Това стана днес и за храбрия Варлаам. Прозвуча бойната тръба на мъченика и, както виждате, събира войните на благочестието. Бе обявен за Божи поборник и окрили събраните в църквата. И както казваше Владиката на верните Христос: „Който вярва в Мене, и да умре, ще оживее” (Йоан 11:25). Така умря смелият Варлаам и събира множества, чезне в гроба и свиква пиршества. Сега е времето да извикаме: „Де е мъдрецът? Де е книжовникът? Де е разисквачът на този век?”
Обикновен човек беше, а днес за нас е непобедим учител по благочестие, когото тиранинът влачеше към лесна плячка, но след като го изпита разбра, че е несломим воин, присмя му се, че говорел неумело, но се смая от ангелската му сила. Изпокъсаха се жилите по ръцете на биещите го, но битият остана с непреклонен дух. Бичовете прекъснаха единството на вените, но пулсът на вярата биеше все по-отчетливо. Избягвайки като стрели безчестните наказания, той гледаше на съдийския гняв като на сянка дим. Радваше се на ударите като на почести, възторгваше се от най-страшните наказания като от сияйни награди, приемаше ръцете на палачите като по-меки от восък, прегръщаше стълба на мъчението като спасение. Наслаждаваше се на оковите в затвора като на тучна ливада, радваше се на разните мъчения като на пъстри цветя. Десницата му беше по-крепка от огъня.
Това беше последното, на което го подложеха враговете му. Запалвайки жертвеник за жертвоприношение на бесовете, те му заповядаха да протегне десницата си над огъня, слагайки в нея горещ тамян. Но и тази надежда не остана за страхливците. Огънят изгаряше ръката, а тя понасяше пламъка, сякаш беше пепел. Огънят се сражаваше с ръката и намери поражението си.
О, ръка по-упорита от огъня! О, ръка, ненаучена да се поддава на огън. Желязото се размеква от властта на огъня, медта отстъпва пред силата му, дори и твърдостта на камъка бива побеждавана от него. Но всепобеждаващата огнена мощ, макар да изгори протегнатата ръка на мъченика, не я огъна.
Как да те нарека храбри христови войнико? Да те назова статуя? Много бих подценил твърдостта ти. Нея огънят я размеква, а твоята ръка той не успя да накара дори да се види, че трепва. Ако те нарека железен, и това сравнение ще намеря недостойно за твоята смелост. Ти сам с пламтяща десница удари лицата на бесовете и тогава с овъглена ръка стопи главите им. Сега с нея, изпепелена, ослепяваш и стъпкваш войските им.
Но защо принизявам победителя с детско бърборене? С най-величествени думи да му посветим химн, да призовем за него най-звучните тръби на учителите. Вдигнете се вие, блестящи художници на геройските подвизи. Осветете с багрите на вашата мъдрост венценосния победител, описан от мене твърде бледо. Нека си отида победен от вас в изрисуването на подвизите на мъченика. Нека видя борбата на вашата картина бореца, нарисуван лъчезарен. Нека плачат бесовете, наранявани и сега от подвизите на мъченика чрез вас. Покажете им отново ръката, пламтяща и побеждаваща. Нека бъда нарисуван на картината и Предводителят на борбите – Христос, Чиято слава е во веки веков! Амин!
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие