Ако някой не се роди от вода и Дух,
не може да влезе в царството Божие.
(Тит. 3:5)

И всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа...
защото за вас е обещанието, за вашите деца...
(Деян. 2:38-39)

Кръщение се нарича такова неповтаряемо (Еф. 4:5) тайнство, в което кръщаващият се при трикратно потапяне във водата с думите "В името на Отца и Сина и Св. Дух", получава благодатта Божия, която прощава неговите лични грехове и го очиства от всеобщия, прародителския грях, след което човек от роб на дявола става син Божи, облича се в Христа и става член на светата Му Църква, става "нова твар в Христа".

Че кръщението не е прост обред на влизане в обществото на вярващите и обещаване на добра съвест Богу, както мислят някои сектанти, и че то не е само знак за съюз между Бога и човека, както предполагат други, а е установено от Бога тайнство за умиване и прощаване на греховете на човека - това се вижда от Словото Божие:

"И сега - казва Ананий на Савла - що се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господа Иисуса" (Деян. 22:16).

"Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа" (Деян. 2:38).

Това е Адамовият грях, оня грях, с който всеки човек се ражда в света. Както от заразен извор тече заразен поток, тъй и от заразения от греха пръв човек - Адам - произлиза цялото грешно човечество. Този именно Адамов грях, който преминава във всеки човек, се нарича прародителски или всеобщ грях.

Че всеки човек се ражда с Адамовия грях, това се вижда от Словото Божие: "Кой - казва праведният Иов - ще се роди чист от нечист? Ни един" (Иов. 14:4).

Роденият от благочестиви родители цар Давид смирено се моли: "Ето в беззаконие съм заченат и в грях ме роди майка ми" (Пс. 50:7). Не казва Давид "в грехове", а "в грях", очевидно разбирайки първородния, Адамовия грях.

За този грях още по-ясно учи св. ап. Павел: "Както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото (т. е. в Адама) всички съгрешиха"; или: "... чрез престъплението на едного (сиреч Адама) дойде осъждане на всички човеци" (Рим. 5:12, 18, 19). "Ние всинца - казва ап. Павел - ...поестество бяхме (до кръщението), както и другите, чеда на гнева" (Еф. 2:3).

Той погуби и душата, и тялото на човека: той ни направи "по естество чеда на гнева", мъртви поради нашите престъпления (Еф. 2:1-3). Адамовият грях ни направи да бъдем през целия си живот роби на дявола (Евр. 2:14-15), по чиято воля хората живееха (Еф. 2:2), ненавиждайки един другиго; той ни раздели от Бога, като уби в нас и вярата, и любовта към Него и ни направи врагове на Бога (Рим. 5:10). Тоя грях става причина за страданията на целия човешки род тук, на земята, и на мнозина там, зад гроба.

Христос пострада за всички люде, за греховете на целия свят, но могат да се спасят само онези, които се очистят от първородния грях, за което Той е установил тайнството Св. кръщение, което "спасява сега и нас чрез възкресението на Иисуса Христа" (1Петр. 3:21). А тъй като и сега всички хора се раждат с първородния грях, защото и сега вследствие на повредената завинаги своя природа всички хора умират (Рим. 6: 23), то за да се освободят децата от този всеобщ грях, с който никой не може да влезе в Царството небесно (Откр. 21:27), необходимо е да се кръщават и децата, за да се "умият, осветят и оправдаят в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог" (1Кор. 6:11). Иначе те ще изгубят за всякога вечния живот.

1) Някои сектанти, които съвършено отричат необходимостта на водното кръщение, казват: "Никакво кръщение с вода не е нужно: под "вода" в кръщението трябва да се разбира учението на Христа." Те се основават на Христовите думи: "Всякой, който пие от тази вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен" (Иоан. 4:13-14). Под "вода" в приведеното място из Евангелието трябва да се разбира не учението, а благодатта на Св. Дух, което се вижда от друго място на същия евангелист Иоан (7:38). Но дори ако под "вода" в духовен смисъл се разбира учението на Христа, то от това съвсем не следва, че не е нужно водното кръщение, защото учението е едно нещо, а кръщението с вода - съвсем друго, поради което и Спасителят казва: "И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа" (Мат. 28:19).

Ако под "вода" в кръщението навсякъде трябва да се разбира учението Христово, то би излязло, че Христос не е учил никого в Иудея, защото за Него е казано: "... макар Сам Иисус да не кръщаваше, а учениците Му" (Иоан. 4:2); би излязло, че и ап. Павел никого не е учил освен Криспа, Гаия и семейството на Стефана, защото сам той казва за себе си: "Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас освен Криспа и Гаия... Кръстих също и Стефановия дом, а дали съм кръстил и другиго някого, не зная" (1Кор. 1:14-16). А по-нататък сам св. ап. Павел отличава кръщението от учението: "Защото Христос - казва той - не ме прати да кръщавам, а да благовествувам" (1Кор. 1:17). Оттук е очевидна нелепостта на тълкуванието, което сектантите дават на привежданото от тях място.

2) Под "вода" в кръщението, казват същите сектанти, се разбира още и вярата: "Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода" (Иоан. 7:38; 4:13).

Ако под "вода" в кръщението трябва да се разбира вяра, то защо Христос освен вяра изисква още и кръщение: "Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен" (Марк. 16:16). Същото изисква и ап. Филип: "И скопецът рече: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя? А Филип му каза: Ако вярваш от все сърце - може да се кръстиш. Той отговори и рече: Вярвам, че Иисус Христос е Син Божий. И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го. Когато пък излязоха из водата, Дух Светий слезе върху скопеца" (Деян. 8:36-39). Според тълкуванието на сектантите ще излезе, че Дух Свети е слязъл на скопеца, след като той и Филип са отхвърлили вярата в Христа...

За Иоан Кръстител четем: "И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Иордан" (Марк. 1:4-5). Ако под водно кръщение се разбира учение или вяра, то нима цялата иудейска страна и иерусалимци се учили на вярата в Христа в реката Иордан?

За Спасителя се говори в Евангелието: "И като се кръсти, Иисус веднага излезе от водата" (Мат. 3:16). Нима Христос, бидейки Бог, се учил и след това прекратил учението, т. е. оставил вярата в Своя Отец? Да се тълкува Словото Божие така, както го тълкуват сектантите, това значи да се говори най-голяма ерес и богохулство. В следващия стих сам евангелист Иоан обяснява какво трябва да се разбира под думите на Христа "из неговата утроба ще потекат реки от жива вода": "Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен" (Иоан. 7:39). За тази жива вода, т. е. за благодатта на Св. Дух, Христос е говорил и на самарянката: "Водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен" (Иоан. 4:14).

3) Под "кръщение" - казват сектантите, които отричат водното кръщение - трябва да се разбират страданията: "С кръщение трябва да се кръстя; и колко Ми е мъка, докато се свърши това!" (Лук. 12:50). "Иисус отговори и рече: Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?.. чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите" (Мат. 20:22-23).

Тук действително под "кръщение" и под "чаша" се разбират страданията на Христа и учениците Му, но това не значи, че навсякъде в Св. Писание тези думи означават страдания или мъчения: "А Иоан тъй също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много води; и отиваха там и се кръщаваха" (Иоан. 3:23).

Ако под "кръщение" навсякъде в Св. Писание трябва да се разбират страдания и мъчения, както казват сектантите, то ще излезе, че Иоан навсякъде е мъчил хората: и в пустинята (Марк. 1:4), и в река Иордан (1:5), и в Енон; ще излезе, че и Спасителят е мъчил хората в Иудея, гдето Той, както е казано, "живееше и кръщаваше" (Иоан. 3:22) и е заповядал на Св. апостоли да мъчат всички народи, когато им е казал: "Идете, научете всички народи, като ги кръщавате" (Мат. 28:19).

Всеки здравомислещ човек разбира, че ненавсякъде в Св. Писание под думата "кръщение" може да се разбира страдание или мъчение.

4) За очистване от Адамовия грях, казват някои сектанти, не е потребно никакво кръщение: "Ако ние ходим в светлината, както Той е в светлината, то ние имаме общение един с други и кръвта на Иисуса Христа, Неговия Син, ни очиства от всеки грях" (Иоан. 1:7; Евр. 9:13-14), защото "ние имаме изкуплението чрез Неговата кръв" (Еф. 1:7; Мат. 26:28).

Съвсем вярно е, че кръвта на Иисуса Христа ни очиства от всеки грях, че ние сме изкупени с неговата кръв, но трябва да се помни, че ние усвояваме това изкупление и получаваме очищение от греховете чрез приобщаване с благодатта Божия, както това ясно се казва и в недочитаните от сектантите думи в привежданото от тях място из Посланието към ефесяните, където четем, че ние получаваме "прошка на греховете по богатството на благодатта Му" (Еф. 1:7). Всички хора са изкупени с кръвта на Христа, но ще получи прощение на греховете само онзи, който се облече в Него, който от тях се умие, който се освети и се оправдае, който се възроди с благодатта на Св. Дух, за получаването на която е и установено от Христа тайнството Св. кръщение: само "които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте" (Гал. 3:27); "ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот... та да не бъдем вече роби на греха; защото, който е умрял, той се е освободил от грях" (Рим. 6:4-7). За прощението и очистването от греховете необходимо е да получим Духа Свети чрез кръщението с вода: "Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов" (Рим. 8:9-11). Затова и Христос казал: "Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие" (Иоан. 3:5).

Вече след извършеното от Христа изкупление на света ап. Петър говори на хората: "Всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа" (Деян. 2:38); вече след страданията на Христа за греховете на целия свят, Анания казва на ослепелия Савел: "Стани, кръсти се иумий греховете си, като призовеш името на Господа Иисуса" (Деян. 22:16). И само за покръстените, които по-рано са били в грехове, св. ап. Павел казва: "но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог" (1Кор. 6:11), защото хората, бидейки изкупени, се умиват от греховете си лични и прародителски "чрез банята на възраждането и обновата от Духа Светаго" (Тит. 3:5), т. е. с водно кръщение.

5) Цялата църква и всеки неин член в частност - казват същите сектанти - могат да се спасят и без кръщение - само със слушане и изпълнение на Словото Божие, както е казано: "Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото" (Еф. 5:25-26), както Христос е казал: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие" (Лук. 4:4); или: "Обичайте се постоянно един други от чисто сърце, като възродени не от тленно семе, а от нетленно, чрез словото на живия Бог, Който пребъдва вовеки" (1Петр. 1:22-23; Деян. 10:6; Иак. 1:21).

В привежданото от сектантите място от Посланието към ефесяните се говори, че Църквата Христова, т. е. всички съставляващи я хора са очистени "с водна баня", т. е. със Св. кръщение; а изразът на Св. апостол "чрез словото" по-точно посочва как се извършва Св. кръщение, какви думи се произнасят по време на кръщението, т. е. сочи повелението на Спасителя към апостолите да кръщават повярвалите в него с произнасяне на думите "В името на Отца и Сина и Светаго Духа" (Мат. 28:19). Ето чрез какво слово Божие се освещават вярващите по време на тяхното кръщение.

Що се отнася до другите привеждани от сектантите места от Св. Писание, където се говори, че хората ще бъдат живи "със Словото Божие", което "може да спаси нашите души", то те трябва да се разбират не в смисъл, че четенето и слушането на Словото Божие само по себе си спасява човека; но че то само заражда в него вяра в учението на Господа Иисуса Христа. Това обаче далеч още не е достатъчно за спасението на човека, "защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани" (Рим. 2:13). "Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен" (Мат. 7:21). А волята на Небесния Отец, предадена на хората чрез Неговия Син, е такава: "Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа" (Мат. 28:19); "Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден" (Марк. 16:16); "Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие" (Иоан. 3:5).

От тези думи на Спасителя Христа се вижда ясно, че учението на Словото Божие ("научете") е едно, а кръщението ("кръщавате") е друго нещо, и че изпълняващият Словото Божие непременно трябва да се кръсти с вода и Духа, иначе не ще влезе в Царството Божие и не ще бъде спасен.

6) Водното кръщение е безполезно - казват "духовните християни", които не признават никакви тайнства. Нужно е, твърдят те, духовно да се кръстим, т. е. да престанем да грешим. "Да се умиех и със снежна вода и съвсем да очистех ръцете си, и тогава Ти ще ме потопиш в тиня, и ще се погнусят от мене дрехите ми" (Иов. 9:30; Иерем. 2:22).

В двете привеждани от сектантите места от книгата на Иов и на пророк Иеремия се изказва съзнанието на старозаветните хора, че те, както и да се разкайват за своите грехове, не могат съвършено да се очистят от тях, защото, както по-нататък говори Иов на Бога "помежду ни няма посредник" (9:33). В Новия Завет такъв посредник се явил в лицето на Месия Христос, "Който отдаде Себе Си откуп за всички" (1Тим. 2:5-6) и установи за умиване на греховете св. тайнство - водното кръщение (Деян. 2:38; 22:16), без което никой не ще наследи вечния живот (Марк. 16:16; Иоан. 3:5).

7) Енох, казват същите сектанти, бил взет на небето без обрязване и без кръщение; също и ние можем да се спасим без кръщение (Бит. 5:2; Сир. 44:15).

На това трябва да се отговори първо, че когато е живял Енох, нямало още нито обрязване, нито кръщение, затова той се спасил само с вярата си в Бога и с добрите си дела (Евр. 11:5). Когато пък Бог установил за старозаветните хора обрязването, а за новозаветните - кръщението, то както без обрязване никой в Стария Завет не можел да се спаси (Бит. 17:9-14), тъй и в Новия Завет никой не може да се спаси без кръщение (Иоан. 3:5).

Второ, сектантите биха могли да се основават на примера на Енох само тогава, ако те за своята вяра и живот биваха взимани живи на небето, обаче това не се е случило още с никого и, разбира се, никога не ще се случи.

8) Истинското кръщение, казват скопците, не е водно, а огнено, т. е. скопяване: "Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Тоя, Който иде подире ми, е по-силен от мене - казва Иоан Кръстител, - аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън" (Мат. 3:11).

Това чудовищно учение ясно и решително се опровергава от самото Св. Писание, което отнася тези думи към слизането на Св. Дух върху апостолите в деня на Петдесетницата във вид на огнени езици: "И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха и се спряха по един на всекиго от тях" (Деян. 2:1-4). Тъй разбира думите за кръщението с огън и ап. Петър: "И когато аз захванах да говоря, слезе върху тях Дух Светий, както върху нас отначало. Тогава си спомних думите на Господа, как Той говореше: "Иоан кръщава с вода, а вие ще бъдете кръстени с Дух Светий" (Деян. 11:15-16).

9) Сектантите още казват, че под "вода" трябва да се разбира благодатта на Св. Дух. Който е получил Св. Дух, той се е и кръстил: "Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него" (Иоан. 7:38-39).

Вярно е, че тук образно или иносказателно Христос нарича благодатта на Св. Духа вода, но вода "жива", каквато никога не се нарича кръщението. При това от Св. Писание ние знаем, че хората и след като получили благодатта на Св. Дух, все пак трябвало да се кръстят във вода за прощението на греховете.

Христос не е учил, че достатъчно е да се роди човек само от Дух, а от "вода и Дух" (Иоан. 3:5). Значи водата е едно, а получаването на Св. Дух - друго. Тъй е учил и ап. Петър: "Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа" (Деян. 2:38).

"Докато Петър още говореше тия думи, Дух Светий слезе върху всички, които слушаха словото... Тогава Петър каза: може ли някой да възспре да се кръстят с вода тия, които приеха Дух Светий, както и ние? И заповяда им да се кръстят в името на Иисуса Христа" (Деян. 10:44-48).

От приведените места на Св. Писание ясно се вижда, че човек трябва "да се роди от вода и Дух", т. е. да приеме водно кръщение и чрез него да получи благодатта на Св. Дух.

10) "Ние признаваме необходимостта на водното кръщение, но го считаме само обред или знак на съюз с Бога и не приемане кръщавания в обществото на вярващите, удостоверение на това, че на кръщавания са простени греховете за неговата вяра" - тъй говорят баптистите адвентисти и "евангелските християни".

Че кръщението не е прост знак на съюза между кръщавания и Бога, не е удостоверение, че са му вече простени греховете, и не е обред на приемане в обществото на вярващите, това е ясно за всички освен за сектантите, от приведените вече от нас места от Св. Писание, където се говори, че по време на кръщението, а не до него, на човека се прощават личните му грехове и първородния грях: "Всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете" (Деян. 2:38); "Стани, кръсти се и умий греховете си" (Деян. 22:16) (вж. още: 1 Петр. 3:2; Тит. 3:5 и 1 Кор. 6:11).