Заловил се веднъж един монах да помага на хората. Много добри дела извършил за хората, но в себе си не намерил никаква промяна, даже още повече се осуетил. Като видял това, се уединил, а за да не стои бездеен в уединението, заловил се с трудове. Изградил няколко килии, разкопал градина, насадил дръвчета. И тъй между грижите не забелязал, как започнал да остарява и силите му чувствително намаляли.

А съмненията не го напуснали, даже още повече нараснали: правилно ли живее той или не правилно? Докато веднъж му дошли на ум думите на неговия Старец: „Живей незабележимо, търси мир в душата и ще се спасиш!”

Затворил се в колиба, оставил си само някакво малко ръкоделие, а всички останали сили отдал на молитва. Незабелязано за самия себе си забравил за целия свят и неговата суета, после забравил даже и това, има ли тяло или няма, и не знаел вече на земята ли се намира или на Небето...

Тъй и преживял той мирно и тихо, благодарейки със сълзи на Бога за милостите, а на своя Старец за добрия съвет.

Казал старият монах: „Направи своя живот непрестанна молитва, всичко останало е суета и напразно изгубено време”

Исихазъм. Ру