­ Богоявления.

Празникът бил наричал още и ден на просветлението, защото в древност оглашените се кръщавали масово в нощта на празника (също както на Пасха и Петдесетница). Кръщението наричали същосветлина, а кръстените ­ просветени.

Освещавала се и вода, която се използвала при кръщението. Сведения за чина на освещаване на водата имаме от IV и V в. Някои църкви на Запад през Х в. също познавали обичая на този празник тържествено да се освещава вода.

Празникът Богоявление започва да се празнува най-напред през III в. в Египет. Първото свидетелство за него ни дава Климент Александрийски († ок. 215 г.).Ориген († ок. 254 г.) не го споменава при изброяване на християнските празници от първата половина на III в. в Александрия. Също от III в. е известно и едно слово за този празник от св. Григорий Неокесарийски Чудотворец († ок. 270 г.).

През първата половина на IV в. празникът вече се чества повсеместно на Изток. През 304 г. е известен в Тракия. Св. Ефрем Сириец († 373 г.) в своите слова (химни) за Богоявление говори за съвместното празнуване на кръщението и раждането на Спасителя заедно с чудото на сватбата в Кана Галилейска. Известно е и словото на dв. Григорий Богослов († 389 г.) за този празник, а в едно от словата си за Рождество Христово той казва, че празникът се нарича двояко: Богоявление или Рождество, “защото Бог се яви на човеците чрез раждане”.

 

image
Кръщение Господне. 
Икона от XII в., 
манастира "Св. Екатерина" в Синай

На Запад Богоявление се чества от IV в. ­ най-напред в Галия (361 г.), след това в Испания (380 г.) и накрая в Италия (ок. 400 г.).

 

image
Рождество Христово
Икона от VII-IX в., 
манастира "Св. Екатерина" в Синай

През IV в. на Богоявление се прославя главно раждането на Спасителя. Кръщението Господне става основно събитие на този ден, 6 януари, едва след отделяне на Рождество Христово като самостоятелен празник, честван на 25 декември. Поклонението на мъдреците пред новородения Спасител се пренася към рождественската служба. Постепенно от празника Богоявление изчезва и честването на чудото в Кана Галилейска. Така основна идея на богоявленската служба остава кръщението на Господ Иисус Христос от св. Йоан Кръстител в река Йордан.

Причините, поради които Рождество Христово не се чества като самостоятелен празник през първите три века, се коренят в християнския възглед за човека, според който предимство пред телесното раждане и земния живот имат духовното раждане (кръщението) и телесната смърт, която е раждане за вечен живот. Ето защо смъртта на мъчениците била наричана рожден ден. Телесното раждане не е повод за радост поради това, че още един грешник идва на света. Радостно е обаче, когато този грешник повторно се роди в банята на кръщението. Ако го нямаше това духовно раждане, бихме могли заедно с многострадалния Йов да кажем: “Да се провали денят, в който се родих, и нощта, в която рекоха: зачена се човек!” (Йов 3:3). Ето защо ранните християни празнували възкресението Христово и неделята, Петдесетница и празниците на мъчениците, а както видяхме и кръщението на Господа много преди да се установи самостоятелен празник за Неговото раждане.

 

Празникът Рождество Христово е честван на датата 25 декември най-напред в Рим, вероятно още отпреди 336 г. Според някои той е установен от папа Либерий в 354 година. Как става това?

От времето на император Аврелиан (270-275) до управлението наКонстантин Велики (306-337) в Рим като официален дворцов и държавен бог се чества богът на непобедимото слънце. Култът към слънцето и неговия празник навлиза в Римската империя от Изток. Особено тържествено той се празнува по времето на император Юлиан Отстъпник (361-363). 25 декември се счита за ден, в който светлината побеждава тъмнината. Това е рожденият ден на непобедимия бог на слънцето.

Константин Велики обаче, противно на своите предшественици започва да почита истинския Бог, Твореца на слънцето, Който се нарича "Слънце на правдата" (Мал. 4:2). Съвсем естествено е тогава, в деня, в който езичниците почитали непобедимия бог на слънцето, християните да прославят раждането на Слънцето на правдата, истинската Светлина на света. Така на този ден започнали да празнуват Рождество Христово.

През следващите няколко десетилетия този празник започва да се чества самостоятелно на 25 декември и в отделни църкви на Изток. Така през IV в. се извършва взаимна замяна на двата празника: Изтокът дава на Запада Богоявление, а Западът дава на Изтока Рождество Христово.

На Изток Рождество Христово започва да се празнува най-напред в Константинопол. Въведен е от Св. Григорий Богослов на 25 декември 379 г., когато в параклиса “Анастасия” произнася едно слово за Рождество Христово. В словото си за Богоявление, произнесено на 6 януари 380 г., той, като споменава отминалия празник Рождество Христово, нарича себе си основател на този празник.

В Кападокияimage Рождество Христово се въвежда вероятно от св. Василий Велики, в Антиохия ­ от св. Йоан Златоуст.

От източните църкви новият празник най-късно е въведен в Йерусалим ­ през втората половина на V или дори VI век.

Като резултат от преместването на датата на Рождество Христово се преместили и датите на Обрезание Господне ­ 8 дни след Рождество, на 1 януари (ср. Лука 2:21); Благовещение ­ девет месеца преди това, на 25 март; Рождение на св. Иоан Кръстител ­ 24 юни, иСретение Господне ­ 2 февруари (ср. Лук. 2:22).

 

Андриан Александров
image 
Брой втори за 2005 година

 




Гласувай:
1
1



1. sourteardrop - Защо не се разваля светената на Богоявление вода
04.01.2015 19:50
За Кръщение Господне и чудото на благодатта Божия
... По същия начин и в нас трябва да умре чрез светото Кръщение старият греховен и прокълнат човек и да излезем от свещения купел като наново оживели, очистени, обновени и възродени.
Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие ни просвещава, като ни показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки от нас чрез светото Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух.
Богоявленският празник е свързан с великото водосвещение, което трябва да ни напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух нашата овехтяла от греха природа. Празникът дава началото на чудо, което продължава вече две хилядолетия: осветената вода не се разваля.
Много “учени” са се опитвали да омаловажат чудото на кръщелната вода, търсейки научни доводи за Божиите работи. Най-често коментираният от тях е, че от сребърният кръст, потопен във водата, се отделят сребърни йони, които всъщност са причината за запазването на водата и лековитите й свойства. Наистина, среброто в колоидна форма отдавна се използва в медицината с лечебна цел. Изследвания на специалисти в областта на колоидната химия твърдят, че оптимизираното сребърно съдържание в организма може да се сравнява с включването на втора имунна система, тъй като среброто е микроелемент, необходим за нормалната дейност на жлезите с вътрешна секреция, мозъка, черния дроб и костната тъкан.
По отношение на Богоявленската вода обаче тези свойства на среброто са твърде несъществени по няколко причини.
Първата от тях е, че Църквата не винаги използва или е използвала сребърни кръстове – водата обаче винаги се освещава, независимо дали кръста е дървен, железен, сребърен, златен и дали съда е стъклен, метален и пр.
цитирай
2. sourteardrop - ---
04.01.2015 19:51
Второ – времето, през което кръста престоява във водата е само няколко секунди – напълно недостатъчно, за да протекат химични процеси, които да доведат до “осребряване” на водата.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 2615975
Постинги: 5029
Коментари: 2660
Гласове: 1045
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930