Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.01.2015 09:10 - ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА ОБРЕЗАНИЕ ГОСПОДНЕ
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 2189 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 01.01.2015 09:26


   Йеродякон Гавриил (Рожнов) image

Свещеното Писание обосновава неговата необходимост с това, че Христос дошъл не да наруши ветхозаветния Закон, но да го изпълни. У израилтяните този обред бил установен за всички младенци от мъжки пол в знак на завета на Бога с праотеца Авраам и неговите потомци. Ако Христос не би приел обрезание, тогава никой не би признал в Него обещания Месия, потомъка Авраамов.

 

Според тълкуванието на отците на Църквата, Бог-Син приел обрезание, за да покаже на хората пример за безусловно изпълнение на Божествените установления и за да не може никой впоследствие да се усъмни в това, че Той бил истински Човек, а не носител на призрачна плът, както учили някои еретици.

 image

На Бога било угодно Пресвета Богородица и нейният обручник праведният Йосиф да изпълнят всичко съгласно ветхозаветния закон и Богомладенецът на осмия ден бил обрязан и получил име, на четиридесетия ден бил посветен на Бога, а на 12 години започнал ежегодно да посещава Йерусалимския храм, както чухме в днешното евангелие. По такъв начин, по човечество Той спазвал буквата на закона, по Божество пък, се въплътил за спасението на човешкия род, Той преизпълнил целия закон, така че за нас сега всичко външно, обредно станало само средство за достигане на вътрешната цел. В Новия Завет обредът обрязване отстъпил място на тайнството Кръщение, чийто праобраз той е.

 

Празникът Обрезание Господне продължава един ден и сред народа още е известен под името Василовден, тъй като в този ден в 379 година се споминал свети Василий Велики, един от най-великите учители на вселенската Църква, най-прекрасният образец на истинското „обрезание Христово”.

 

Свети Василий се родил в 330 година в град Кесария Кападокийска в благочестиво християнско семейство. Бащата на светителя бил адвокат и преподавател по риторика. В семейството имало десет деца, от които пет били причислени от Църквата към лика на светиите. Св. Василий получил прекрасно образование. За него казвали, че той изучил всяка наука до такова съвършенство, сякаш не се е учил на нищо друго. Той бил философ, филолог, оратор, юрист, естествовед, имал дълбоки познания в медицината. По думите на неговия съвременник и приятел, свети Григорий Богослов „той бил кораб, дотолкова потопен с ученост, доколкото това е възможно за човешката природа”. Но умът му търсел висшата Божествена мъдрост, затова той се отправил в Египет, Сирия и Палестина към великите пустиножители. След година Василий раздал всичко, което имал, на бедните, а сам отишъл в Йерусалим и там приел свето кръщение в Йордан. След завръщането в Кесария св. Василий се заселил в пустинно място, където се подвизавал в тежки трудове, пост и молитва. Тук той привлякъл своя приятел – свети Григорий Богослов. Скоро около тях се събрали монаси, образувал се манастир. Ръководейки се от Свещеното Писание, те написали устави на монашеския живот, приети впоследствие от християнските манастири.

 

В 370 г. св. Василий бил призван на високо епископско служение и се трудил във всяко дело до самозабрава: борил се против еретиците-ариани, проповядвал, грижил се за бедните, благоустроявал манастири.

 

За своя кратък живот свети Василий написал много съчинения в обяснение на Свещеното Писание и чина на Литургията, предаден от апостолите; съставил сборник „Добротолюбие”, множество молитви, канонически правила и правила за монашествуващите. В своите творения разкрил догмата за Светия Дух. Наричат го „слава и красота на Църквата”, „светило и око на вселената”.

 

На Божествената Литургия ние чухме днес откъс от посланието на свети апостол Павел в което се казва: „ Вие... сте обрязани чрез неръкотворно обрязване, като съблякохте греховното тяло на плътта, чрез обрязването Христово”. Какво означава това? Според учението на св. отци, това обрязване Христово се заключава в отсичане от сърцето на всички страсти - гняв, похот, завист, гордост, тщеславие, користолюбие, - на всичко това, което пречи на нашето сърце да бъде обител на Светия Дух.

 

Действително, ние се спасяваме не от делата на закона, а с благодатта, но Божията благодат не е нещо принадлежащо ни по право. Това е дар Божи и всеки от нас от своя житейски опит знае колко трудно е понякога да го запази. И затова пътят на християнския живот по същество е път болезнен и труден, свързан с неизбежна самопринуда, с отхвърляне, с отсичане на всичко това, което ни пречи да следваме Христос.

 

Човек е преизпълнен с всякакви страсти, които са се впили в него като ракова болест и само тежка операция може да спаси човека. Така и грехът е необходимо някакси да се оперира, да се обреже, т. е. да го отреже от себе си, да го изреже, за да остане човек здрав.

 

Затова човек трябва да обреже всички тези греховни помисли, желания и намерения в самото начало, ежедневно, ежеминутно да внимава над себе си, да не дава воля ни на очите, ни на ушите, ни на езика, на никакви влечения; да не си позволява никакви мечтания, а всичко лошо да отхвърля от себе си, да го отсича, да го унищожава с помощта на призоваването на името на Господа Иисуса Христа.

 

И Господ помага в това, изпращайки помощ във вид на неволна скръб. Не може човек, например, да пребори чревоугодието, или пиянството, или блудството - Господ изпраща болест. Гордее се човек, изпада в тщеславие – Господ ще го унизи пред всички така, че той да изглежда в очите на хората като последния човек. Ако човекът- християнин е привързан към земното и всички свои сили, всички свои желания, всички мечти насочва към това как да придобие с правда или с неправда, с кражба, с измама – с всякакви средства да придобие земно благополучие, тогава Господ ще вземе и ще отнеме, и всичко това, което той има. Така към нашите усилия в собствената ни борба с греха Господ ни изпраща още и неволни скърби като помощ в тази борба. От тази постоянна борба с греха и неволните скърби и се изгражда кръста за всеки християнин.

 

Ако християнинът действително разбира своето предназначение и значението на скърбите, тогава той безропотно ще понесе своя кръст. А ако той не разбира това, тогава започва да роптае, започва да съди Самия Господ: защо Господ ми изпраща скърби, болести и други подобни, нима аз съм по-лош от другите?

 

Така в течение на своя земен живот трябва да се отричаме от себе си, да обрязваме от себе си всеки грях, да носим без ропот, с благодарност, кръста, който възложил на нас Господ, да Го умоляваме да ни помага да проживеем живота си по християнски, по християнски да умрем и да наследим Царството Небесно.

 

 

Източник:    www.optina.ru



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4633072
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031