"Ние влизаме (т. е. се потапяме) във водата (на кръщението) пълни с грехове и нечистота, а излизаме от нея с придобивка: със страх в сърцето и с надежда на Иисуса в душата си; а като получаваме отпускане на греховете и надежда в името Господне, ние ставаме нови, съвсем наново създадени, тъй че имаме младенческа душа, като възсъздадени духовно." 5
2) Св. Ерм, апостолски мъж, пише за тайнството на Св. кръщение:
"Докато приеме името на Сина Божия, човек е мъртъв, но щом приеме този печат, той отхвърля мъртвината и възприема живот. А този печат е водата; в нея хората влизат мъртви, а излизат от нея живи." 6
3) Тертулиан, учител на Църквата от III век, твърди, че кръщението трябва да се извършва чрез трикратно потапяне 7:
"Христос след възкресението Си дал на учениците последната Си заповед: да кръщават (всички народи) в Отца и Сина и Светаго Духа, а не само в Едного, поради което ние се потопяваме (в кръщението) не един път, а три пъти, т. е. толкова пъти, колкото имена и лица са." 8
4) Петдесетото апостолско правило тъй говори за трикратното потапяне при кръщението:
"Ако някой епископ или презвитер извърши не три потапяния на едно тайнодействие, но едно потапяне, давано в смъртта Господня, да бъде низвергнат."
5) Св. Кирил Йерусалимски (318—386), говорейки за кръщението, отбелязва:
"Вие три пъти сте се потопили във водата и отново сте се извличали от водата, ознаменувайки и давайки с това да се разбере тридневното Господне пребиваване в гроба." 9
6) Св. Василий Велики (330—379) тъй учи за кръщението:
"Великото тайнство Кръщение се извършва с трикратно потопяване и с равен нему брой призовавания, за да се отпечати в нас образът на смъртта (Христова) и да се просветят душите на кръщаваните, като се предава на тях Богопознание."10
7) Св. Йоан Златоуст (347—407) тъй учи за силата на Св. кръщение:
"То очиства всички; бъде ли някой женоподобен или блудник, или идолослужител, или някакъв друг велик грешник и дори да съвмещава в себе си всяко човешко зло, но щом се потопи в купела на водите, излиза от Божествените води по-чист от слънчевите лъчи. Излизайки от този купел, той не само става чист, но свет и праведен, защото Апостолът е казал не само "се умихте", но и "се оправдахте и се осветихте" (1Кор. 6:11). Кръщението не просто ни отпуска греховете, не просто ни очиства от беззаконията, но тъй, като че и наново сме се родили, защото то наново ни твори и образува."11
8) Св. Йоан Дамаскин пише по същия въпрос:
"Ние чрез кръщението се погребваме с Господа, както говори Божественият ни Апостол (Рим. 6:4; Кол. 2:12), поради това в кръщението с трикратното потапяне се означава тридневното Господне пребиваване в гроба... А какви трябва да бъдат думите на призоваването, Сам Господ е научил учениците Си, като е казал: "... като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа" (Мат. 28:19)" 12.
Св. Църква е признавала спасителността още на едно кръщение: мъченическото кръщение с кръв.
9) Св. Кирил Йерусалимски тъй учи за мъченическото кръщение с кръв:
"Който не приеме кръщението, той няма спасение, освен само мъчениците, които и без вода получават Царството Небесно, защото Спасителят, изкупвайки вселената с кръста и пронизан в реброто, извадил от последното кръв и вода, за да се кръстят едни с вода в мирно време, а други във време на гонения да се кръстят със собствената си кръв."13
За кръщението с кръв също така учат Евсевий, свв.Амвросий Медиолански , Амвросий Медиолански,Григорий Богослов, Св. Йоан Златоуст и др.
За необходимостта от кръщението на децата са учили твърде много църковни учители като Климент Александрийски, Григорий Богослов, Йоан Златоуст, Амвросий Медиолански, Блаженият Августин и други; в това отношение особено са важни за нас свидетелствата на църковните отци и учители от първите векове на християнството.
В българската протестантска литература, обикновено преведена от немски, се прокарва лъжливото твърдение, че уж кръщението на децата не било известно на първоначалната църква и че то като нов християнски обичай е появило едва към края на II век. Това твърди авторът на разпространената в България, но доста безсъдържателна брошура "Кръстен ли си?" Х. Шуберт (стр. 4-5). В брошурата си Х. Шуберт се опира на трудовете на мъченика Юстин Философ, Ориген иТертулиан, макар и да не привежда нито едно тяхно пряко указание, че децата не трябва или не може да се кръщават, а се ограничава с техните разсъждения за необходимостта възрастните хора да принасят преди кръщението покаяние за своите грехове. Любим похват на сектантите е да приписват своето лъжливо учение на отците и учителите на Църквата, които (с изключение на Тертулиан в известен период от неговия живот) съвсем не са го споделяли. За да покажем сектантския фалш и нечестния способ на обръщане с историческите свидетелства на църковните авторитети от първите векове на християнството, ние ще приведем указания за необходимостта на кръщението на децата и от ония учители на първоначалната Църква, на които без основание се опират сектантите, движени от единственото желание да въведат в заблуда и чрез това да уловят в своите мрежи лековерните четци.
1) Св. Дионисий Ареопагит, за чието обръщане в християнството се споменава в книгата "Деяния" (17:34), в книгата си "За църковната йерархия" пише така за кръщението на децата и за поверяването им на възприемници:
"Нашите божествени наставници (т. е. Апостолите) изволиха да допускат до кръщение и младенците при това свещено условие, щото естествените родители на детето да го поверяват на някого от вярващите, който би го учил добре в божествените предмети и сетне да се грижи за детето като посочен отгоре баща и като пазач на неговото вечно спасение. И когато този човек дава обещание да ръководи детето към благочестив живот, иерархът него именно кара да произнася отричане и свещено изповедание... Мисля, че няма нищо странно в това, че младенецът се допуска до кръщение."14
2) Св. Юстин Философ, пострадал за Христа през 165 г., за когото сектантите лъжливо говорят, че той не допускал кръщението на децата, учи:
"Младенците се удостояват с благата, давани чрез кръщението, поради вярата на ония, които ги донасят до кръщението."
3) Св. Ириней, епископ Лионски, пострадал през 202 г., в книгата си "Против евреите" пише:
"Христос е дошъл да спаси чрез Себе Си всичките - всичките, казвам, които се възраждат от него за Бога: младенците, децата и отрочетата, младежите и старците."15
4) Ориген (умрял през 270 г.), знаменит учител на Църквата, за когото сектантите също говорят, че бил против кръщението на децата, пише за това така:
"Църквата е приела от Апостолите преданиетода се кръщават децата... Децата се кръщаватза оставяне на греховете. Какви грехове или кога те са съгрешили? Каква друга причина на кръщението може да бъде освен онази, за която ние споменахме: кой ще се роди чист от нечист? Ни един (Иов. 14:4). А тъй като в тайнството Кръщение се умиват нечистотиите на рождението, то затова се кръщават и младенците, защото, ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие."16
5) Картагенският събор (419-426 г.) е постановил следното за кръщението на децата:
"Който отхвърля нуждата от кръщението на децата или казва, че макар те и да се кръщават за отпускане на греховете, обаче от прародителския грях не заемат нищо такова, което би трябвало да се умие с банята на пакибитието, нему да бъде анатема. Защото казаното от Апостола: "Чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха", трябва да се разбира не иначе, освен както всякога е разбирала Съборната Църква, навсякъде разлята и разпространена. Защото според това правило и младенците, които сами по себе си не могат още да правят никакви грехове, се кръщават истински за отпускане на греховете, та чрез повторно раждане да се очисти в тях онова, което те са заели от вехтото рождение."17
Светото кръщение е неповтаряемо тайнство.
1) Св. Йоан Златоуст (347—407) пише за това така:
"Ние се спогребахме с Христа чрез кръщението в смъртта; следователно, както не е възможно Христос друг път да бъде разпнат, тъй не е възможно друг път да се кръстим."18
2) Блаженият Теодорит пише за ония, които втори път се кръщават:
"Крайно невъзможно дело е - казва Апостолът - щото пристъпилите в Св. кръщение, като се причастили с благодатта на Духа Божия и приели праобраза на вечните блага, отново да пристъпят и се сподобят с ново кръщение. Защото това не значи нищо друго, освен повторно Син Божи да се пригвозди на кръста и наново да му се нанесе такова поругание, което веднъж му било нанесено. Защото както той веднъж е претърпял страдание, тъй и на нас подобава веднъж да се приобщим с Него чрез кръщението и затова ние не можем наново да се ползуваме с дара на кръщението."19
3) Св. Йоан Дамаскин учи така:
"Кръщението знаменува смъртта Господня и ние чрез кръщението се спогребваме с Господа, тъй един път трябва и да се кръстим. А затова всички ония, които, кръстени в името на Отца и Сина и Св. Духа... отново се прекръщават (да речем както православните, които минават в сектантство - б. а.), наново разпъват Христа по думите на божествения Апостол (Евр. 6:4-6)."20
4) В "Посланието на източните патриарси" представителите на цялата Източна Съборна църква тъй са изложили учението за Св. кръщение:
"Вярваме, че Светото кръщение, заповядано от Господа и извършвано в името на Св. Троица, е необходимо, защото без него никой не може да се спаси, както говори Господ: ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие" (Иоан. 3:5). Затова то е нужно и за младенците, защото и те подлежат на първородния грях... Не бива да се говори, че кръщението не освобождава от всичките предишни грехове, но че те, макар и да остават, нямат вече сила. Да се учи тъй, е крайно нечестие, опровержение на вярата е, а не нейно изповедание. Напротив, всеки грях, който съществува или който е съществувал преди кръщението, се унищожава и се смята като несъществуващ и никога не съществувал."21
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие