Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.01.2015 00:10 - Блажени нищите духом
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 2360 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
   

Древните монаси казвали, че Иисусовата молитва е съкратено Евангелие

Aрхимандрит Рафаил (Карелин)

 

Древните монаси са казвали, че Иисусвата молитва - това е съкратено Евангелие, затова на всяка страница на Евангелието като че безмълвно диша и свети с невидима светлина Иисусовата молитва.

 

Апостол Йоан Богослов е казал, че целта на Евангелието е да открие на хората, че Иисус Христос е Синът Божий, за да имат те вярвайки в Него вечен живот (вж. Йоан 20:31). Чрез Иисусовата молитва сърцето на човека получава свидетелство не от книга, не от хората, а от благодатта че Христос истинно е Синът Божий и само в Него е вечният живот. Всичките заповеди от Новия и Стария Завети могат да се разкрият пред нас като учение за Иисусовата молитва.

 

Първата заповед на блаженствата гласи: Блажени нищите духом(Мат. 5:3). Духовната нищета - това е вътрешното самоотричане. Човекът който я е възприел, се отказва от своите илюзорни богатства, от онова което толкова цени слепият и страстният свят. Той се отказва от временното и преходното, от онова което става плячка на тлението и смъртта. Той се освобождава от своите страстни привързаности, с болка ги откъсва от сърцето като червеи, засмукали се към рана. Той престава да се доверява на своите съждения, като на изпълнени с лъжа. Неговата душа прилича на кораб, от който по време на буря изхвърлят целия ненужен товар, за да не потъне и да не се потопи на дъното с онези скъпоценности, които са скрити в неговия трюм. Или - на борец, който излиза за сражение разголен, за да не може противникът да го хване за дрехата и хвърли на земята. Нищият духом - е онзи, който се надява не на себе си, а на Бога, не на своя разум, не на своите таланти, не на помощта от хората, а само на Божия Промисъл. Затова той се отказва не само от света, но и от образите на света в своята душа, от помислите, колебаещи неговия ум. Да бъдеш нищ духом - значи да се отречеш от всичко заради Единия и в този Един да получиш всичко. Но ако за външната, телесна нищета е достатъчно веднъж да раздаде цялото си притежание, то за нищетата духовна е необходима постоянна вътрешна борба със страстните образи на този свят.

 

Заповедта никога не може да бъде изпълнена от човека в съвършенство - това е път, който няма завършек. Да бъдеш нищ духом - значи да стоиш с ума с молитвата до сърцето си и да прогонваш помислите, възникващи в неговата дълбина. Да бъдеш нищ духом - значи да служиш на Бога в тайната на мълчаливото сърце, имайки го за нищ от помислете на този свят. Човек, избавяйки се от собствените помисли, се избавя и от демона на скръбта. Затова нищият духом винаги е радостен. В сърцето на нищия духом се ражда Иисусовата молитва. В сърцето на „богатия” с мисли, макар и блестящи и възвишени, молитвата започва да помръква и гасне. Има блажена нищета - да се откажеш от богатството на вещественото и мисленото заради Бога. Има и друга, сатанинска нищета - да изгубиш Самия Бог; в този смисъл нищите - това са демони, те имат всичко, освен Бога.

 

Голямата част от нашите помисли се всяват в нас от тъмните духове, затова да се откажеш от помислите - това е да отдадеш своето фалшиво имане на нищите - демоните, онези, които изпълват с мечтания нашата страстна душа и нашият горд ум. Станалите нищи духом по Бога не трябва да придобиват похарченото „богатство” отново, иначе се получава сизифов труд: човек носи камъка към върха, но той изпада от ръцете му и отново се търкаля надолу. Нищият духом трябва да се откаже не само от това, което възбужда в душата страстите и явно влече към греха, но и от всичко онова, което не е от Бога: от светското изкуство и литература, от празните разговори, от игри и развлечения, от всяка ненужна информация. Даже в четенето на духовни книги той трябва да се ограничава, за да не отнеме времето и силите от по-доброто - от молитвата и неволно да не развие у себе си духовно сластолюбие и тщеславие. Простото четене на духовни книги без да се ръководим от тях в ежедневния живот е имитация на духовност, лъжа, онова неправедно богатство, от което трябва и е длъжен да се отрече нищият духом. Духовните знания, не придобити с трудове и кръв и не претворени в живота, правят човека фарисеин, който се гордее със знаенето на Тората наизуст. При нищия духом даже самата молитва не трябва да бъде многословна. Много повече съответства на неговата нищета молитвата кратка по форма, но продължителна по време. Не подобава на нищия  изразително и поетично да описва своята нищета или да разиграва драма пред публиката, достатъчно му е една дума „моля за помощ!”. Истинската нищета, било то духовна или телесна, е немногословна. Изатова цялото учение за Иисусовата молитва и за борбата с помислите, което са ни оставили светите отци, по същността си е разкриване и изпълнение на все същата първа заповед - блажени нищите духом.

 

В днешно време някои църковни писатели се опитват да стигнат по-далеч от светите отци и да „усъвършенстват” техниката на Иисусовата молитва. Пример за това е пространната статия „За молитвата” на митрополит Антоний (Блум). Тук са поставени в една редица преподобни Серафим Саровски, Франциск Азиски, Оптинските старци и др. Авторът желае синтетично да разгледа техния опит и незабелязано слиза от пътя, прокаран от светите отци. Митрополит Антоний пише за това, че след произнасянето на Иисусовата молитва не трябва да се бърза с нейното повтаряне, а да се вслушаме в своята душа в мълчание и да се постараем в тази пауза да чуем отговора от Бога. Според мисълта на митрополит Антоний, ние говорим с Бога, но не Го слушаме, затова приличаме на събеседник, който внимава само в своите собствени думи. На тази своя мисъл митрополитът придава първостепенно значение и съобщава, че мнозина от неговото паство, на които преди Иисусовата молитва не се удавала, след приемането на неговата методика са почувствали оживление на молитвата и интерес към нея. „По-рано аз само говорех в молитвата, а сега слушам Бога”, - с благодарност съобщила на митрополита една от неговите духовни дъщери. Какво се случва при такъв реформиран вариант на молитвата? - Съединяването и редуването на молитвата с медитация. Паузата на мълчание - това е медитативното съзерцание на своето собствено подсъзнание; при това раждащите се в него субективни преживявания и смътни представи се възприемат като отговор от Бога. Самото очакване на Божествен отговор не е лишено от гордост: човекът счита, че у него са „създадени” вътрешните условия за да зазвучи Божият глас в неговата душа, той постъпва така, като че взима телефонната слушалка, казва „ало” и слуша отговора от другия край на жицата. Тук става изгубване на най-главното за молитвата - чувството на своето недостойнство и греховност. Преживяванията на неочистената страстна душа стават предмет на мълчаливо съзерцание. Те се култивират, то ест изкуствено се възбуждат от вниманието и интереса към тях. Този западен пиетизъм в най-добрия случай прави човека дегустатор на молитвата, а в най-лошия - довежда до прелест.

 

Възхищението на ума към Бога при православните подвижници се е извършвало неочаквано за тях, а не по метод и план, извършвало се е често именно тогава, когато са считали себе си за недостойни да вдигнат взор към небесните висини, и само са викали от дълбините на сърцето: „Господи, помилвай мене, падналия”, когато са се молели само за едно – за прощаването на своите грехове. Човек, обръщащ се в молитва към Бога, никога не остава без отговор, но този отговор - е Божия помощ в неговия живот, особено в неговата духовна борба. Понякога на човек му се струва, че неговата молитва не е чута, но тя се изпълнява не така, както желае слепият и страстен човек, а по Божията воля, премъдра и блага.

 

Да слуша или вижда Бога в своето сърце, извиквайки Го с молитва като че заклинание, или да си представя Бога действащ в нашето сърце, със силата на нашето разгорещено въображение - това значи от самото начало да се  изврати пътят към богообщение. Бог по Своята любов не може да се яви на душата на човек горд и страстен, тъй като това би било зло, защото би укрепило такъв човек в самомнението, а значи - в прелестта.

 

Но митрополитът е пожелал да синтезира опита на източните исихасти и западните визионери-пиетисти, пожелал като че да обедини източните и западните монаси в един манастир и в резултат е създал своя особена „мистика”. В такава методика е трудно да се разбере, кое е паузата: мълчанието между молитвата или думите на молитвата между мълчаливото вслушване в своята душа в очакване на „отговора от Бога”.

 

Всеки синтез на истината с лъжата се превръща в правдоподобна лъжа. Грешката в областта на мистиката разрушително се е проявила и в областта на догматиката. Затова, отговаряйки на въпросите на студентите на Московската Духовна Академия, митрополитът признава, че той вярва в спасението на хората извън християнската вяра по техните лични нравствени достойнства.

 

Нищият духом не програмира в своята молитва срещи с Божеството, озарения и откровения. Той се изумява от едно - от Божието милосърдие към него, грешника.

 

сайт на архим. Рафаил (Карелин)

                        




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4633014
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031