• Празнични песнопения
• Сведения за празника
• Обрезание Господне
• Слово на Обрезание Христово св. Димитрий Ростовски
• Слово на Обрезание Господне Митрополит Вениамин (Федченков)
• Из Слова на Обрезание Христово Игумен Никон (Воробьев) (рус.)

На престоле огнезрачнем в вышних седяй 
со Отцем Безначальным и Божественным Твоим Духом, 
благоволил еси родитися на земли от Отроковицы, неискусомужняя Твоея Матере, Иисусе; 
сего ради и обрезан был еси, яко человек осмодневный. 
Слава всеблагому Твоему совету, слава смотрению Твоему, слава снисхождению Твоему, едине Человеколюбче.

Седящ на огнезрачен престол във висините 
с Безначалния Отец и с Божествения Твой Дух, 
си благоволил да се родиш на земята от Дева, непорочната Твоя Майка, Иисусе; 
затова и си бил обрязан като човек на осмия ден. 
Слава на всеблагия Твой промисъл; слава на Твоето предведение; 
слава на Твоето снизхождение, Човеколюбче.

Друг превод:
Ти, Който на огнезрачния престол във висините седиш 
с Безначалния Отец и с Божествения Твой Дух, 
си благоволил да се родиш на земята от Дева, непознаваща мъж, Твоята майка, Иисусе, 
затова и обрязан си бил като човек осмодневен;
слава на всеблагия Твой промисъл, слава на предвиждането Ти, 
слава на Твоето снизхождение, Единствен Човеколюбецо.

Богът на всички търпи обрязване 
и всички човешки съгрешения обрязва като благ: 
днес Той дава спасение на света; 
радва се във висините и иерархът на Създателя, 
светоносният Божествен Христов таинник, Василий.

Друг превод: 
Господарят на всички претърпява обрязване 
и като благ обрязва човешките прегрешения, спасение дава днес на света:
радва се във висините и Създателевият иерарх, 
светоносният и божествен Христов довереник Василий.

Величаем Тя, Живодавче Христе, и почитаем пречистие плоти Твоея законное обрезание.

Обрезание Господне - това е Старозаветното кръщение. На осмия ден от рождението Си Спасителят Иисус Христос е занесен в храма, за да бъде посветен на Бога, като Му се е дало името Иисус. Обрязан бил по еврейски обичай, за да се изпълни законът, събитие, което показва, че Той действително бил в тяло човешко, а не призрачно, както лъжливо учили евреите от I век. Наречен е Христос - Спасител.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Обрезанието е свещенодействие, установено в Стария Завет при патриарх Авраам в самото начало на второто хилядолетие преди Рождество Христово и послужило не само като "знак на завета" между Бога и богоизбрания народ, но и като далечен предобраз на християнскототайнство Кръщение (Колос. 2:11). Като печат на този "знак" служило името, което давали на младенеца при обрязването му. Потомък по плът на Авраам, прославян в Новия Завет като "баща на вярващите" (Рим. 4:11), Господ Иисус Христос бил обрязан в осмия ден от Своето рождение и Му дали името "Иисус", наречено от ангела (Лука 1:31; 2:21). Пресветата Му майка принесла предписаните по Мойсеевия закон две гургулици и два гълъба, каквито се полагали на онези бедни израилтяни, които не били в състояние да донесат агне или теле (Лев. 12:8).

Възпоминанието на Господнето обрезание още през ІV век било утвърдено като тържествен Господен празник, с който се приключвал осмодневният кръг на Рождественските дни. Както се вижда от едно слово на св. Амфилохий Иконийски (+ 394 г.), още през ІV век празникът Обрезание Господне бил съединен с честването на паметта на св. Василий Велики, който умрял същия ден. Началото на този Господски празник отнасят към първите християнски векове. До нас са стигнали светоотечески слова, произнасяни на този ден, като поученията на св. Григорий Нисийски, св. Амвросий Медиолански  и др. От V век е запазена беседа на Туринския епископ Максим. А Римският папасв. Григорий Велики споменава същия празник в своята книга за годишния кръг. През VІІІ век църковният песнописец Стефан Саваит написал канон за този празник, който и досега се изпълнява в нашето православно богослужение на този ден.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Нашият Господ Иисус Христос, след изтичане на осем дни от рождението Си, благоволил да приеме обрязване. От една страна, Той го приел, за да изпълни закона: "не да наруша съм дошъл - казал Той, - а да изпълня" (Мат. 5:17); защото Той се подчинявал на закона, за да освободи от него онези, които живеели в робско подчинение към него, както казва апостолът: "Бог изпрати Своя Син, Който... се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона" (1). От друга страна, Той приел обрязване, за да покаже, че действително е възприел човешка плът, и за да се затворят еретическите уста, говорещи, че Христос не е приел върху Себе Си истинска човешка плът, но се е родил само призрачно (2). И така, Той бил обрязан, за да стане явна Неговата човешка природа. Защото, ако не беше се облякъл в нашата плът, тогава как би могъл да бъде обрязан призрак, а не плът? Свети Ефрем Сирин казва: "ако Христос не е бил плът, тогава кого е обрязал Иосиф? Но тъй като Той бил наистина плът, бил обрязан като човек, и младенецът действително се обагрял от Своята кръв; Той изпитвал болка и плакал, както подобава на имащ човешка природа." Но, освен това, Той приел плътско обрязване, за да установи за нас духовното обрязване (3); защото, след като завършил ветхия закон, отнасящ се до плътта (4), Той положил начало на новия, духовен закон. И както ветхозаветният плътски човек обрязвал чувствената си плът, така новият духовен човек трябва да обрязва душевните страсти: ярост, гняв, завист, гордост, нечисти желания и други грехове и греховни пожелания. Той бил обрязан в осмия ден, защото със Своята кръв предизобразявал за нас бъдещия живот, който учителите на Църквата обикновено наричат осмия ден или век. Така написалият канона на Обрезание Господне, свети Стефан, казва: "Бъдещето изобразява вечния живот в осмия век, в който Владиката се обряза по плът" (5). И свети Григорий Ниски казва: "Обрязването според закона трябвало да се извърши в осмия ден, при което числото осем означава осмия, бъдещия век" (6).

Също така подобава да кажем, че обрязването във Ветхия Завет било установено като образ на кръщението и очистването от прародителския грях, макар че с обрязването този грях не се очиствал напълно, което и не било възможно дотогава, докато Христос доброволно не пролял за нас в страдания Своята пречиста кръв. Обрязването било само предобраз на истинското очистване, а не самото истинско очистване, което извършил нашият Господ, като взел греха "от средата и го прикова(л) на кръста" (7), а вместо ветхозаветното обрязване установил новото благодатно кръщение с вода и Дух. В онези времена обрязването било като наказание за прародителския грях и знак за това, че обрязваният младенец е заченат "в беззакония", както казва Давид, и "в грях" го родила майка му (Пс. 50:7), от което оставала язва на тялото на детето. А нашият Господ бил безгрешен; защото, макар че Той по всичко се уподобил на нас, нямал грях в Себе Си. И както медната змия, издигната в пустинята от Моисей, на вид била подобна на змия, но нямала змийска отрова в себе си (Числ. 21:9), така и Христос бил истински човек, но непричастен към човешкия грях, и се родил по свръхестествен начин, от чиста и безмъжна Майка. На Него, като на безгрешен и Законодател, не било необходимо да претърпява болезненото законно обрязване; но тъй като Той дошъл, за да вземе върху Себе Си греховете на целия свят, и Бог, както казва апостолът, "Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи" (8), то Той, бидейки без грях, претърпява обрязване, като грешник. И в обрязването Си Владиката ни показал по-голямо смирение, отколкото в раждането Си. Защото в раждането Си Той приел върху Себе Си образа на човек, по думите на апостола: като "се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек" (Фил. 2:7); в обрязването Той приел върху Себе Си образа на грешник, претърпявайки като грешник болката, полагаща се за греха. Той не бил виновен в нищо, и затова страдал като невинен, сякаш повтаряйки с Давид: "каквото не съм отнемал, него трябва да дам" (Пс. 68:5), тоест за този грях, към който съм непричастен, приемам болката на обрязването.

С обрязването, прието от Него, Той поставил началото на Своите страдания за нас и вкусването на тази чаша, която Той трябвало да изпие докрай, когато, висейки на кръста, произнесъл: "свърши се!" (Иоан 19:30) Сега Той пролива капки кръв от крайната плът, а по-късно потоци от нея ще се изливат от цялото Му тяло. Той започва да търпи от най-ранно детство, така че, като стане мъж съвършен, да бъде в състояние да понесе още по-люти страдания, защото към подвизите на мъжеството следва да привикваме от младини. Човешкият живот, изпълнен с трудове, е подобен на ден, за което утрото е раждането, а вечерта - смъртта. И така, от сутринта, от пелените, Христос, обоженият човек, излиза "по делата Си", на трудове - Той живее от най-ранната Си възраст - "и по Своя работа до вечерта" (Пс. 103:23), тази вечер, когато слънцето ще помръкне и по цялата земя ще бъде тъмнина, "до деветия час". И Той ще каже на иудеите: "Моят Отец досега работи, и Аз работя" (Иоан 5:17). Какво извършва за нас Господ? - Нашето спасение: "извърши спасение посред земята" (Пс. 73:12 по слав.превод). А за да направи това дело напълно съвършено, Той се заема с него от сутринта, от детство, започвайки да претърпява телесна болка, а заедно с това и сърдечна болка за нас, като за Свои чеда, "докле се изобрази" в нас Самият Той - Христос (9). От сутринта Той започва да сее Своята кръв, за да събере вечерта прекрасния плод на нашето изкупление.

На обожения Младенец при раждането било наречено името Иисус, което било принесено от небето от Архангел Гавриил, когато той благовестил за Неговото зачатие на Пречистата Дева Мария, преди Той да бъде заченат в утробата, тоест преди Пресветата Дева да е приела словото на благовестника, преди да е казала: "ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти!" (Лук. 1:38) Защото при тези Нейни думи Словото Божие на часа станало плът, вселявайки се в пречистата ѝ и пресвята утроба. И така, пресвятото име Иисус, наречено от ангела преди зачатието, било дадено при обрязването на Христа Господа, което известявало за нашето спасение; защото името Иисус значи спасение, както обяснил същият ангел, като се явил насън на Иосиф и казал: "ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му" ( Мат. 1:21). И свети апостол Петър свидетелства за Иисусовото име с думите: "в никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим" (Деян. 4:11, 12).

Това спасително име Иисус преди всички векове, в Троическата Воля, било предварително подготвено, написано и дотогава се пазело за нашето избавление, а сега, като безценна перла, било принесено от небесната съкровищница за изкупление на човешкия род и открито на всички от Иосиф. В това име е открита "неизвестната и тайна премъдрост" Божия (Пс. 50:8, по слав.). Това име като слънце озарявало света със своето сияние, по думите на пророка: "за вас, които благоговеете пред името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата" (Мал. 4:2). То, като благовонно миро, напоило вселената със своя аромат: "името Ти - е казано в Писанието - е като разлято миро" (Песен на песн. 1:2), Неговото име не е като миро, останало в съсъд, но разлято. Защото, докато мирото се пази в съсъд, дотогава и благовонието му се задържа вътре; а когато се разлее, то веднага изпълва въздуха с благоухание.

Силата на Иисусовото име била неизвестна, докато се пазела в Предвечната Воля като в съсъд. Но когато това име се изляло от небесата на земята, то веднага, като ароматно миро, при проливането на младенческата кръв по време на обрязването, изпълнило вселената с благоуханието на благодатта, и сега всички народи изповядват, "че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца" (10).

Силата на Иисусовото име се открила сега, защото това дивно име Иисус изпълнило с удивление ангелите, зарадвало хората, изплашило бесовете, защото "и бесовете вярват, и треперят" (Иак. 2:19); от това име се тресе адът, разклаща се преизподнята, изчезва князът на тъмнината, падат истуканите, разпръсва се мракът на идолопоклонството и на негово място възсиява светлината на благочестието и "просветява всеки човек, идващ на света" (Иоан 1:9). "В това" превелико "име на Иисуса прекланя колене всичко небесно, земно и подземно" (Фил. 2:10). Това име Иисусово е силно оръжие против враговете, както казва свети Иоан Лествичник: "Винаги поразявай враговете с името Иисусово, защото по-силно оръжие няма да намериш нито на небето, нито на земята. Колко е сладко на сърцето, обичащо Иисуса Христа, това най-драгоценно име Иисус! Колко е приятно то на този, който го има! Защото Иисус е целият любов, целият сладост. Колко скъпо е това пресвято име Иисус на Иисусовия раб и затворник, взет в плен на Неговата любов! Иисус - в ума, Иисус - на устата, Иисус - "със сърце се вярва за оправдаване", Иисус - "с уста се изповядва за спасение" (Рим. 10:10). Ходиш ли, седиш ли на едно място, работиш ли - Иисус е винаги пред очите ти. "Не намерих за добре - казва апостолът - да зная между вас нещо друго, освен Иисуса" (1Кор. 2:2). Защото Иисус за този, който се прилепява към Него, е просвещение на ума, душевна красота, здраве на тялото, веселие на сърцето, помощник в скърби, радост в печал, лекарство за болки, утешение във всички беди, и надежда за спасение, и за този, който Го обича, Сам е награда и въздаяние".

Някога, според сказанието на Иероним, неизповедимото Божие име се изписвало на златна дъсчица, която великият първосвещеник (11) носел на челото си; сега божественото име Иисус се изписва с Неговата истинна кръв, пролята при обрязването. То се изписва вече не на веществено, а на духовно злато, тоест на сърцето и на устата на Иисусовите раби, както то било изписано в този, за когото Христос казал: "той Ми е избран съд, за да понесе името Ми" (12).

Сладчайшият Иисус иска Неговото име, като най-сладко питие, да бъде носено в съд, защото Той наистина е сладък за всички, вкусващи Го с любов, към които Псалмопевецът се обръща с такива думи: "Вкусете и ще видите, колко благ е Господ" (Пс. 33:9). След като Го вкусил, пророкът казва: "ще Те възлюбя, Господи, крепост моя" (Пс. 17:2)! След като Го вкусил, и свети апостол Петър казва: "ето, ние оставихме всичко и Те последвахме... при кого да отидем? Ти имаш думи за живот вечен" (Мат. 19:27; Иоан 6:68). С тази сладост тежките мъчения на светите страдалци били дотолкова усладени, че те не се бояли и от най-ужасната смърт. "Кой" - викали те - "ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, или гонение... или меч; ни смърт, нито живот, защото любовта е силна като смърт" (Рим. 8:35, 38; Песен на песн. 8:6). В какъв съд обича да бъде носена неизказаната сладост - името Иисусово? Разбира се, в златен, който е изпитан в горнилото на бедите и нещастията, който е украсен като със скъпоценни камъни, с раните, приети за Иисуса, и казва: "аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса" (Гал. 6:17). Такъв съд изисква тази сладост, в такъв желае да бъде носено името Иисусово. Не случайно Иисус, приемайки име при обрязването, пролива кръв; с това Той сякаш казва, че съсъдът, който ще носи в себе си Неговото име, трябва да се обагри с кръв. Защото, когато Господ взел за Себе Си избрания съд за прославяне на Своето име - апостол Павел, то веднага добавил: "Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име" (Деян. 9:16). "Погледни Моя съд, окървавен, изранен - така името Иисусово се изписва с червения цвят на кръвта, болките и страданията на тези, който устояват до кръв, подвизавайки се "против греха" (Евр. 12:4).

И така, целуваме те с любов, о пресладко Иисусово име! С усърдие се покланяме на Твоето пресвято име, о, пресладки и всещедри Иисусе! Хвалим Твоето превисоко име, Иисусе Спасителю, припадаме пред пролятата при обрязването Твоя кръв, незлобив Младенец и съвършен Господ! При това ние умоляваме Твоята преизобилна благост, заради това Твое пресвято име и заради Пренепорочната Твоя Майка, родила Те нетленно, излей върху нас Твоята богата милост! Услади, Иисусе, сърцето ни със Самия Тебе! Защити ни и ни огради, Иисусе, навсякъде с Твоето име! Отбелязвай и запечатвай нас, Твоите раби, Иисусе, с това име, за да можем да бъде приети в Твоето бъдещо Царство, и там заедно с ангелите да славим и възпяваме, Иисусе, пречестното и великолепно Твое име во веки. Амин.

Св. Димитрий Ростовски

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Празникът Обрезание Господне обикновено преминава незабелязано. Причините за това са няколко. При великата светлина на празника Рождество Христово и при настъпващото Кръщение Господне, Богоявление, този празник Обрезание, притиснат между тях, се губи като звезда при две слънца. За него даже няма време: на 31 декември се отдава Рождество Христово, а на 2 януари вече започва предпразнеството на Богоявление. За Обрезание Господне остава само един ден: ни предпразнество, ни отдание на празника има, само един ден - този на празника. Към това добавете още отбелязването на паметта на такъв голям светилник на Църквата като св. Василий Велики, починал на 1 януари, чието тържество също отслабва празника Обрезание Господне. Освен това много хора знаят този ден именно като Нова година, а не като Обрезание Господне. Може би има и такива, които даже и не знаят този празник.

Във всеки случай в съзнанието на вярващите този празник е един от най-засенчените. Но не е ли причината и в самата същност на празника? Може би, в него има малко празнични елементи? Ясно е, че Обрезанието Господне по своята същност някак си малко завладява душите ни. Защо е така? Не пропускаме ли нещо?

Господ дошъл да установи Новия Закон, и Той бил длъжен да изпълни Ветхия. И ето със самото Си рождение - а обрезанието е първото свещенодействие след рождението -  Той веднага започва да изпълнява закона. Законодателят пръв се подчинява на закона.

Ако нашият Господ изпълнявал закона, то и ние по Неговия пример сме задължени да правим същото. Тоест преди да достигнем високи духовни съзерцания, ние сме задължени отначало да изпълняваме заповедите за делата; преди да се молим със свои молитви, трябва да изпълняваме църковното правило; преди да дойдем до свободата на духа, нужно е да се научим на дисциплината на послушанието; преди да встъпим в областта на благодатта, нужно е да изпълним закона; преди да достигнем безстрастие, нужно е да водим борба със страстите и особено със "собствената воля"; преди да достигнем до съвършенството на любовта, нужно е да се научим да изпълняваме повеленията на властта, на Църквата (например, за постите); преди да навлезем в духовното, във вътрешното, трябва да спазваме външното. С една дума, преди да станем новозаветни човеци, нужно е още да надвием в себе си ветхите човеци, т.е. да изпълним ветхозаветните изисквания.

Но това е само началото, само пътят, който трябва да преминем. Да спрем на закона (на борбата, на буквата) е невъзможно, и то по много проста причина: нито законът, нито буквата спасяват душата.

Борбата във Ветхия Завет била безплодна (Рим. 7:14-25). Застинал на този етап, човекът умира духовно, както, например, застинали иудеите. Не мъртво-обредно, а съвършено, спасяващо, свободно и истински духовно е новозаветното състояние - него е ужно да достигнем. Затова трябва наистина да влезем в завет с Бога, а не формално външно да спрем на буквата, на обреда.

Преди това, обаче, трябва да преминем "школата" на законничеството. Така първо ще почувстваме колко тежка е операцията "обрезание" на личната воля. После ще разберем, че поради своите грехове сами сме заслужили тази рабска школа. Накрая - и това може би, е най-главното - ще познаем опитно, че школата на закона (букви, обреди, дори и в християнството) не достига целта, че тя не спасява, не утешава, не насища, не избавя от злото, и поради това е нужно да търсим друг път на спасение - пътят на благодатта, чрез който човек оживява духовно, получавайки "Духа Животворящаго".

И ето - преди да получи в тайнството Кръщение благодатта на Светия Дух (слязъл във вид на гълъб), и Господ първоначално изпълнявал закона. За да да станем и ние действително благодатни, за да се възродим окончателно, нужно е да изпълняваме [предписаните от Църквата] закони, канони, правила и послушания. Следователно, първо трябва да се изпълнява закона.

Митрополит Вениамин (Федченков)
Превод със съкращения свещеник Йоан Карамихалев